Archive for onoufriev.com

Евро 2016 – блясък без излишна суета

Няма как човек да седне да пише за предстоящите финали на Европейското първенство по футбол, които ще се проведат след около два месеца във Франция и някак неволно да не си спомни, че въпреки няколкото условности по споделеността между няколко държави на бъдещите подобни събития, България също е имала претенции за домакинство на мачове. Форуми като този имат една отличителна черта – просто е невъзможно да бъдат по-малко бляскави от предишния. С достижения от всякакъв тип – от инфраструктура до начин на отразяване. И днес, когато у нас спорим за това дали държавата трябва да помогне създаването на проект като Висшата лига с 10-15 млн. евро за някакви базови подобрения на футболните арени, то сумите, за които става дума около Евро 2016 са меко казано несъвместими.

Реалностите в света на футбола от десетилетия са подвластни на правилата на икономиката в световен мащаб. Организирането на събития като световни или европейски финали е инициатива, която малко държави могат да си позволят. Без съмнение все повече става дума за имидж, който пък се постига с много пари. Това личи най-много в световен мащаб, когато в последните години видяхме шампионат в ЮАР, а след няколко ни предстои такъв и в Катар.

В Европа нещата са малко по-различни. Но въпросът със забележителността отново е водещ. Франция посреща Еврото с идеята за възвръщане на традицията в национален мащаб, а сериозните инвестиции са поглед в бъдещето и на клубно ниво, което доста избледня в последните сезони.

Стадионите
Десет стадиона в девет френски града ще посрещнат 24-те финалисти на предстоящия шампионат. Поне в съвременната история на футбола две арени в едно населено място рядко намират място в такива форуми. Това обаче е само любопитно уточнение. От десетте стадиона четири са изградени специално с мисълта за първенството. Умишлено не ги назовавам като “нови”, тъй като някои от тях вече са в експлоатация няколко години.

На напълно ново съоръжение ще се радват зрителите в Лион. Арената е с капацитет 59 286 зрители и бе открита преди броени дни – на 28 февруари с възможно най-добрия за такъв повод мач – най-титулувания в последния години местен клуб Лион срещу настоящия номер 1 във Франция ПСЖ. Строежът на стадиона отне три години и глътна зашеметяващите 415 млн. евро. Инвестицията със сигурност си струва, тъй като само след три години съоръжението ще е домакин на мачове и от Световното първенство за жени – събитие, което предизвиква все по-голям интерес в международен план. В Лил похарчиха 324 млн. евро за мултифункционален комплекс, който включва струващ 282 млн. евро стадион и още 42 млн. част с хотели, ресторанти и места за забавление и отдих. На трибуните могат да се съберат 50 186 зрители. Колкото и думата “уникален” да се превръща в паразитна, особено в българските медии, няма как да не я употребя тук в описанието си за стадиона. Освен за футбол, той се използва и като… зала, в която се провеждат състезания по всички спортни игри на закрито – волейбол, баскетбол, тенис, мини футбол и др. При необходимост половината от игрището се вдига и премества върху другата, а освободената част се превръща в закрито помещение, което събира 27 000 зрители. Стадионът бе открит през август 2012 г., а работата в перспектива на французите личи от факта, че тук се проведоха и мачове от ЕвроБаскет 2015.

От май миналата година Бордо и местният едноименен клуб се радват на чисто ново съоръжение, събиращо 42 115 зрители и струващо “скромните” на фона на останалите 168 млн. евро.

Две години (от 2011 до 2013) и 245 млн. евро бяха необходими на строителите да вдигнат стадион и в Ница, на който се радват местния футболен клуб, както и ръгби отбора на Тулон, който е европейският доминант в този спорт с три континентални шампионски купи в последните три сезона.

Само за тези четири съоръжения, френските организатори са похарчили 1.15 млрд. евро от началото на второто десетилетие на века. Инвестицията се допълва от неуточнена сума за реновация и вкарване в различни изисквания на останалите стадиони, които ще приемат финалистите

Билетите
А сега малко полезна информация за феновете, които ще присъстват на шампионата. Билетите са със сериозни за държави със стандарт като този в България, но поносими за класата на събитието цени. Според информация от УЕФА, около 250 000 от пропуските за мачове от груповата фаза и първия елиминационен кръг ще се продават на цена от 25 евро. Уточнението е, че те ще представляват 85% от всички пуснати в продажба.

Горепосочените цени са за най-ниската от общо четири категории. В следващата те ще се продават срещу 55 евро, във втора струват 105 евро, а най-високият клас билети се разменят срещу 145 от европейската валута.

Любопитен факт е, че първият мач от турнира – между Франция и Румъния ще е с по-скъпи билети, отколкото полуфиналните. Най-добрите места на него ще са 595 евро.

В по-късните етапи на надпреварата, съвсем логично цената се вдига и най-евтините от четвъртфинала до финала стават съответно 45/65/85. Топ-място за финала по официалните данни е 895 евро с включен 5.5% ДДС.

Винаги става дума за пари
За каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари. Повече отбори означават повече мачове, повече реклама и съответно по-сериозни суми за телевизионни права. Отделно е традиционно високият интерес към шампионат като Евро, на който се подвизават болшинството от топ играчите в света.

Това лято във Франция за първи път ще участват 24 отбора. Те ще си поделят 301 млн. евро, което е със 105 повече отколкото на шампионата преди четири години в Полша и Украйна.

Кой и за какво се бори
Доскоро се смеехме на футбола в държави като Албания и Исландия, но с последния съдийски сигнал в квалификациите техните федерации спечелиха точно по 8 млн. евро. Колкото впрочем и всеки един от останалите финалисти. Всяка победа ще носи 1 млн. от европейската валута, а със сигурност и на точката няма да има кой знае колко сърдити, тъй като тя ще донесе 500 000 евро. Така на практика УЕФА дава точно по 1 млн. за всеки един от 36-е мача в груповата фаза на турнира.

Пари за точки от тук нататък няма да има, но те (точките) не трябват на никого. Вместо тях, всяка от 16-те продължили селекции ще вземе чисти 1.5 млн. 2.5 млн. се полагат на 1/4 финалистите, нови 4 млн. очакват последните четири отбора в турнира. Финалистите взимат по 8 млн., а утешителната награда на загубилите в подножието на върха ще бъде 5 млн.

Така сметката показва, че ако един отбор победи в три мача от групата си и стигне до финала, ще си отиде с 27 млн. евро, което е с 3.5 повече отколкото на миналия шампионат.

Блясък без излишна суета. Може би това е едно от определенията, които можем да направим за предстоящото Евро 2016 в организационната му част. Разумни инвестиции в инфраструктурата, които няма как да последват съдбата на олимпийските обекти в Гърция или стадионите в ЮАР и Бразилия. Или пък тези в Катар след 2022 г. И все пак огромни средства, които ни казват само едно – съвременният футбол става все по-скъпо удоволствие, особено за гледане. Скъпо, но все пак необходимо. Пълните стадиони във Франция през юни ще го докажат.

Бил Гейтс и книгите, които са го впечатлили през 2015 г.

Мрежата на учителите новатори teacher.bg а втора поредна година предлага да почерпите опит от най-големите. Като изречем името на Бил Гейтс представите ни са за интелект, иновативност и креативност в особено големи размери. Най-богатият човек в света е и един от най-големите образователни лидери в последните няколко години.

В блога си Gatesnotes.com създателят и бивш CEO на световния софтуерен гигант Microsoft споделя впечатленията си книгите, които е прочел през 2015 г. и ги подрежда в своеобразна класация.

“Поглеждайки списъка забелязах, че съм се насочил към интересен модел – осъзнаване и разбиране на това “как работят нещата”. Някои книги обясняват физическия свят, други предлагат дълбочина на размишленията за нашите чувства и възприятия. Не съм търсил умишлено насоката”, обяснява Гейтс.

The Road to Character (Дейвид Брукс)
Дейвид е колумнист в The New York Times и разглежда контрастите, които мотивират всички нас. Интересен е погледът му върху добродетелите на които акцентира американското общество. На преден план излиза “култивирането” на тези, които водят до успеха, за сметка на онези, които създават вътрешното удовлетворение. Книга, която те кара да мислиш.

Thing Explainer: Complicated Stuff in Simple Words (Рандъл Мънроу)
Сложните неща, описани с прости думи. Различни теми, описани по достъпен начин. Концепцията е брилянтна, защото едно нещо е толкова по-добро и по-ценно, колкото по-лесно се обясни на хората. В книгата има полезни текстове и чертежи на неща от обикновена съдомиялна до ядрена централа. Плюс много шеги и безценен хумор.

Being Nixon: A Man Divided (Евън Томас)
Балансиран подход към личността на президента Ричърд Никсън, който обикновено се приема далеч по-крайно в американското общество. Не бих нарекъл книгата “симпатичен портрет”. Тя показва пътя му от люлката до гроба и с необходимата острота разкрива сложната натура на един едновременно брилянтен и изпълнен с недостатъци човек.

Sustainable Materials With Both Eyes Open (Колектив от автори)
Какво ще ни струва да намалим въглеродните емисии, които се получават при използването на различни неща в ежедневието? Съвсем малко, поред екипа на Университета в Кеймбридж, написал тази книга. Без особени жертви от страна на всички, намаляването може да стигне до 50% при ползването на най-употребяваните продукти от алуминий и стомана. Безспорно суха тема, която е освежена прекрасно с много цветни илюстрации и находчиви аналогии, без да се изгуби академичния стил и необходимата строгост на темата.
Книгата може да се изтегли безплатно от ТУК

Eradication: Ridding the World of Diseases Forever? (Нанси Степан)
Историята на автора за усилията в тази насока. Полезно четиво за това как се учим от нашите неуспехи. Стилът не е за всеки и особено ако не е специалист ще му е трудно да навлезе дълбоко в ценните аргументи на автора. Усилието обаче си струва. В книгата се разказва за това как уроците на миналото могат да ни напътстват в усилията за спасяване на човешки животи.

Mindset: The New Psychology of Success (Карол Дуик)
Тази книга привлече вниманието ми преди няколко години във връзка с образователните ангажименти на фондацията. Дуик ни обяснява как вярата в нашите възможности оказват огромно влияние върху това как се учим и какви пътища поемаме през живота си. Стойността на тази книга се простира много по-далеч от света на образованието. Това е необходимо четиво за бизнесмени, които искат да създават успешни служители и на родителите, които искат децата им да не се страхуват от житейските предизвикателства.

Джани Инфантино – човекът, който ще връща футбола на хората

Тишината и спокойствието завладя Световната футболна федерация (ФИФА) от няколко дни насам. На мястото на овакантения пост на президента вече има ново име – Джани Инфантино. Спокойствие всъщност е твърде силна дума, която може би е по-удачно да сменим с “успокоение”. Че нещата на върха на футболната пирамида в света най-сетне ще се нормализират.

Къде сбъркахме?
Защо всъщност се стигна до Извънреден конгрес с основна точка за избор на нов председател? Отговорът го знае всеки разумен фен на футбола, който е видял достатъчно, за да не твърди, че най-популярната спортна игра по света е нещо съвсем различно от метросексуални елементи с тревожно развита физика и изскубани и получаващи милиони за ритане на топка. Милиони, дошли от скандално високи суми за телевизионни права, маркетинг, реклама и изобщо много неща, далеч от обикновената “А ла Пиола”, “Паненка” или “Падащ лист”.

Дълги години ФИФА беше мястото, където се разпределяха огромни суми, повечето неосветлени. Световната централа стана символ на футболната корупция и на решения, които далеч не можем да определим като “добри за футбола”.

Елементарният пример – днес, 2016 г., се готвим за световно първенство в Катар през 2022. Държава, напълно неизвестна на футболната карта с клубове, чиито имена (чисто информационно) биха затруднили 99% от феновете в света. Но държава, която може да си позволи да вдигне от нулата няколко напълно излишни супермодерни стадиони, на които е готова да сложи дори климатици. Съмненията около “принципния” избор на Катар са буквално от деня, в който държавата изобщо се кандидатира. Но едва ли има някой, който не е убеден, че милиардите са решили всичко. Включително и потресаващото безумие Мондиалът през 2022 г. да се проведе… през зимата. Само можем да гадаем какви поразии ще бъдат нанесени на играта. Със сигурност обаче някой би го преживял с лекота, особено ако е “топнал човката” в кацата с меда, овкусен от 163 млн. евро, дадени от Катар само за подкрепа на кандидатурата им.

Причината
Това обаче, което взриви ФИФА беше проучване на BBC, според което Спортната маркетингова компания ISL е платила общо 100 милиона долара на служители на ФИФА, включително бившия й президент (от 1974 до 1998 г.) Жоао Хавеланж и бившия й висш служител Рикардо Техейра. В замяна през 90-те години компанията е получила изгодни телевизионно и маркетингови права. Според справката ISL (International Sport and Leisure – Международен спорт и развлечения) е швейцарска компания, “тясно свързана с ФИФА”, която е фалирала през 2001 г., с 212 670 000 евро дългове.)

Скандалът е в това, че досегашният президент на ФИФА Сеп Блатер вероятно е знаел за всичко това (според писмо на предшественика му Жоао Хавеланж), но се е погрижил да бъде потулен. При това години след банкрура на компанията ISL.

Развръзката
Снежната топка сякаш беше пусната от най-високия и заснежен връх в швейцарските Алпи и се блъсна с огромна сила в самия Сеп Блатер, който първо бе отстранен за 3 месеца от поста си, а след това бе напълно изолиран. За да се стигне до миналия петък и избора на нов председател.

Кой си ти Джани и защо жребиите за евротурнирите осиротяха?
Новият президент на ФИФА е Джани Инфантино. Роден е на 23 март 1970 г. в швейцарския град Бриг и има италиански корени. Всеки, който се интересува от европейски футбол не може да не знае симпатичния гологлав сладкодумец, който преди всеки жребий в Шампионската лига и Лига Европа търпеливо ни обяснява регламента. Между другото, това беше важна задача и за Сеп Блатер преди да стане шеф на Централата. В кръга на шегата – гледайте внимателно кой ще го смени в тази дейност и смело заложете в перспектива от няколко години.

Още една прилика – и двамата са швейцарци. Инфантино е роден на десетина километра от къщата на Йозеф (Малкото име всъщност на Блатер).

Джани е фен на футбола, но по-голям на книгите и знанието. Учи в местен университет и съчетава четенето за изпити с работа в спалните вагони в местната железница. Понякога продавал и шоколад в павилиона на майка си. Никога обаче не се откъсва от футбола. Нещо повече – създава малък клуб, в който ритат само момчета от италиански произход. Междувременно е научил толкова езици, че да не се притеснява от кариера в която и да е точка на света.

През 2000 г. започва работа в УЕФА като адвокат, след като преди това е бил генерален секретар на Международния център за спортни изследвания (CIES Football Observatory). В европейската централа се издига бързо и през 2009 г. вече е генерален секретар, минал през шефски длъжности в Комисията по правни въпроси и Лицензионната. В края на кариерата си в УЕФА за никого не е тайна, че той е “Делфинът на Платини” (игра на думи с “дофин”, което значи престолонаследник).

Какво следва от тук нататък?
Джани Инфантино спечели със 115 на 88 гласа във втория тур на изборите, побеждавайки съперника си Салман бин Ебрахим ал Халифа. Още в първата си реч обеща нещо много важно – в света да се говори все повече за футбола като игра, отколкото за странични и нелицеприятни подробности около него.

Инфантино е човек с идеи. Негова е тази отборите на европейските финали да станат от 16 на 24. Негова е и тази Мондиалът да събира не 32, а 40. Последната засега не е приета и това е може би по-разумното решение. Повече отбори обаче означават повече мачове, а това пък – повече пари. Пробойната в порочния кръг може би (ще) става все по-малка и не са малко тези, които смятат, че скоро пак ще се затвори.

Изборът му не е посрещнат навсякъде с адмирации. Доскорошният шеф на УЕФА Мишел Платини също е в големия и дълбок “кюп”, от който измъкването е невъзможно. И именно този факт подразни футболист номер 1 за всички времена Диего Марадона, който откровено нарече Инфантино “предател, който е продължил да работи в УЕФА, след всичко което се случи с шефа му”.

ФИФА си има нов шеф и на върха на световния футбол е малко по-спокойно. Сигурно е обаче, че дейността на Джани Инфантино ще бъде гледана под лупа и всяка негова грешка ще бъде бързо посочена и вероятно жестоко наказана. Симпатягата от жребиите не е играл организиран футбол, но сега топката е в неговите крака.

Материал за в-к “Живота днес”

С мръсни обувки върху историята

IMG_20160303_120041Самарското знаме не се вижда всеки ден. Всеки знае, че е от голяма важност в българската история, но малко могат да разкажат историята му. Включително и аз разбира се. Като изключим, че за разлика от психясъл и необразован протестър ще успея да го разпозная и ще направя разлика с руското. Не обичам псевдопатриотичните напъни във Фейсбук, не мразя турците и се мъча да опазя детето си от негативността, която ни залива по този повод отвсякъде. Реликва като знамето ми се стори, че добре да се види, да се разкаже повече за нея, а освен това е добра активност в деня на националния празник.

Не очаквах да се доберем лесно до него. Минавал съм в други подобни дни покрай Военноисторическия музей и съм виждал навалицата. Опашката от около 250 метра, на която се наредихме около 11:30 не ме смути особено. Друго беше.

Няма как човек да не бъде ударен челно от странното разбиране на българина за празник. Шарени балони и захарен памук са универсални похвати за отбелязване на определено събитие. Понякога виждаме и скара, за щастие на входа на музея нямаше. Имаше обаче прекалена концентрация на селяндурщина и всичко най-лошо от манталитета и характера на българина.

Простете, но нямаше как да се почувствам горд с историята на страната си и героизма на предшествениците си, докато около мен се разхождаха екземпляри, гордо навлекли официалните си, празнични, анцузи, помъкнали родата на кяра от безплатното посещение. Повечето засмукали и фас в ръка, който изтръскват небрежно на земята. Дечурлигата пък налазили с кални обувки по музейни експонати, кръстосвали земята и небето на България, грижили се за това, същите тези “неандерталци” да се бият в гърдите и днес да се наричат европейци.

“Къде ще ходиме сега, тука ще се наиграете”, чува се гласа на горд българин, благо поучаващ наследниците си. Не видях, но вероятно им е помогнал да се качат на крилата на самолетите-ветерани или пък да се провесят и полюлеят на някоя друга тяхна част.

Тревата се гази по най-безобразния начин под безизразния поглед на представители на военната полиция. Какво ли могат и да направят? “Патриотите за един ден”, които със сигурност пишат често KLETA MAJKA BALGARIQ на стените си във Фейсбук, шерват глупави колкото тях сайтове с имена на дърводелски сечива и аплодират всеки хейт по депутатите, с нескрита гордост снимат дечурлигата. И може би се надяват да станат същите като тях. И те ще станат всъщност.

Опашката се гърчи по алеите, за които по-късно разбрах, че няколко дни старателно са чистени за безплатното посещение на “варварите”. Иначе върви с очаквана скорост.

“Баа, ша са реда, найш ли кога”, скастри детето си повлекана, която преди това е отметнала патриотичния си ангажимент, купувайки знаменце на детето си.

Моето пък търси кошче за отпадъци. Няма такова наоколо. Нещо, което изобщо не притеснява около 95% от присъстващите, които на днешния 3 март вероятно са минали бройката 20 000 за целия ден. Удряме на камък и след опита да попитаме полицаите. Докато вниманието ни е ангажирано с такива дребни проблеми, хората около мен правят отчаяни опити да отблъснат селски тарикати, които явно са доста заети, за да чакат реда си както се полага. Разбира се, всеки “се е объркал” и не разбрал, че опашката е с около 50 метра “по-натам”.

Колкото повече се приближаваме към входа, толкова по-нагли стават. От поведението им се разбира, че е под достойнството им да се редят. Типичният българин – чака всичко наготово. Да го “оправят” политиците, да му вдигнат заплатата, нищо че е тъп като галош, кух като лейка и мързелив като… българин. Дори най-малкото усилие като това да стоиш и просто да чакаш, го приема като обида.

Малко преди да влезем при Знамето, от сградата излезе ядосана дама, която започна да вика на хората да свалят децата си от експонатите. Стана ми мъчно за нея, но се разсмях неволно. “А, сетихте се”, викам си. Малко след това се появи господин на средна възраст, облечен така както се обличат възпитаните хора, когато чакат гости или пък отиват на гости – с костюм и вече поразпуснал вратовръзката. Покатери се на един камион и с жълто чукче започна да оправя един отворен люк. Хлапетиите го бяха повредили. После разбрах, че това е единствен по рода си камион, останал последен след този тип разоръжаване на страните от Източния блок.

Вътре хората търсят идеалното селфи. Няколко снимки. Едните излизат, другите като нас се качват по етажите. Стигаме до последния. Единственото платено място в музея днес. Влизаме и усещането за самота ни грабва от входа. Една от залите дори е затворена – няма желаещи. В нея са военните ордени на Батенберг, Фердинанд, Борис и Тодор Живков. Наистина интересни експонати. За 8 лв си помислих да “изкяря” поне от екскурзовод и подробно поразпитах за някои неща служителката в залата.

Отново показателно – няколкото хиляди се наредили основно за безплатния “гювеч”.

На излизане минаваме покрай същата жена, която се скара на малките вандалчета. Питам я защо има само едно кошче за боклук в целия район. Тя е готова да се отбранява, но я убедих, че съм на нейна страна. Жената е искрено отчаяна и излива болката си. Говорим за “седемте години”, с което аз не съм много съгласен, тъй като нечовешката тъпота и малоумие на 80% от съвременните българи са в състояние да претопят и най-възпитания човек. От нея научих, че пушенето е забранено за целия комплекс, но и тя не успя да ми каже каква точно е функцията на полицаите отвън. Набързо промотира музея и възможностите, които днес за щастие бяха неразкрити. Излизаме.

Четири часа след като застанахме на опашката, тя е по-дълга с повече от 50% от тази, на която се наредихме. Признавам, не съм сигурен, дали щях да го направя в късния следобед и при положение, че се задава дъжд. Вероятно тези, последните, ще оценят и най-добре значението на Самарското знаме.

Не обичам големите приказки онлайн. То няма и особено смисъл, тъй като работата отдавна е изтървана. Години на яростна битка за Свободата, после Съединение и Независимост, половин век укрепване, 45 години градеж на всичко – от инфраструктура до морал. И след всичко това да получим подобна картинка за някакви си 26 г.

Тъжно е и далеч не е празнично.

Лаборатория в джоба


Знаете ли любопитния факт, че населението в света през 2009 година е било над 7 млрд. души, а по не толкова стари данни, мобилните телефони са… почти толкова – вероятно с между 200 и 300 млн. по-малко. Разбира се говорим за изключително динамични области, в които точната статистика е трудно постижение. Популацията в света се увеличава, но се увеличава и броят на устройствата, които от години са неотменна част от живота ни.

Всъщност точно това е нещото, на което искаме да акцентираме. Огромното влияние на “енциклопедията”, която държим в джоба си и нерядко дори не подозираме.

За огромните възможности на “Лабораторията в джоба” разказват в своята презентация на провелата се в края на февруари конференция “Нови технологии в образованието” в Белград двама от най-известните и популярни образователни лидери – Марина Дороцки от гимназия “Исидора Секулич” в Нови Сад и Владан Младенович от основно училище “Иван Вушович” в Алексинац.

Съвременният смартфон има 19 сензора. Те са за светлина, видео, звук, докосване, позиция, температура и т.н. Всеки един от тях е изключителна възможност за образование в ерата на високите технологии. Тези сензори дават огромно предимство посредством различни образователни приложения, като в своята презентация, двамата лектори дават подробни и конкретни примери за това кой и по какъв начин може да се използва в ежедневната училищна програма.

Химия, физика, астрономия – само малка част от предметите, които могат да получат така необходимото предимство – интерес от страна на учениците, в области които традиционно са в приоритетите на ограничен брой деца. Начинът, по който образователните специалисти ще съчетаят полезната и важна информация със забавното ползване на смартфона е вече въпрос на иновативност и креативност.

Разбира се последното е малко по-трудно приложимо у нас, въпреки че според споменатото по-горе изследване, процентът на граждани на Р. България (около 7.6 млн. по данни на последното преброяване от 2008 г.) към мобилни телефони е внушителният 140,3, което значи, че броят на мобилните устройства е много по-голям от потенциалните потребители. Не е тайна обаче, че у нас трудно осъзнаваме истинското предимство да имаме “Лаборатория” в джоба, а доказателство за това е твърде крайната мярка телефоните на учениците да бъдат събирани по време на часа. Това разбира се е по-лесния вариант – да ги накараме да не ги използват изобщо, отколкото да ги ползват за нещо наистина полезно, докато са в клас.

Какви изводи се извеждат от презентацията
Мобилните телефони не са само Фейсбук, Вайбър и Инстаграм (т.е. комуникация). Представените примери в областта на физиката, химията и астрономията доказват, че в много случаи устройствата заместват лабораторното оборудване. И основното – тест за креативност за всеки съвременен преподавател.

Пълната и оригинална презентация на Марина Дороцки и Владан Младенович можете да видите тук

 

Как да направим материали за е-обучение на деца

Мрежата на учителите новатори Teacher.bg представя на вашето внимание една интересна презентация от отминалата конференция “Нови технологии в образованието“, провела се в Белград, която показва погледа на преподавателя в начално специализирано училище в съседна Сърбия Миряна Лазор  върху начин за универсално изготвяне на електронни материали за деца, включително и такива със специални образователни потребности.

Преди всичко в началото трябва да се изясни за кого са учебните материали и какво съдържание искаме да представим в тях. В зависимост от това се следват и спазват определени правила на достъпност.

Ако например искаме да обясним определена дума или действие и да дадем повече информация за това, е необходимо да се следят няколко простички изисквания при съставянето на текста.

Според автора на презентацията, е задължително използването на кратки изречения. Във всички случаи трябва да се търси положителната нагласа в обяснението, а също така и активния момент в него. Важно е всяко изречение да е на нов ред. Интересно е предложението да се използват тирета, вместо запетайки при изброяване. Особено внимание е необходимо да се обърне на местоименията. Да се отбележи и ако текстът има повече от един смисъл.

За да се възприеме по-добре написаното, съчетайте по най-добрия начин контраста на буквите и фона. Използвайте лесни за четене шрифтове, избягвайте курсив и подчертаване. Текстът да е подравнен вляво.

В презентацията дават и пример как НЕ ТРЯБВА да изглежда текстът и като че ли в случая примерът е по-удачен.

Визуалната информация е от голяма важност. Снимките в материала трябва да са ясни и лесни за разбиране. По възможност да са в един стил навсякъде. Да се избягват прекалено подробните. Изображението трябва да е в помощ за разбирането на текста.

За да е добър един електронен материал, то той трябва да има и мултимедиен момент – видео или аудио файл, а защо не и двата в определени места от него. Видео файлът не трябва да е по-дълъг от 15 минути, но трябва да е с високо качество и свързан с реалността. Ако има субтитри или надписи, те винаги трябва да са на едно и също място и да стоят достатъчно дълго, за да могат да се прочетат.

Аудио записът не бива да има излишни шумове, да е с ясен звук и по възможност без “бекграунд” зад основната реч. Нейният ритъм и скорост трябва да са добре и премерено настроени. Да има паузи и почивки на подходящите места. Задължително е гласът да пасва на характера – мъжка роля да се изпълнява от мъж, а женска от жена.

Авторът е категоричен, че най-успешни са тези материали, които са конкретни, простички и лесно разбираеми за всички. Много важна е динамиката, както и ангажираността на колкото се може повече сетива.

Пълната и оригинална презентация на Миряна Лазор можете да видите тук

Новите технологии са възможност за създаване на качествено образование

beogradВ сръбската столица Белград в рамките на два поредни дни, 26 и 27 февруари, се проведе традиционната регионална конференция “Нови технологии в образованието”, която начерта главните насоки в развитието на сферата не само в регионален, но и в световен мащаб.

Чистите технологии не трябва да се възприемат като инструмент, а като възможност да се създаде среда, която ще ни позволи да създадем качествено образование. Това бе есенцията в изказването на ресорния министър Срджан Вербич, който откри конференцията пред няколкостотин души в Експо центъра в Белград.

Участниците обаче бяха в пъти повече, разпределени в различни модули, в които се коментираха конкретни теми и казуси в областта на началното, средното и висшето образование, а също така бяха засегнати въпроси в областта на обучението на деца със специални образователни потребности. Бяха разисквани тенденциите в развитието на сферата, новите начини за лидерство и демонстрирани добри практики в училищата в страната.

На събитието беше споделен опит и от чужбина, с помощта на серия от лекции и презентации на доказали се образователни експерти.

Форумът показа и на практика достиженията на съвременните технологии. Близо 20 компании от Великобритания (събитието е организирано със съдействието на British Council – б.а.) показаха най-новите си образователни решения с помощта на технологиите. Панаирната част включваше презентация на различни проекти, мобилни приложения, възможности за електронно обучение и д.р.

Съвременните технически средства, които са навлезли толкова навътре в живота ни имат и невероятно предимство – да дадат нов облик на старите и изпитани методи на обучение. Нещо, което също бе презентирано на форума.

В следващите дни Мрежата на учителите новатори Teacher.bg ще представи някои от презентациите, отнасящи се за средното образование, чиито опит би бил напълно приложим и у нас.

Богатите искат да са по-богати

economistКакво се промени, след като КЕШ стана Шампионска лига през 1992 година? Всичко. Ако спечелеше КЕШ, твоят любим тим беше най-добрият в Европа. Ако спечели Шампионската лига, вече дължи на някой 700 милиона паунда.

Такова е шеговитото мнение на английския The Times, споделено през 2009 г. в материал, озаглавен “50 най-лоши неща в съвременния футбол”, които съвсем по британски изброяват предимно проблемите на най-популярната игра на Острова. Това е сложено под почетния номер 2. Лидерът е отбелязан много простичко – Телевизията.

Чудовището, което изяде футбола
Петилетка и нещо по-късно нещата хем са същите, хем не съвсем. 700-те млн. паунда вероятно са доста по-малко, като една от причините със сигурност е именно Чудовището. Телевизията е все по-важен фактор в съвременния футбол. Източник на огромни финансови потоци, които всъщност са големия мотив за малките, които уплашено и невярващо гледат трансферните безобразия през януари и август.

Точно преди година Висшата лига на Англия продаде правата за излъчване на мачовете за 5.136 млрд. паунда за три сезона, първият от които започва това лято. Това означава по 10.2 млн. паунда на мач, при предаване на общо 168. По ориентировъчен курс за деня сумата е равна на 13.1 млн. евро.

Според таблицата за разпределяне на наградния фонд на Висшата лига за сезон 2015/2016, всеки отбор прибира минимум малко под 70 млн. евро. Средствата се калкулират със система, според която най-слабият отбор в момента Астън Вила вече е заработил 86 млн. Да уточним, новият и рекорден тв-договор е от следващия сезон. Следвайки знака за равенство, неминуемо стигаме до извода, трите новака в английския елит тази година, автоматично ще са жестока конкуренция на трансферния пазар на повече от половината световни грандове.

Контра и реконтра
Защо споменаваме всичко това? Защото току що бе отхвърлена за пореден път идеята за създаване на Суперлига в Европа, която да събере каймака на футбола на Стария континент. Според членовете на Асоциацията на футболните клубове (ECA), времето на подобно начинание все още не е настъпило, въпреки че някои от грандовете яростно се застъпват за него.

И няма как да е иначе, когато разберем доводите на някои от тях, а именно че гореспоменатият договор на Висшата лига сериозно ще наруши и без това едва поддържания баланс и нещо повече – той е посочен като конкретна заплаха към останалите водещи първенства. Защото комерсиализацията във футбола стигна дотам, относително известни и популярни играчи да избират по-малки, но значително по-богати клубове, като и тук примерите са предимно островни.

Твърде съмнително е, че ECA някога ще вземе решение в полза на подобна лига, в която уайлд кард ще имат няколко “богопомазани” футболни клуба в Европа. Да, те ще пълнят стадионите, но привилегированият им статут едва ли ще се хареса на болшинството.

Иначе големите клубове, независимо дали са английски или не, искат по-големи приходи от европейските турнири, стана ясно на срещата на членовете на ECA в Париж. Вицепрезидентът й Умберто Гандини е категоричен, че “ще се вслуша в основните играчи и самата УЕФА, за да се вземе най-доброто решение”.

Иначе казано богатите искат да са още по-богати и май имат известно основание. Да поговорим още малко за пари.

Миналия сезон в същинската част Шампионската лига са се разпределили над 1 млрд. евро. Любопитното е, че финалистът Ювентус е прибрал най-много пари 89.1 млн. евро, като тук е включено всичко – бонус за участие, Market pool, събрани точки и класирането в отделните етапи. Далеч назад е вторият финалист и всъщност победител – Барселона, който прибира 61 млн. евро.

Така излиза, че на финансовата плоскост да се говори за сравнение на един Барселона и един Брайтън (в зоната на плейофите на Чемпиъншип в момента и с реален шанс за английския елит) не звучи никак еретично. Разбира се с известни условности.

Заплахата от Изток
Неразработен все още футболен пазар, милиарди потенциални зрители, при това с възможности. Загадъчният Изток досега беше просто екзотика за застарели футболни звезди. До тази зима, когато само от Китай за някакви си часове похарчиха към 150 млн. евро за играчи в разцвета на силите си. На китайските пари не устояха отбори като Челси, Атлетико Мадрид и Шахтьор, а е сигурно че ще ги последват още.

В Индия пък вероятно отдавна са забравили, че през 1950 г. искаха да играят боси на Мондиала в Бразилия и е въпрос на време да оставят на заден план манията си по крикета и хокея на трева и да извадят подобни милиони за играчи от Европа.

Мондиалът е пречка
На същата среща в Париж бе представена и идеята на кандидата за нов шеф на ФИФА Джани Инфантино да се увеличат отборите на Световно първенство от 32 на 40. Отново дискусионен въпрос, който би противопоставил малките и големите. И отново, както и преди, става дума за пари.

Клубове като Барселона, Реал Мадрид и Байерн имат своите основания да негодуват, тъй като и досега имат по 15 национала. Това значи лишаване от почивка през лятото, опасност от контузии и претоварване, сериозна заплаха от слаба игра в шампионата и турнирите. И това няма как да бъде компенсирано от средствата, които ФИФА дава на клубовете за играчите им за престоя на шампионата. При малките е обратното – увеличава се потенциалният брой на състезателите, които биха могли да участват, а освен престиж, това ще вкара и пари в касите на клубовете им.

Официалната позиция на ECA е, че увеличаване на отборите би нарушило баланса на ниво клубни и национални отбори и това като че ли е правилната позиция в този момент. Огромни суми за трансфери и заплати, неизмерими възможности за маркетинг и реклама, телевизионна зависимост, рейтинг. Спиралата, в която влизат богатите е черна дупка от която няма измъкване. Най-голямата грижа ли е това? Едва ли. Тъжното е че мястото на футбола като игра в цялата система е все по-малко.

Материал за 7 бр. на сп. Икономист

Футболната пролет – прогнози без никаква стойност

Обикновено по това време на годината, броени дни преди началото на пролетния полусезон в А група е време за прогнози. Правим ги, когато в елитната ни група има най-малкото наченки на интрига. Седмица преди да бъдат подновени мачовете обаче едва ли има някой, който следи български футбол и който да не е крайно озадачен или поне достатъчно объркан, за да не знае какво се случва в родния футболен шампионат.

И как да е другояче, когато с вещата намеса на напълно компрометирания футболен съюз станахме за посмешище да имаме най-бедния откъм отбори шампионат в Европа. Или поне сред държавите, които някога са участвали на голям шампионат, а ние все още по някаква странна причина се напъваме за същото. Причината довела до ситуацията – изхвърлянето от А група на Литекс заради напускането на терена на мача с Левски в края на миналата година.

След като през лятото бе направен неуспешен (поне засега) опит да бъде унищожен най-успелия футболен клуб у нас – ЦСКА и покрай неговото изхвърляне от А група изгоря и Локомотив София, БФС и подопечните му комисии направиха всичко възможно да бъде елиминирано и последното що-годе независимо “чуждо” тяло сред лидерите в елита – Литекс.

Отборът от Ловеч до последно държеше фронта в компанията на странно замогналия се в последните месеци Левски, на Лудогорец, за който беше публично признато на най-високо ниво, че се ползва с държавни протекции и на клуба, който от години по някакъв начин ползва пари на несъвсем частна компания (Берое – б.а.).

Това на практика обезсмисли съществуването на такова нещо като футболен шампионат на България. И преди е ставало дума, че крайният изход е преопределен в полза на настоящия шампион, но е подчертавано, че причината е чисто спортно-техническа. Просто Лудогорец е с поне две класи над Левски и още поне една над традиционно непостоянния Берое. Какво означава това ли? Почти гарантиран провал в европейските турнири през лятото, а най-смешното е, че някой ще го приеме за изненада и ще изгуби доста време в търсене на причините за него.

И все пак, какво ни очаква тази пролет…

Призовите места
… са резервирани по ред на номерата: Лудогорец, Левски и Берое. Първите просто са най-добри, след като след най-слабата есен в историята си в А група са с пет (макар и служебни) точки аванс пред втория. На софиянци им трябва най-малкото технологично време да се сработят след мащабната селекция през зимата и ще им е трудно изведнъж да покажат класата, която очакват от тях феновете им. Третите пък нямат нужния капацитет да се мерят с първите два съперника.

Лудогорец направиха изключителен ход като се скриха от журналистите в Турция и информацията за тях бе черпена единствено около контролите, в които шампионите се представиха наистина класно. Левски няма как да си осигурят подобен комфорт и около тях винаги ще има нещо горещо и спекулативно – неща, които няма как да им дадат спокойствие. Изключително странно изказване на и без това странния Хубчев ни кара да сме раздвоени около състоянието на Берое обаче. Най-дълго задържалият се треньор в А група обяви, че на отбора му предстои “още много работа”. Когато го казва човек, който по принцип бяга от клишетата, сме длъжни да вярваме.

Златната среда
Да, вярно е, че Славия в момента е трети, но е твърде съмнително “белите” да успеят да завършат на тази позиция. Напуснаха ги важни играчи, а новите са пълна загадка. Авансът пред Черно море е нищожен, но не и невъзможен за запазване. Във всички случаи обаче шансът на “белите” да запишат незапомнено високо класиране е голям. Четвърто-пето място звучи отлично, а фактът, че е от девет отбора едва ли ще бъде натякван особено.

Черно море са единствения български отбор, който по принцип не прибягва до безсмислицата “лагер в Анталия”. Дали защото не може да докара терена на Тича до нивото на турските или просто иска да спести пари, не е ясно. Във всички случаи обаче във Варна взеха доста нови, а резултатите в контролите не дават никаква представа колко сериозен ще е пролетният състав на Мастиката.

Безсмислената пролет
Поразията, която титаните на мисълта в БФС направиха с А група, осигури  весела и безгрижна пролет на практика и на четирите останали отбора в групата. При девет участника и един служебно изпаднал (Литекс), последният в подреждането не отива директно във Втора дивизия, а ще играе бараж. Твърде условно е кой е в златната среда и кой се бори за оставане, при положение, че безспорно най-слабият отбор – Монтана може да го раздава лежерно до края и после да елиминира без проблеми на плейаута за оставане втория от Б група. За Локомотив и Ботев най-важният мач е дербито между самите тях. Най-интересното около Пирин ще са лафовете на Наджи, а при Монтана веселбата е задължителна, когато треньор на отбора е Емил Велев-Кокала, а в състава имаме играч с име “Набил Еженави”.

Без капка задни мисли един съвет: Залагайте на мачовете на последните четири отбора единствено ако сте непоправими авантюристи и имате повече пари за губене. Не че е нещо ново за А група – този филм го гледаме вече трети сезон поред.

Нелепата ситуация с изваждането на Литекс ни вкара и в още филм. Предстоят пет мача за Купата на България, в които би трябвало да играе и отстраненият тим от Ловеч. Останалите отбори са ЦСКА, Берое и Монтана. Напълно в синхрон с чудовищната некомпетентност на върха на родния футбол, неразбориите присъстват и тук. Месеци след изиграването на 1/4 финалите, все още не знаем кой срещу кого ще се изправи на полуфиналите.

На фона на всичко това заговорихме за Супер, Висша или Мегалига. Някаква чудесия, която би трябвало да извади родния футбол от дъното, в което го вкараха същите неспособни управленци. Разбира се вниманието беше отклонено за малко, докато фенове, ръководители и журналисти не осмислиха в рамките на няколко дни за каква грандиозна глупост става дума.

Преди полусезона е време за прогнози. Обикновените, за изхода на шампионата обаче нямат никаква тежест. Все по-малка имат и тези за бъдещето на българския футбол. Защото всички сме поставени в изключително прогнозируема среда. Слаби управленци не могат да доведат до силни резултати. Затова и докато Централата се управлява от сегашните, всякакви надежди са просто загубени.

Колеги, запишете си! Тачо пак е шампион!

12321422_10208224714916140_7113717560873799918_nАко ей сега запитам някой от вечно появяващите се на екрана спортни журналисти с его, заради което камерата трудно хваща самите тях – кой е единственият световен шампион на България в зимните спортове до 2006 г., едва ли ще получа верен отговор.

Казва се Пепа Милушева и през 1994 г. стана шампионка в ски ориентирането. През 2006 г. се превъзнесохме по Денкова и пияндурника, който уби човек и въпреки че по същото време титлите в ориентирането пак валяха една след друга, признанието за виновника за това – Станимир Беломъжев така и не идваше.

А той буквално се подиграва на държави, в които хората се раждат със ски на краката и компас в ръцете, а за много от тях ориентирането е и национален спорт. В глобален план много повече хора се интересуват и практикуват ски бягане и ориентиране, отколкото тези които го правят с борбата, щангите, джудото, бойното самбо и други подобни.

Та Тачо пак изнесе няколко лекции тези дни и набързо прибави две световни титли при студентите. За тези, които не знаят – в ски-ориентирането голяма част от елитa участва и на подобни състезания, така че престижът е огромен.

Този път (при втората от двете титли – преследването) Беломъжев не остави шансове на двама финландци – Теро Линайна и Юри Уситало. Двамата финишираха съответно на 24 и 30 секунди зад българската звезда. Маршрутът бе с дължина 8 200 метра, 75 метра денивелация и 17 контролни точки.

В кариерата си Беломъжев има още множество титли от Световни и Европейски първенства. През 2008 г. 20-годишният тогава Тачо спечели две титли, в дългата и средната дистанция, на СП за младежи в Доспат и проби десетилетната хегемония на скандинавци и руснаци в този спорт (в Доспат увековечиха титлите на троянеца с паметна плоча пред сградата на кметството – бел. Т21). През 2013 г., навръх рождения си ден, Станимир спечели злато в спринта на ЕП в Латвия. Шампионът спечели още две европейски титли в следващите две години – в дългата дистанция на ЕП в Русия (2014 г.) и в спринта на ЕП в Швейцария (2015 г.). И наред със златото – бронз от СП в Казахстан (2013 г.), сребро и бронз от ЕП в Швейцария (2015 г.) и бронз от Световното военно първенство в Швеция (2015 г.).

За съжаление този уникален (не обичам тази дума и не я ползвам почти никога) спортист никога не попада в полезрението на журналистите, които гласуват за Спортист на годината. Не четат ли, имат проблеми с паметта ли (все пак от зимата до късната есен си е бая време), не знам, но е крайно време тази несправедливост да бъде поправена. Така че вадете елките и смятайте титли, защото тая година я видите нещо подобно, я не.

Иначе в понеделник очакваме отново медал – в средната дистанция с масов старт. А в края на годината чакаме адекватна реакция на колегите-журналисти.