Archive for Футбол

Евро 2016 – блясък без излишна суета

Няма как човек да седне да пише за предстоящите финали на Европейското първенство по футбол, които ще се проведат след около два месеца във Франция и някак неволно да не си спомни, че въпреки няколкото условности по споделеността между няколко държави на бъдещите подобни събития, България също е имала претенции за домакинство на мачове. Форуми като този имат една отличителна черта – просто е невъзможно да бъдат по-малко бляскави от предишния. С достижения от всякакъв тип – от инфраструктура до начин на отразяване. И днес, когато у нас спорим за това дали държавата трябва да помогне създаването на проект като Висшата лига с 10-15 млн. евро за някакви базови подобрения на футболните арени, то сумите, за които става дума около Евро 2016 са меко казано несъвместими.

Реалностите в света на футбола от десетилетия са подвластни на правилата на икономиката в световен мащаб. Организирането на събития като световни или европейски финали е инициатива, която малко държави могат да си позволят. Без съмнение все повече става дума за имидж, който пък се постига с много пари. Това личи най-много в световен мащаб, когато в последните години видяхме шампионат в ЮАР, а след няколко ни предстои такъв и в Катар.

В Европа нещата са малко по-различни. Но въпросът със забележителността отново е водещ. Франция посреща Еврото с идеята за възвръщане на традицията в национален мащаб, а сериозните инвестиции са поглед в бъдещето и на клубно ниво, което доста избледня в последните сезони.

Стадионите
Десет стадиона в девет френски града ще посрещнат 24-те финалисти на предстоящия шампионат. Поне в съвременната история на футбола две арени в едно населено място рядко намират място в такива форуми. Това обаче е само любопитно уточнение. От десетте стадиона четири са изградени специално с мисълта за първенството. Умишлено не ги назовавам като “нови”, тъй като някои от тях вече са в експлоатация няколко години.

На напълно ново съоръжение ще се радват зрителите в Лион. Арената е с капацитет 59 286 зрители и бе открита преди броени дни – на 28 февруари с възможно най-добрия за такъв повод мач – най-титулувания в последния години местен клуб Лион срещу настоящия номер 1 във Франция ПСЖ. Строежът на стадиона отне три години и глътна зашеметяващите 415 млн. евро. Инвестицията със сигурност си струва, тъй като само след три години съоръжението ще е домакин на мачове и от Световното първенство за жени – събитие, което предизвиква все по-голям интерес в международен план. В Лил похарчиха 324 млн. евро за мултифункционален комплекс, който включва струващ 282 млн. евро стадион и още 42 млн. част с хотели, ресторанти и места за забавление и отдих. На трибуните могат да се съберат 50 186 зрители. Колкото и думата “уникален” да се превръща в паразитна, особено в българските медии, няма как да не я употребя тук в описанието си за стадиона. Освен за футбол, той се използва и като… зала, в която се провеждат състезания по всички спортни игри на закрито – волейбол, баскетбол, тенис, мини футбол и др. При необходимост половината от игрището се вдига и премества върху другата, а освободената част се превръща в закрито помещение, което събира 27 000 зрители. Стадионът бе открит през август 2012 г., а работата в перспектива на французите личи от факта, че тук се проведоха и мачове от ЕвроБаскет 2015.

От май миналата година Бордо и местният едноименен клуб се радват на чисто ново съоръжение, събиращо 42 115 зрители и струващо “скромните” на фона на останалите 168 млн. евро.

Две години (от 2011 до 2013) и 245 млн. евро бяха необходими на строителите да вдигнат стадион и в Ница, на който се радват местния футболен клуб, както и ръгби отбора на Тулон, който е европейският доминант в този спорт с три континентални шампионски купи в последните три сезона.

Само за тези четири съоръжения, френските организатори са похарчили 1.15 млрд. евро от началото на второто десетилетие на века. Инвестицията се допълва от неуточнена сума за реновация и вкарване в различни изисквания на останалите стадиони, които ще приемат финалистите

Билетите
А сега малко полезна информация за феновете, които ще присъстват на шампионата. Билетите са със сериозни за държави със стандарт като този в България, но поносими за класата на събитието цени. Според информация от УЕФА, около 250 000 от пропуските за мачове от груповата фаза и първия елиминационен кръг ще се продават на цена от 25 евро. Уточнението е, че те ще представляват 85% от всички пуснати в продажба.

Горепосочените цени са за най-ниската от общо четири категории. В следващата те ще се продават срещу 55 евро, във втора струват 105 евро, а най-високият клас билети се разменят срещу 145 от европейската валута.

Любопитен факт е, че първият мач от турнира – между Франция и Румъния ще е с по-скъпи билети, отколкото полуфиналните. Най-добрите места на него ще са 595 евро.

В по-късните етапи на надпреварата, съвсем логично цената се вдига и най-евтините от четвъртфинала до финала стават съответно 45/65/85. Топ-място за финала по официалните данни е 895 евро с включен 5.5% ДДС.

Винаги става дума за пари
За каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари. Повече отбори означават повече мачове, повече реклама и съответно по-сериозни суми за телевизионни права. Отделно е традиционно високият интерес към шампионат като Евро, на който се подвизават болшинството от топ играчите в света.

Това лято във Франция за първи път ще участват 24 отбора. Те ще си поделят 301 млн. евро, което е със 105 повече отколкото на шампионата преди четири години в Полша и Украйна.

Кой и за какво се бори
Доскоро се смеехме на футбола в държави като Албания и Исландия, но с последния съдийски сигнал в квалификациите техните федерации спечелиха точно по 8 млн. евро. Колкото впрочем и всеки един от останалите финалисти. Всяка победа ще носи 1 млн. от европейската валута, а със сигурност и на точката няма да има кой знае колко сърдити, тъй като тя ще донесе 500 000 евро. Така на практика УЕФА дава точно по 1 млн. за всеки един от 36-е мача в груповата фаза на турнира.

Пари за точки от тук нататък няма да има, но те (точките) не трябват на никого. Вместо тях, всяка от 16-те продължили селекции ще вземе чисти 1.5 млн. 2.5 млн. се полагат на 1/4 финалистите, нови 4 млн. очакват последните четири отбора в турнира. Финалистите взимат по 8 млн., а утешителната награда на загубилите в подножието на върха ще бъде 5 млн.

Така сметката показва, че ако един отбор победи в три мача от групата си и стигне до финала, ще си отиде с 27 млн. евро, което е с 3.5 повече отколкото на миналия шампионат.

Блясък без излишна суета. Може би това е едно от определенията, които можем да направим за предстоящото Евро 2016 в организационната му част. Разумни инвестиции в инфраструктурата, които няма как да последват съдбата на олимпийските обекти в Гърция или стадионите в ЮАР и Бразилия. Или пък тези в Катар след 2022 г. И все пак огромни средства, които ни казват само едно – съвременният футбол става все по-скъпо удоволствие, особено за гледане. Скъпо, но все пак необходимо. Пълните стадиони във Франция през юни ще го докажат.

Джани Инфантино – човекът, който ще връща футбола на хората

Тишината и спокойствието завладя Световната футболна федерация (ФИФА) от няколко дни насам. На мястото на овакантения пост на президента вече има ново име – Джани Инфантино. Спокойствие всъщност е твърде силна дума, която може би е по-удачно да сменим с “успокоение”. Че нещата на върха на футболната пирамида в света най-сетне ще се нормализират.

Къде сбъркахме?
Защо всъщност се стигна до Извънреден конгрес с основна точка за избор на нов председател? Отговорът го знае всеки разумен фен на футбола, който е видял достатъчно, за да не твърди, че най-популярната спортна игра по света е нещо съвсем различно от метросексуални елементи с тревожно развита физика и изскубани и получаващи милиони за ритане на топка. Милиони, дошли от скандално високи суми за телевизионни права, маркетинг, реклама и изобщо много неща, далеч от обикновената “А ла Пиола”, “Паненка” или “Падащ лист”.

Дълги години ФИФА беше мястото, където се разпределяха огромни суми, повечето неосветлени. Световната централа стана символ на футболната корупция и на решения, които далеч не можем да определим като “добри за футбола”.

Елементарният пример – днес, 2016 г., се готвим за световно първенство в Катар през 2022. Държава, напълно неизвестна на футболната карта с клубове, чиито имена (чисто информационно) биха затруднили 99% от феновете в света. Но държава, която може да си позволи да вдигне от нулата няколко напълно излишни супермодерни стадиони, на които е готова да сложи дори климатици. Съмненията около “принципния” избор на Катар са буквално от деня, в който държавата изобщо се кандидатира. Но едва ли има някой, който не е убеден, че милиардите са решили всичко. Включително и потресаващото безумие Мондиалът през 2022 г. да се проведе… през зимата. Само можем да гадаем какви поразии ще бъдат нанесени на играта. Със сигурност обаче някой би го преживял с лекота, особено ако е “топнал човката” в кацата с меда, овкусен от 163 млн. евро, дадени от Катар само за подкрепа на кандидатурата им.

Причината
Това обаче, което взриви ФИФА беше проучване на BBC, според което Спортната маркетингова компания ISL е платила общо 100 милиона долара на служители на ФИФА, включително бившия й президент (от 1974 до 1998 г.) Жоао Хавеланж и бившия й висш служител Рикардо Техейра. В замяна през 90-те години компанията е получила изгодни телевизионно и маркетингови права. Според справката ISL (International Sport and Leisure – Международен спорт и развлечения) е швейцарска компания, “тясно свързана с ФИФА”, която е фалирала през 2001 г., с 212 670 000 евро дългове.)

Скандалът е в това, че досегашният президент на ФИФА Сеп Блатер вероятно е знаел за всичко това (според писмо на предшественика му Жоао Хавеланж), но се е погрижил да бъде потулен. При това години след банкрура на компанията ISL.

Развръзката
Снежната топка сякаш беше пусната от най-високия и заснежен връх в швейцарските Алпи и се блъсна с огромна сила в самия Сеп Блатер, който първо бе отстранен за 3 месеца от поста си, а след това бе напълно изолиран. За да се стигне до миналия петък и избора на нов председател.

Кой си ти Джани и защо жребиите за евротурнирите осиротяха?
Новият президент на ФИФА е Джани Инфантино. Роден е на 23 март 1970 г. в швейцарския град Бриг и има италиански корени. Всеки, който се интересува от европейски футбол не може да не знае симпатичния гологлав сладкодумец, който преди всеки жребий в Шампионската лига и Лига Европа търпеливо ни обяснява регламента. Между другото, това беше важна задача и за Сеп Блатер преди да стане шеф на Централата. В кръга на шегата – гледайте внимателно кой ще го смени в тази дейност и смело заложете в перспектива от няколко години.

Още една прилика – и двамата са швейцарци. Инфантино е роден на десетина километра от къщата на Йозеф (Малкото име всъщност на Блатер).

Джани е фен на футбола, но по-голям на книгите и знанието. Учи в местен университет и съчетава четенето за изпити с работа в спалните вагони в местната железница. Понякога продавал и шоколад в павилиона на майка си. Никога обаче не се откъсва от футбола. Нещо повече – създава малък клуб, в който ритат само момчета от италиански произход. Междувременно е научил толкова езици, че да не се притеснява от кариера в която и да е точка на света.

През 2000 г. започва работа в УЕФА като адвокат, след като преди това е бил генерален секретар на Международния център за спортни изследвания (CIES Football Observatory). В европейската централа се издига бързо и през 2009 г. вече е генерален секретар, минал през шефски длъжности в Комисията по правни въпроси и Лицензионната. В края на кариерата си в УЕФА за никого не е тайна, че той е “Делфинът на Платини” (игра на думи с “дофин”, което значи престолонаследник).

Какво следва от тук нататък?
Джани Инфантино спечели със 115 на 88 гласа във втория тур на изборите, побеждавайки съперника си Салман бин Ебрахим ал Халифа. Още в първата си реч обеща нещо много важно – в света да се говори все повече за футбола като игра, отколкото за странични и нелицеприятни подробности около него.

Инфантино е човек с идеи. Негова е тази отборите на европейските финали да станат от 16 на 24. Негова е и тази Мондиалът да събира не 32, а 40. Последната засега не е приета и това е може би по-разумното решение. Повече отбори обаче означават повече мачове, а това пък – повече пари. Пробойната в порочния кръг може би (ще) става все по-малка и не са малко тези, които смятат, че скоро пак ще се затвори.

Изборът му не е посрещнат навсякъде с адмирации. Доскорошният шеф на УЕФА Мишел Платини също е в големия и дълбок “кюп”, от който измъкването е невъзможно. И именно този факт подразни футболист номер 1 за всички времена Диего Марадона, който откровено нарече Инфантино “предател, който е продължил да работи в УЕФА, след всичко което се случи с шефа му”.

ФИФА си има нов шеф и на върха на световния футбол е малко по-спокойно. Сигурно е обаче, че дейността на Джани Инфантино ще бъде гледана под лупа и всяка негова грешка ще бъде бързо посочена и вероятно жестоко наказана. Симпатягата от жребиите не е играл организиран футбол, но сега топката е в неговите крака.

Материал за в-к “Живота днес”

Богатите искат да са по-богати

economistКакво се промени, след като КЕШ стана Шампионска лига през 1992 година? Всичко. Ако спечелеше КЕШ, твоят любим тим беше най-добрият в Европа. Ако спечели Шампионската лига, вече дължи на някой 700 милиона паунда.

Такова е шеговитото мнение на английския The Times, споделено през 2009 г. в материал, озаглавен “50 най-лоши неща в съвременния футбол”, които съвсем по британски изброяват предимно проблемите на най-популярната игра на Острова. Това е сложено под почетния номер 2. Лидерът е отбелязан много простичко – Телевизията.

Чудовището, което изяде футбола
Петилетка и нещо по-късно нещата хем са същите, хем не съвсем. 700-те млн. паунда вероятно са доста по-малко, като една от причините със сигурност е именно Чудовището. Телевизията е все по-важен фактор в съвременния футбол. Източник на огромни финансови потоци, които всъщност са големия мотив за малките, които уплашено и невярващо гледат трансферните безобразия през януари и август.

Точно преди година Висшата лига на Англия продаде правата за излъчване на мачовете за 5.136 млрд. паунда за три сезона, първият от които започва това лято. Това означава по 10.2 млн. паунда на мач, при предаване на общо 168. По ориентировъчен курс за деня сумата е равна на 13.1 млн. евро.

Според таблицата за разпределяне на наградния фонд на Висшата лига за сезон 2015/2016, всеки отбор прибира минимум малко под 70 млн. евро. Средствата се калкулират със система, според която най-слабият отбор в момента Астън Вила вече е заработил 86 млн. Да уточним, новият и рекорден тв-договор е от следващия сезон. Следвайки знака за равенство, неминуемо стигаме до извода, трите новака в английския елит тази година, автоматично ще са жестока конкуренция на трансферния пазар на повече от половината световни грандове.

Контра и реконтра
Защо споменаваме всичко това? Защото току що бе отхвърлена за пореден път идеята за създаване на Суперлига в Европа, която да събере каймака на футбола на Стария континент. Според членовете на Асоциацията на футболните клубове (ECA), времето на подобно начинание все още не е настъпило, въпреки че някои от грандовете яростно се застъпват за него.

И няма как да е иначе, когато разберем доводите на някои от тях, а именно че гореспоменатият договор на Висшата лига сериозно ще наруши и без това едва поддържания баланс и нещо повече – той е посочен като конкретна заплаха към останалите водещи първенства. Защото комерсиализацията във футбола стигна дотам, относително известни и популярни играчи да избират по-малки, но значително по-богати клубове, като и тук примерите са предимно островни.

Твърде съмнително е, че ECA някога ще вземе решение в полза на подобна лига, в която уайлд кард ще имат няколко “богопомазани” футболни клуба в Европа. Да, те ще пълнят стадионите, но привилегированият им статут едва ли ще се хареса на болшинството.

Иначе големите клубове, независимо дали са английски или не, искат по-големи приходи от европейските турнири, стана ясно на срещата на членовете на ECA в Париж. Вицепрезидентът й Умберто Гандини е категоричен, че “ще се вслуша в основните играчи и самата УЕФА, за да се вземе най-доброто решение”.

Иначе казано богатите искат да са още по-богати и май имат известно основание. Да поговорим още малко за пари.

Миналия сезон в същинската част Шампионската лига са се разпределили над 1 млрд. евро. Любопитното е, че финалистът Ювентус е прибрал най-много пари 89.1 млн. евро, като тук е включено всичко – бонус за участие, Market pool, събрани точки и класирането в отделните етапи. Далеч назад е вторият финалист и всъщност победител – Барселона, който прибира 61 млн. евро.

Така излиза, че на финансовата плоскост да се говори за сравнение на един Барселона и един Брайтън (в зоната на плейофите на Чемпиъншип в момента и с реален шанс за английския елит) не звучи никак еретично. Разбира се с известни условности.

Заплахата от Изток
Неразработен все още футболен пазар, милиарди потенциални зрители, при това с възможности. Загадъчният Изток досега беше просто екзотика за застарели футболни звезди. До тази зима, когато само от Китай за някакви си часове похарчиха към 150 млн. евро за играчи в разцвета на силите си. На китайските пари не устояха отбори като Челси, Атлетико Мадрид и Шахтьор, а е сигурно че ще ги последват още.

В Индия пък вероятно отдавна са забравили, че през 1950 г. искаха да играят боси на Мондиала в Бразилия и е въпрос на време да оставят на заден план манията си по крикета и хокея на трева и да извадят подобни милиони за играчи от Европа.

Мондиалът е пречка
На същата среща в Париж бе представена и идеята на кандидата за нов шеф на ФИФА Джани Инфантино да се увеличат отборите на Световно първенство от 32 на 40. Отново дискусионен въпрос, който би противопоставил малките и големите. И отново, както и преди, става дума за пари.

Клубове като Барселона, Реал Мадрид и Байерн имат своите основания да негодуват, тъй като и досега имат по 15 национала. Това значи лишаване от почивка през лятото, опасност от контузии и претоварване, сериозна заплаха от слаба игра в шампионата и турнирите. И това няма как да бъде компенсирано от средствата, които ФИФА дава на клубовете за играчите им за престоя на шампионата. При малките е обратното – увеличава се потенциалният брой на състезателите, които биха могли да участват, а освен престиж, това ще вкара и пари в касите на клубовете им.

Официалната позиция на ECA е, че увеличаване на отборите би нарушило баланса на ниво клубни и национални отбори и това като че ли е правилната позиция в този момент. Огромни суми за трансфери и заплати, неизмерими възможности за маркетинг и реклама, телевизионна зависимост, рейтинг. Спиралата, в която влизат богатите е черна дупка от която няма измъкване. Най-голямата грижа ли е това? Едва ли. Тъжното е че мястото на футбола като игра в цялата система е все по-малко.

Материал за 7 бр. на сп. Икономист

Футболната пролет – прогнози без никаква стойност

Обикновено по това време на годината, броени дни преди началото на пролетния полусезон в А група е време за прогнози. Правим ги, когато в елитната ни група има най-малкото наченки на интрига. Седмица преди да бъдат подновени мачовете обаче едва ли има някой, който следи български футбол и който да не е крайно озадачен или поне достатъчно объркан, за да не знае какво се случва в родния футболен шампионат.

И как да е другояче, когато с вещата намеса на напълно компрометирания футболен съюз станахме за посмешище да имаме най-бедния откъм отбори шампионат в Европа. Или поне сред държавите, които някога са участвали на голям шампионат, а ние все още по някаква странна причина се напъваме за същото. Причината довела до ситуацията – изхвърлянето от А група на Литекс заради напускането на терена на мача с Левски в края на миналата година.

След като през лятото бе направен неуспешен (поне засега) опит да бъде унищожен най-успелия футболен клуб у нас – ЦСКА и покрай неговото изхвърляне от А група изгоря и Локомотив София, БФС и подопечните му комисии направиха всичко възможно да бъде елиминирано и последното що-годе независимо “чуждо” тяло сред лидерите в елита – Литекс.

Отборът от Ловеч до последно държеше фронта в компанията на странно замогналия се в последните месеци Левски, на Лудогорец, за който беше публично признато на най-високо ниво, че се ползва с държавни протекции и на клуба, който от години по някакъв начин ползва пари на несъвсем частна компания (Берое – б.а.).

Това на практика обезсмисли съществуването на такова нещо като футболен шампионат на България. И преди е ставало дума, че крайният изход е преопределен в полза на настоящия шампион, но е подчертавано, че причината е чисто спортно-техническа. Просто Лудогорец е с поне две класи над Левски и още поне една над традиционно непостоянния Берое. Какво означава това ли? Почти гарантиран провал в европейските турнири през лятото, а най-смешното е, че някой ще го приеме за изненада и ще изгуби доста време в търсене на причините за него.

И все пак, какво ни очаква тази пролет…

Призовите места
… са резервирани по ред на номерата: Лудогорец, Левски и Берое. Първите просто са най-добри, след като след най-слабата есен в историята си в А група са с пет (макар и служебни) точки аванс пред втория. На софиянци им трябва най-малкото технологично време да се сработят след мащабната селекция през зимата и ще им е трудно изведнъж да покажат класата, която очакват от тях феновете им. Третите пък нямат нужния капацитет да се мерят с първите два съперника.

Лудогорец направиха изключителен ход като се скриха от журналистите в Турция и информацията за тях бе черпена единствено около контролите, в които шампионите се представиха наистина класно. Левски няма как да си осигурят подобен комфорт и около тях винаги ще има нещо горещо и спекулативно – неща, които няма как да им дадат спокойствие. Изключително странно изказване на и без това странния Хубчев ни кара да сме раздвоени около състоянието на Берое обаче. Най-дълго задържалият се треньор в А група обяви, че на отбора му предстои “още много работа”. Когато го казва човек, който по принцип бяга от клишетата, сме длъжни да вярваме.

Златната среда
Да, вярно е, че Славия в момента е трети, но е твърде съмнително “белите” да успеят да завършат на тази позиция. Напуснаха ги важни играчи, а новите са пълна загадка. Авансът пред Черно море е нищожен, но не и невъзможен за запазване. Във всички случаи обаче шансът на “белите” да запишат незапомнено високо класиране е голям. Четвърто-пето място звучи отлично, а фактът, че е от девет отбора едва ли ще бъде натякван особено.

Черно море са единствения български отбор, който по принцип не прибягва до безсмислицата “лагер в Анталия”. Дали защото не може да докара терена на Тича до нивото на турските или просто иска да спести пари, не е ясно. Във всички случаи обаче във Варна взеха доста нови, а резултатите в контролите не дават никаква представа колко сериозен ще е пролетният състав на Мастиката.

Безсмислената пролет
Поразията, която титаните на мисълта в БФС направиха с А група, осигури  весела и безгрижна пролет на практика и на четирите останали отбора в групата. При девет участника и един служебно изпаднал (Литекс), последният в подреждането не отива директно във Втора дивизия, а ще играе бараж. Твърде условно е кой е в златната среда и кой се бори за оставане, при положение, че безспорно най-слабият отбор – Монтана може да го раздава лежерно до края и после да елиминира без проблеми на плейаута за оставане втория от Б група. За Локомотив и Ботев най-важният мач е дербито между самите тях. Най-интересното около Пирин ще са лафовете на Наджи, а при Монтана веселбата е задължителна, когато треньор на отбора е Емил Велев-Кокала, а в състава имаме играч с име “Набил Еженави”.

Без капка задни мисли един съвет: Залагайте на мачовете на последните четири отбора единствено ако сте непоправими авантюристи и имате повече пари за губене. Не че е нещо ново за А група – този филм го гледаме вече трети сезон поред.

Нелепата ситуация с изваждането на Литекс ни вкара и в още филм. Предстоят пет мача за Купата на България, в които би трябвало да играе и отстраненият тим от Ловеч. Останалите отбори са ЦСКА, Берое и Монтана. Напълно в синхрон с чудовищната некомпетентност на върха на родния футбол, неразбориите присъстват и тук. Месеци след изиграването на 1/4 финалите, все още не знаем кой срещу кого ще се изправи на полуфиналите.

На фона на всичко това заговорихме за Супер, Висша или Мегалига. Някаква чудесия, която би трябвало да извади родния футбол от дъното, в което го вкараха същите неспособни управленци. Разбира се вниманието беше отклонено за малко, докато фенове, ръководители и журналисти не осмислиха в рамките на няколко дни за каква грандиозна глупост става дума.

Преди полусезона е време за прогнози. Обикновените, за изхода на шампионата обаче нямат никаква тежест. Все по-малка имат и тези за бъдещето на българския футбол. Защото всички сме поставени в изключително прогнозируема среда. Слаби управленци не могат да доведат до силни резултати. Затова и докато Централата се управлява от сегашните, всякакви надежди са просто загубени.

Футболната 2016 г. – очаквания и… мечти

Краят на годината е време за равносметки и обобщения на очакванията, направени 12 месеца по-рано. Началото й пък – освен дати на конкретни бъдещи събития е и момент, в който ни е разрешено и малко да помечтаем. Какво ни чака през 2016-а в областта на футбола?

Загадъчната А група
Предвидима спортно-технически, но далеч не толкова от момента, в който си спомним, че това е българското първенство – шампионатът на страната, в която броят на страничните фактори, определящи най-добрите (в случая във футбола) винаги е труден за преброяване. Имаме отбор с класи над останалите – Лудогорец. Имаме отбор, който се мъчи да стигне класата му – Левски. Чистите футболни аргументи са на страната на Разград, но равните изходни позиции и фантастичното и невероятно замогване на столичани в последните месеци обещават любопитна битка на много фронтове.

Имаме поне три отбора, които са се насочили към медалите. Единият може служебно да го пренасочат, което нека си признаем е някакъв уродлив начин да си правим живота (футболния, да не забравяме) непоносимо интересен. Литекс е на изчакване, а Берое се готви за сезона на сезоните – медал и може би национална Купа. Преди няколко дни разбрахме, че на хоризонта има и друг отбор с амбиции – Славия, който гони дори медал и евроизлаз.

Доста интересно ще е в дъното, където единият отбор изглежда обречен. И докато Монтана извървяха много бързо пътя от потенциален хит до класически удавник, при Пирин нещата са по-различни. Отборът се е устремил уверено към оставане в групата, което ще направи независимо дали ще мине през плейоф или ще изпрати друг на допълнителния мач.

Всъщност всичко може да се преобърне с главата надолу, ако Литекс бъде изваден от групата. Тогава отборите в средата, колкото и условно да се наричат местата от шесто до осмо място, ще се успокоят дотолкова, че идеята да имаме елит от десет отбора, защото ще има по-голяма конкуренция и по-малко уговорени мачове ще потъне като съвременна реплика на Титаник. Говорим за отборите на Черно море, Ботев и Локомотив, които при определени обстоятелства ще изкарат спокойна пролет.

Купа на България
По ирония на съдбата ЦСКА са във В група, но не помнят кога за последно играха полуфинал в този турнир. Е сега са тук – незагубили нито една точка от лятото насам и очакващи да изтеглят приемлив съперник. Да разбираме Монтана, в краен случай Литекс (пак с много “ако”). Тогава може би ще се класират на финал, където никога нищо не се знае. Но трябва да почакаме. Футболната управа у нас все още не може да намери свободна зала, в която за 10 минути да разбърка четири топки и да изтегли жребия за този етап.

Нека не подценяваме и другите кандидати за трофея. Купата е особен турнир дори у нас и виждаме, че отбор от В група, изпадащ в А и друг, който не знае къде и какво ще играе през пролетта, имат шансове за наградата. За четвъртия ще говорим най-малко. Берое е абсолютният фаворит, освен ако не се омаца както само в Стара Загора си умеят.

Европейско първенство по футбол
Програмата в европейските клубни шампионати е сгъстена тази пролет, защото почти целият континент ще се вълнува в ролята на пряк или косвен участник на историческото Евро във Франция. В него ще вземат участие 24 отбора – колкото до преди няколко години играха на Световно. Ние разбира се, ще гледаме отстрани – нещо, което няма да да се промени, докато на върха на родния футбол са настоящите началници.

Няколко държави ще направят дебют, но това беше неизбежно, заради раздутия формат. Една единствена изненада – няма я Холандия. Ниската земя обаче ще се върне съвсем скоро на сцената, защото има и материал и условия. Сърдечните поздравления са за Албания и Исландия, които направиха истински фурор. И двете държави дълго търпяха бой (на терена) и подигравки (извън него) дори и от нас, при това съвсем доскоро. Но взеха че разбраха как да постигнат целите си, докато нашите футболни лидери имат по-важни задачи. Другите дебютанти във Франция ще са Словакия, Уелс и Северна Ирландия.

Европейски клубни турнири
Астрономическото лято обикновено е в разгара си, когато за българските отбори идва моментът за рестарт на надеждите за добро представяне в Европа. След тоталният провал преди година, като че ли няма как да стане по-лошо, въпреки че у нас често се опитваме, и по-неприятното – успяваме, да докажем че това не е невъзможно. И тази година Лудогорец ще тръгне с пълната кошница с надежди и определено трябва да се постарае да не потъне както през 2015-а, защото това може сложи още един, още по-голям прът в колелата на амбициозния разградски проект.

Левски се завръща в Европа след три сухи години, но с оглед на амбициите на клуба, “достойно отпадане” ще е поредният звучен провал. На фона на размаха, с който в момента се работи на Герена, всичко друго освен групи в Лига Европа ще е неуспех.

Берое е почти сигурен участник в Европа и тази есен, като таванът на възможностите му е не по-далеч от плейоф.

Световни квалификации
Какво нещо е упоритата и целенасочена работа… Тази която в последните десет години в ущърб на българския футбол неуморно върши БФС. Най-сетне успя. Преди няколко месеца три поколения футболни запалянковци, помнили победи над Франция, Италия, Германия и др., чуха заветното “Нямаме никакъв шанс”. Друг път обикновено го осъзнавахме не по-рано от изминаване на 1/3 от кампанията, но днес реалностите са такива – българският национален отбор е вид “пълнеж” в картината на европейския и световен футбол.

И все пак – чакат ни мачове с Люксембург, когото все още можем да бием, невъзможни срещи с Франция и Швеция и мач на кантар с Беларус, в който единственото ни предимство донякъде е домакинството ни. Оправдаят ли се мрачните прогнози обаче, на Националния стадион на 13 ноември едва ли ще има много публика.

Това са основните събития, около които тази година ще съсредоточим интереса си. Останалото, което ще споменем е в сферата на мечтите, прост защото е твърде смело пожелание на фона на сивото футболно настояще.

Най-напред се надяваме на добра развръзка по казуса “Литекс”. Футболните началници още не могат да решат да спазват сляпо закона или да спасят бъдещето на играта в България. Докато се кумят, дано да намерят десетина минути, в които да определят противниците на полуфиналите за Купата.

И ЦСКА и българският футбол имат нужда от добри новини с адрес “Българска армия”. Защото се видя, че без гранда в А група не е същото. Мечтите на червените фенове са за спасение на клуба, а на останалите – на всичко останало, което бързо се руши в отсъствието на важни фактори. Тук като такъв добавяме и Локомотив София разбира се.

Около Евро надеждите в България ни са за студена бира и HD на телевизора. И естествено безпроблемното провеждане на шампионата в условията на крайно нестабилната геополитическа обстановка на Стария континент.

Ако мислим в перспектива и за доброто бъдеще на родния футбол, ще пожелаем късмет на евробойците ни, които и да са те. Защото още една нулева година в турнирите ще е още една стъпка към трайното зачисляване към пълните аутсайдери в Европа.

Ако пък мачовете в Европа по някакъв начин съвпаднат с квалификациите за Мондиала ще е най-добре. Това ще значи, че не сме казали чао на надпреварата още през юли-август. Реалистите ще очакват шест точки за националния отбор в края на 2016-та. Оптимистите – пълни стадиони и амбицирани национали.

В по-общ план. Нека видим добри мачове на добри стадиони, качествено съдийство, по-малко скандали и повече красота на терена. Много публика на трибуните и най-важното – честна игра във всеки аспект.

Футболната есен – измамна интрига и един голям отсъстващ

В края на юли, на страниците на “Живота днес” бе публикуван материал с очакванията преди началото на сезона. В него споделих мнението си относно фаворитите в шампионата и бях категоричен, че А група има ясен шампион. Повече от четири месеца по-късно и малко след средата на първенството, почти всички прогнози се оказват актуални.

Те не са плод на някакъв чутовен нюх или кой знае какви познания, а са единственото, което можеше да се случи. Просто по един или друг начин шампионатът беше вкаран в шаблон, от който излизането е трудно днес, а ще става още по-тежко с всеки изминал сезон. И разбира се заради обстоятелството, че А група изгуби най-титулувания си отбор – ЦСКА.

Фаворитите
Преди година по това време Лудогорец не беше първи, но пък имаше далеч по-важни приоритети. Този сезон е просто трагичен, съпоставяйки го със състава, играта и резултатите преди 12 месеца. И въпреки всичко днес “орлите” са на позиция, която му дава далеч по-големи възможности от тогава. Позорно отпадане от Европа, финансова година, която даже не е нулева, а със сериозен отрицателен знак, слаби треньори и доста спорни футболисти. Всичко това беляза есента на шампиона, но в поведението на клуба дори за миг не се видя сянка на съмнение в успешния завършек. Резултатите дойдоха късно и след връщането на Георги Дерменджиев начело, но за незадоволителния старт голяма вина имаше точно неговата работа или по-скоро отзвукът от нея през сезона 2014-2015. Няма никакво съмнение, че отборът има най-голямата класа сред съперниците си и че пак ще е шампион.

Берое е солиден тим, който за съжаление няма манталитета на големите. Иначе нямаше да губи лесни точки като например тези четири срещу Монтана. Ако само те бяха в техния актив, то отборът щеше да е еднолично начело. И все пак прогнозата беше за края на сезона, а не за половината, така че старозагорци все пак може и да са втори.

Литекс бе при фаворитите с условието, че Люпко Петрович ще има ядове с наследството на Красимир Балъков. Тук обаче трябва да се признае, че именно при сърбина “оранжевите” са най-стабилни – победиха Лудогорец и Левски. Разбира се с уговорката за силата и влиянието на психологическия момент след смяната на треньора. Между двете идвания на специалиста, Литекс беше воден от румънеца Регекампф – треньор с необяснимо висок рейтинг, при който ловчанлии бяха нестабилни като самолет в турбуленция. Отборът от Ловеч е и прекалено зависим от конкретни играчи, което никога не трябва да дава спокойствие на любителите на залозите.

Левски разбра по едно и също време, че нито популизмът във футбола, нито наложителното ползване на млади играчи от школата са нещо добро, когато става дума за гранд, какъвто отборът винаги ще е. Принудата в началото на сезона умишлено беше изместена от несполучливи хвалебствия за погледа към школата, който се отказа тотален провал. С млади играчи Левски (и ЦСКА в А група) го чака продължително живуркане в златната среда. Нещата на Герена се промениха с напускането на Тодор Батков и (не)очаквания дъжд от пари и възможности, причинен от сгъстилите се като “пари”носни облаци спонсори над Герена. Сянката на трагичната работа на силните фигури обаче е прекалено тежка и Левски така и не избяга от неуспеха – изпуснати шансове в шампионата и напускане на турнира за Купата.

Положението в средата
Средняците също си бяха явни. Славия, Ботев, Черно море и Локомотив Пловдив трудно могат да изненадат някой, който от години следи българския футбол и е наясно с неговите национални особености.

Славия започна обещаващо, но финансовата криза, съчетана с почти нулевата фенска подкрепа и традиционната спортно-техническа нестабилност бетонираха “белите” на място, от което нито ще погледнат по-нагоре, нито пък ще имат проблеми с оставането.

Трима водиха Ботев през есента, но нито един не донесе усмивки на бултрасите. “Канарчетата” се радват на прилична подкрепа, но качеството в състава е доста спорно. Съседите им от Лаута за първи път от години не говорят за физическо оцеляване, но това не ги направи по-добър отбор. Там трябва да обърнат внимание на действията на ръководството си, а също и да помислят дали немотивираният (напусна, но не му приеха оставката – б.р.) и нелицензиран треньор не е една от причините за застоя. Черно море пък е странен отбор, който има възможности, но успехите в турнирните надпревари създават малко нереални очаквания на “дългата нива” на шампионата.

Дъното е за новаците… условно
Монтана и Пирин са новаци в групата, а това означава пасив по дефиниция. Показва го историята от последните години, когато като изключим Лудогорец и Ботев, почти всички новаци не просто изпадат веднага, но и в много случаи А група се отказва край на съществуването им!

Всеки от двата клуба по свой начин остави следа през полусезона. Първите започнаха отлично с прилична игра и гръмки победи. Приказката за тях обаче свърши и те са почти сигурни изпадащи.

Пирин е олицетворението за това какво значи добрият треньор във футбола. Наистина не мога да си обясня по каква логика отбор от А група е решил да ангажира наставник, който в рамките на една година е стъргал дъното на елита и след това с друг клуб е изпаднал във В група. Явно в Благоевград са имали нещо предвид. Нещо, понятно само на тях, защото логичното се случи и Неделчо Матушев бе освободен.

Това, което се случи след това не е изненада, нито чудо. Наджи Шенсой има пиперлив език, но във футбола е толкова добър, колкото беше и Стийв Джобс в търговията със скъпи технологични играчки. За броени дни изкара Пирин от летаргията и само края на сезона сложи край на полета на “орлетата”. Засега…

Футбол в застой
А група през есента на 2015-та е измамно интересен шампионат. На върха цели четири отбора се боричкат за титлата, последният бие първия, шампионът се дъни през седмица. Като изключим това, стадионите пак са полупразни, а качеството на играта се измерва в мерни единици като “диаби” и “лукоки”, които са почти без стойност. Скандалите със съдиите са си същите, а микрофоните са редовния афродизиак за някои футболни босове. Момчетата продължават да плачат в съблекалнята, защото срещу тях и клубът им е вдигната цялата Тъмна страна. И така до безкрайност.

Тази есен у нас футболът е в две измерения. Едното, което го дават по телевизията в HD-формат и другото, което счупи всички рекорди по интерес, въпреки че е с марката “аматьорско”. И въпреки “уникалната футболна драма” в отсъствието на ЦСКА, именно въпросният низвергнат клуб е един от факторите, които все още държат някакъв интерес към родния футбол. Отново – изненади в А група няма да има, но ако най-важната съставка за мастършефското ястие  е във В група и догодина по това време, тогава най-популярната игра у нас просто си отива.

Кой ще играе на Евро 2016 във Франция

Емоциите утихнаха. За да изригнат отново след половин година, когато в Париж ще бъде даден стартът на Евро 2016. Оптимизмът и вярата в доброто на утрешния ден са част от човешката природа, затова без всякакви условности казваме, че на 10 юни ще започне един месец на щастие и незабравими емоции.

На практика пътят към финалите се простира в малко повече от една календарна година, въпреки че времевата разлика между Световните и Европейски шампионати е двойно повече. Последната кампания се чакаше с огромен интерес, тъй като промененият формат даваше шанс да 23 отбора да се преборят за участие, заедно с домакина Франция. Това бе и шансът на доста компрометираното ръководство на родния футболен съюз да позачисти имидж, като спомогне за класирането на финалите на А отбора, но… това не успя да се случи

Логичен въпрос е коя е основната новина след приключването на квалификациите? Дали това, че Холандия не успя да се класира или фактът, че немислимото до преди броени години – Исландия и Албания да ритат на финалите, все пак се случи? Достойнствата в последното са далеч по-сериозни, защото в поредица от десет мача има както изненади, така и логични завършеци и в крайна сметка случайностите са компенсирани от постоянството и класата. А когато пет дебютанта са събрали общо 97 точки (средно по 19.4) и всеки един от тях се е класирал директно, а не след плейофи, значи по всяка вероятност говорим за начало на трайно преразпределение на силите в европейския футбол.

И тъй като вече са ясни урните преди жребия за финалите, нека да хвърлим по един поглед върху 24-те участници.

Фаворитите
Първа е урната на фаворитите. В нея са Франция, Испания, Германия, Англия, Португалия и Белгия. Това ще са и отборите, за които коефициентите за крайна победа ще са доста занижени, тъй като нито един от тях не постави под съмнение класирането си. Отличникът разбира се е Англия с десет победи от десет мача, но това, че Германия регистрира две загуби, равен и девет допуснати гола, за познавачите на футболната история не значи абсолютно нищо.

Франция е тоталния фаворит не само защото разполага с добри играчи, но и защото безпристрастната статистика ни говори твърде любопитно. В рамките на 32 години това ще е трето домакинство на голям шампионат на “петлите” и в предишните два случая – Евро 1984 и Мондиал 1998 те вдигнаха трофеите. Догодина стават точно десет години от последното им изригване – среброто от световното в Германия, така че всички предпоставки за сериозно участие са налице.

Испания няма толкова лесно да се върне при средняците, където беше дълги години преди тоталната си хегемония в последното десетилетие, а в този шампионат гони исторически хеттрик от поредни титли. Цел, достатъчно сериозна, за да очакваме силни изяви. Португалия е непредсказуем отбор, в който всичко все още е подчинено на настроението на Кристияно Роналдо. Твърде слаб аргумент за сериозни амбиции. Белгия е най-непретенциозната селекция в тази компания, но настоящото поколение не само че не е казало последната си дума, но ще я взима поне още в два-три цикъла.

Очакващите в засада
Подгласниците на лидерите са във втора урна, в която компания си правят Италия, Русия, Швейцария, Украйна, Австрия и Хърватия. Италия изпъква, но последните години показаха, че въпреки вечната класа, тя може би няма да е достатъчна за първото място точно на шампионата във Франция.

Впечатление прави равностойността на останалите, както и пълната им непредсказуемост. Русия е отбор, който не може да бъде подценяван, особено след силния си финал на квалификациите. Хърватия винаги носи в сака си голямата изненада, а Швейцария като че ли не успя да реализира напълно огромния потенциал на поколението, което изригна преди няколко години в юношеските и младежки надпревари. Украйна след Шевченко в твърде непознат отбор на широкия зрител, а Австрия също разполага с малкопознаваеми състезатели.

На практика всички в групата са на едно ниво, при което победа над лидер с отлична игра може да бъде последвана от безлична загуба на точки, която да провали целия шампионат. Не вярвате ли? Ами вижте кой се води “по-слаб” от тях в трета урна.

Поддържаща или главна роля?
А там са Чехия, Швеция, Полша, Румъния, Словакия и Унгария. Чехия спечели своята група, а Полша спори за първата позиция с Германия до последния момент. Бегъл поглед над цялата компания ще ни покаже, че с изключение на Румъния всички други са представители на хладната преценка и на изчистената емоция във футбола, който каквото и да се случва, винаги ще е емоционален спорт. За Чехия и Словакия пък шампионатът ще е специален, защото двете части на бивша Чехословакия се събират отново на едно първенство след 1990 г. Словакия дебютира на Еврофинали с психологическо предимство през Украйна след като двете държави бяха в една квалификационна група, а разликата между двата тима в края бе три точки.

Румъния никога не са били страшилище на Евро или Мондиал, ако по един четвъртфинал между 1994 и 2000 г., но тази година правят амбициозно завръщане като една от четирите селекции без допусната загуба в тези квалификации. Със северната ни съседка е свързана надеждата ни да видим играчи от А група на еврофиналите, въпреки че Козмин Моци, Андрей Препелица и Клаудиу Кешерю не са точно първа опция за титулярния състав.

През 2016 г. стават 30 години откакто Унгария за последно бе на голям шампионат. Кризата при тях беше убийствена, а как я преодоляха може би трябва да се превърне в основен въпрос не са обикновения фен или читател, а за отговорните фактори в родния ни футбол. Това е друга тема, а днешната е свързана със сърдечните поздрави за унгарците, които със сигурност ще спечелят много от феновете, които нямат ясно изявен фаворит.

Готови за изненада
Четвърта урна, където са Турция, Ейре, Исландия, Уелс, Албания и Северна Ирландия, без съмнение е най-интересна по няколко причини. Първата е, че Турция съвсем не е точно “аутсайдер” и е почти сигурно, че групата, в която ще попадне ще бъде наречена с едни банални определения. Ейре също са корав отбор, който няма да е лесна хапка за никого.

Не е нужно да си привърженик на определени отбори, за да съжалиш искрено, че изключителни играчи като Райън Гигс, Марк Хюз и Йън Ръж, счупили безброй рекорди и настанили се трайно в сърцата на много фенове, никога не успяха да играят на голям шампионат, а единственото срамежливо участие на такъв на Уелс е през 1958 г. Днес тави несправедливост е поправена от Гарет Бейл и компания, които в последните години направиха чутовен прогрес.

Северна Ирландия спечели своята група за първото си участие. Отново невероятен скок за място на голям шампионат 30 години по-късно. Няма да го увъртаме, не знаем кой знае колко за тези момчета с изключение може би на Джони Евънс, който беше в Манчестър Юнайтед. Съперниците им определено ще трябва да ги разузнаят доста.

Съвсем доскоро се подигравахме на Албания за какво ли не, като особено популярен беше реотанът, който със сигурност никой от използващите “лафа” не е виждал на живо. Само че този реотан загря до такава степен и на такова място, че националите на тази държава днес са на еврофиналите, а такива с многогодишни традиции ще гледат по телевизора. И дано да гледат, защото има какво да научат.

Исландия е десертът, черешката върху тортата! Или удивителната в края на изречението, а защо не и въпросителната? Вън от всякаква разумна логика е дебютното им участие. Или поне от това, което виждаме на повърхността. Защото под нея очевидно реалностите са други. Без съмнение заслугата е основно на селекционера Ларс Лагербак, който е събрал дружина от отбори като Санднес Улф, Брейдаблик и Сундсавал, но пък ги в споил в здрав отбор. Любопитното е, че от момента, в който се класираха и на теория – 3 септември, исландците нямат победа, а освен всичко друго наредиха серия от резултати, доста приличащи на тези преди квалификациите. Именно това ги прави от една страна желан, но от друга непредвидим съперник за всеки от останалите участници.

Албания, Уелс, Исландия. Щипката пикантна подправка на финалите във Франция. Тази подправка, която пази лидерските позиции на футбола като спорт номер 1 през годините и ще я запази докато съществува живот на това кътче от Вселената. Тази разядка, която ни прави все по-гладни за качествен футбол и незабравими емоции. Хубавото на футбола обаче е точно това – че последните две неща никога не зависят едно от друго. А вторите догодина на Европейското ще ги има, повярвайте ми!

Първото ми интервю

От доста време подозирам, че интервютата не са ми силата. Преди години съм опитвал да пробутвам диктофона, питал съм туй-онуй Стоичков, Пламен Марков, Александър Томов и един от “швеците” дето ни биха с 3:1 на Националния по времето на Камата като национален селекционер, но като цяло не ме влече…

За първи път обаче направих интервю по повод издаването на книга, която е насочена към футболните фенове и разказва за четири срещи с Габриел Батистута. Ето какво се получи:

Мариела Йоцова е доказателство, че човек е толкова голям, колкото са и мечтите му. Всеки от нас има своите, а нейната е на пръв поглед простичка – да види на живо и да се запознае с големия си футболен кумир Габриел Батистута. Нещата обаче се развиват до цели четири срещи, при това на различни места и до написване на книга, в която тя споделя за футболните фенове своите впечатление от него.

BGfootball.com се срещна с Мариела и й зададе няколко въпроса по темата, а и не само.

– Ясно е, че Батистута е най-големият в твоите очи на футболен фен, но как се запали по футбола?
– Честно казано, нямам спомен за конкретен момент, в който съм се запалила по футболa. По-скоро мисля, че това е било предварително заложено в мен. Със сигурност, голямо влияние в този аспект са имали брат ми, баща ми и дядо ми, които често пътуваха от родния ми град Видин до столицата София за мачове на любимия ЦСКА и националния отбор на България. Пътувахме и ние с майка ми, въпреки че не посещавахме стадиона. Вероятно, техният трепет преди футболните срещи е оставял всеки път следа в мен. Спомням си, че дори прабаба ми гледаше среднощните мачове на българите от Световното първенство в САЩ през незабравимото лято на 1994 г., така че страстта ми към футбола явно е семейна черта.

– Имаше ли някакъв особен случай, който ти каза – това е моят любим спорт?
– Не, не е имало такъв случай. Определено смятам, че обичта ми към играта футбол е както предопределен, така и постепенно случил се в мен процес под влиянието на останалите футболни запалянковци в моето семейство.

– Кой е първият мач, на който присъства на живо у нас? А в чужбина?
– Поради изключително интензивното ежедневие, в което живеем, изпълнено с нови и нови впечатления и редица неща за запомняне, наистина съм забравила кой беше двубоят, който за първи път гледах у нас. Със сигурност, това беше мач на българския национален отбор по футбол. Чувствах се превъзходно! А първата футболна среща, която посетих в чужбина, бе срещата между Интер и Рома на стадион “Джузепе Меаца”, няколко дни след като видях Габриел Батистута за първи път в моя живот. Уникално спортно съоръжение! Видимостта към терена от всяко едно място на стадиона е изключителна!

– Кой отбор поддържаш у нас? Изобщо следиш ли родния футбол?
– В България винаги съм поддържала ЦСКА. От няколко години обаче почти не следя българския футбол. За съжаление, не вярвам на голяма част от съвременните играчи. Това е причината вече да не ходя по стадионите и изобщо да спра да гледам български мачове. Не успяват да грабнат сърцето ми. Виждам, че голяма част от футболистите в родното ни първенство просто не се раздават на терена, не дават цялото си сърце и душа. Не милеят за играта! Нещо, което Батистута винаги е правил! А това за мен като футболен фен са принципни неща.

– Фен на всички отбори, в които е играл Батистута ли си?
– Определено може да се каже, че да. Всеки един отбор, в който е играл Батистута е останал в сърцето ми. Разбира се, тимът на Фиорентина, където той прекара 9 години от футболната си кариера, завинаги ще остане любимият ми италиански отбор. Но ще поддържам винаги и Рома, и Интер, и дори катарския Ал-Араби, където той приключи кариерата си.

– Какво мислиш за факта, че е играл и в двата аржентински гранда – Бока и Ривър. Като играят в първенството за кого “викаш”?
– Въпрос на стечение на обстоятелствата, гласуване на доверие от страна на треньор и вероятно по-добра клубна политика на Бока, поради което през 1990 г. Батистута преминава при тях след само един сезон в редиците на Ривър Плейт. Не следя толкова отблизо аржентинското футболно първенство, но като че ли винаги съм симпатизирала повече на Бока Хуниорс.

– Успяла си да говориш и с Каниджа. Не се смей, но поддържам Аталанта от 1987 г. и съм любопитен да науча повече за него извън терена. На него знам, че беше велик. Какво не знаем за него, неговите почитатели?
– Имах възможността да разговарям с Каниджа сякаш сме приятели с него от поне 10 години. Категорично мога да кажа, че Клаудио Каниджа е един от най-хубавите и положителни хора, които съм срещала в живота си. Изключителен човек! Толкова ведър, добронамерен, толкова усмихнат и приветлив. От него струи добрина и дълбока душа. Един истински и земен човек! Зарежда хората около себе си с много енергия. Наистина силно харизматична личност!

– Знаеш ли защо Аржентина се мъчи неимоверно на Световни първенства от 20 години насам?
– Според мен, Аржентина се мъчи на световни първенства в последните години, защото няма сплотен колектив. Има силни индивидуални единици, но като че ли нещо все куца в сплотяването на отбора.

– Не позна, защото нямат вратар като Серхио Гойкоечея. Почти се разтреперах, когато разбрах, че си била в близост до него и дори сте разговаряли, защото ако ти си мечтала за Батистута, аз винаги съм искал да видя Царя на дузпите. Сподели нещо по-задкулисно за него, ако обичаш.
– Ще ти покажа снимката ми с него някой ден. Изискан мъж. Суетен. Иска да изглежда добре и обръща внимание на тези неща. Галантен с жените. Много внимателен и възпитан. Спокоен. Няма нищо против да разговаря с хората, които имат желание да се докоснат до неговата личност.

– Как гледат в Катар на жена футболен фен и как се справи със сериозното мъжко внимание там?
– Катар е доста богата и развита държава. Заема водещо място сред демократичните арабски страни. Те ме възприемаха като спортен журналист. Гледаха на мен като професионалист, не като на футболен фен. В определени моменти наистина имаше засилено мъжко внимание към мен от страна на местните арабски управители на някои от футболните клубове, но спортният журналист и мой приятел Станимир Бакалов, който ме придружаваше, успя да ме опази.

– А как съпругът ти се справи със сериозното мъжко внимание към теб там?
– Това трябва да попитате него. Как се е справил, не мога да кажа. Аз съм му изключително благодарна за доверието и за подкрепата, които винаги ми е давал в преследването на моите мечти, свързани с аржентинския голмайстор Габриел Омар Батистута. Оценявам високо това и му благодаря, защото знам, че са много малко мъжете, които биха направили това, а той го направи със сърцето си!

– Как така се убеждава милионер, при това напълно непознат, да отдели пари за самолетни билети и кеш на напълно непозната, макар и доста симпатична дама. Имам се за съвременен мъж, но ако това се случи с жена ми, най-малкото ще понадигна вежда… дясната може би.
– Виждаш ли, трябва много да си пазите жените. Защото могат да имат неподозирани възможности. Да ти кажа честно, като че ли не ми бе много трудно. Просто вложих цялото си сърце и душа, бях искрена докрай, демонстрирах непоколебимата си решителност да замина и да осъществя това, което толкова много исках. Мисля, че той изключително добре усети моята мотивация и желание и затова реши да ми помогне. Определено това е едно от най-невероятните неща, които са ми се случвали!

– Кога дойде идеята за книгата ти?
– Идеята ми дойде през лятото на 2014 година. Бях в Италия. Пътувах с влак от Флоренция към Сиена. Предния ден гледах мач на Фиорентина на емблематичния стадион “Артемио Франки”, където се оказа, че Съдбата ми бе приготвила страхотен подарък – да видя Габриел Батистута за 4-ти път в моя живот! Бях изключително въодушевена от случилото се и спонтанно ми хрумна тази идея. И успях! Реализирах я и на 9 април 2015 г. представих своята книга “Мечтата да видиш БАТИСТУТА”!

– От книгата научих, че мечтите ти не остават много дълго такива и с лекота ги сбъдваш. Батистута вече не играе, а да го видиш за пети път няма да е точно нова мечта. Вече сподели и за издаването на книгата на испански, което за човек с твоя размах е шега работа. Какво е следващото в твоя списък?
– За момента издаването на книгата на испански език е все още далеч от своята реализация. Но съм категорична, че ще го направя и ще дам всичко от себе си да успея лично да я предам на Батистута в Аржентина. Следваща мечта? Да се върна отново в Италия, а защо не и да заживея за постоянно там. Обожавам тази страна!

– Виждаш ли сред съвременните играчи някой следващ Батистута?
– Категорично не. Поне за мен – не.

– И на финал – в какво вярваш?
– Вярвам в доброто у всеки човек. И вярвам, че няма невъзможни мечти!

Един много по-различен мач (видео)

България си има Левски – ЦСКА, а Сърбия Црвена звезда – Партизан. Колкото и някакви временни явления да се боричкат между големите, това са стойности, които остават константни във времето. У нас чиновническа неадекватност остави феновете без Вечно дерби близо за около година, но на Запад от границата нещата не стоят така.

Очевидци са категорични, че говорим за нещо съвсем различно от сблъсъка между “сини” и “червени”. Който не в бил свидетел, вероятно няма как да го разбере.

Плановете ми да се отправя към Белград датираха още от края на миналата година, а подготовката за дербито започна отдавна. Разбира се четири дни преди това всичко се разби на пух и прах, след като организаторите обявиха, че го местят с ден по-късно, от съображения за сигурност и заради планиран митинг на някаква периферна политическа партийка. По-малко от 24 часа след това мачът се върна на предишните си дата и час, но анонсът за някаква ненормална за нашите футболни разбирания обстановка вече бе направен.

Тръгвам сам за Белград, като съм си направил точна програма по часове. Нарушавам я още в началото, тръгвайки с час по-рано, което се оказва всъщност добър ход, тъй като излизането от София не е лесно. Вече на сръбска територия митничар ме пита къде отивам и за допълнително подсигуряване ми задава въпроса в колко часа е мача. Всичко е точно.

Тумбата с български коли се разпръсква някъде около Пирот. Сърбите, които не са “европейци” като нас, работят здраво по довършване на магистралата, която ще свали пътя до Белград с минимум час. Иначе дупки по пътищата не се виждат. Лично търсих такива и далеч от аутобана, опознавайки западната съседка и малките селца. После чух, че имало. Явно обаче добре ги крият. Хората пък са великолепни и винаги готови да помогнат на изгубил се шофьор.

В столицата текат усилени ремонти точно около стадиона на Звезда. Местното Данче пипа здраво и огромен район във Вождовац е недостъпен. Всичко свършва благополучно обаче.

В събота по улиците на Белград не се вижда нито местния Йоло Денев да призовава сръбския Тангра, нито пък на някой му пука за политика и митинги. Че има вечно дерби се разпознаваше пък основно от пресата.

“Няма опасност от инциденти. Това беше преди години, сега на стадиона ходят деца, набор ′93-′95”, успокоява ме някъде толковагодишен продавач на сувенири в Калемегдан, а аз още повече се “притесних”, че нещата не отиват на мирен мач.

Решавам да прочета какво пишат за мача в “Спортски журнал”. Имат си специална притурка с даже прекалено много информация. Основните акценти – всички искат мирно дерби! Хайде де… Бандаловски пък се изказал през седмицата – не познавал играчите на Звезда, с което малко така… ги обидил. На стадиона щели да грейнат нови лампи. Играчи от двата отбора пък приятелски си разменят майтапи на страниците, друг признава, че често пие кафе със състезатели на съперника.

Дума да не става за 0:0, кълне се играч на Партизан. Става ясно, че от 20 години “гробарите” нямат дузпа в дербито. Те пък са спокойни, че са свикнали и ще бият и без нея.

Разбира се, намесват се и местни красавици, които чуруликат на страниците, обещавайки пълна подкрепа на любимите си отбори. И по-късно ще стане дума – някак по-висока класа са местните “лепотици”, Бога ми.

Четири часа преди срещата се заприказвам в градинка до стадиона със спортен специалист, предрешен като стар събирач на алуминиеви кутийки от бира (Това съм аз, Льоклер). Разговорът беше безпроблемен и се въртеше около близките езици и славянското начало, но всичко приключи с въпроса “как върви българското първенство по… кегли?”. Докато мигах се чудих какво да отговоря, на помощ ми се притекоха полицаите, които учтиво ни помолиха да се преместим, тъй като обстановката става все по-рискова.

Около стадиона вече гъмжи от полиция и стюарди. Първите кротко се събират на групички, вторите чинно слушат указанията на организаторите си. Всички са много учтиви и упътват с готовност. Не гледат лошо и кисело, нито пък с подозрение, някакъв съмнителен тип, говорещ малко сръбски и с раница на гърба.

Около 40 минути преди мача нищо около “Мала Маракана” не ме кара да тормозя ума си с асоциации за така модерното у нас напоследък “напрежение”. Фенове на Партизан кротко се облекчават в градинките и от време на време се чува по някой боен възглас.

На стадиона влизам без проблеми, без глупави претърсвания и без въпроси “какви са тези ключове?” и “защо ти е това?” (за малкия шоколадов бар от известна марка). Точно 25 секунди по-късно всичката нагласа, че отивам на добре организиран мач, отива на “п… си… таковата”, т.е. – по дяволите. Пресложата представлява четири дълги реда, на които за са седнеш в средата, трябва да вдигнеш всички преди това по пътя си, няма номера на местата, а надписите “press”, са лепени с тиксо някъде в края на първото десетилетие на века.

“Сядай, където намериш”, обяснява ми индивид, който ако е журналист, ще си изям чорапите, с които бях на около 20 километровата обиколка в Белград предиобед. Оглеждам е и… всъщност всичките дечурлига около мен и хора, облечени с екипи на Звезда, усърдно припявайки химните на отбора, едва ли са журналисти.

Криво-ляво място се намира. Запознавам се с германец отляво и млад фен на Звезда отдясно. Радвам се на прилично запълнения стадион (Над 44 000 по данни на пресата на следващия ден), от който празни са само двата буферни сектора.

Десет минути преди мача обаче започва войната, което чинно споделих в социалната мрежа. Кисели “делии” (феновете на Црвена звезда) се заядоха с полицията и настъпи хаосът. Събитията бяха условно между секторите Г и В. От далечната страна на В да не останат назад се погрижиха и към 100 “гробари”. Полетяха седалки… Местната полиция обаче явно мисли креативно, тъй като мина в настъпление едва, когато видя, че оръжията на навиячите се изчерпват. След това, подпомогната от жандармерията, изтика хулиганите, оставяйки порутен край на сектора и белееща се буква Е (от ДЕЛИJE).

Всъщност горещо е било и извън арената, както се разбра от новините и видео-репортажите.

“У нас в Германия, този мач вече щеше да е прекратен”, доверява ми колегата до мен. Слушам го и неволно се връщам в мислите си към онзи мач в Перник, когато половината бетон от трибуните беше хвърлен на терена на един мач с Левски…

В цялата суматоха никой не забеляза излизането на отборите на терена, както и прибирането им по решение на главния рефер. Мачът започна с 42 минути закъснение, когато Слава Богу, агресията бе овлядяна.

След това битката по трибуните продължи, за щастие с малко по-мирни средства. Тук трябва да отбележим, че задръстените типове в нашето БФС определено ще изкарат поне едни 50 бона от глоби за пиротехниката, която се видя на трибуните. Да, и с нея се попрекали, но по-голямата част беше за създаване на недостижимо настроение.

Надпяването пък е нещо, за което трябва да се говори отделно. Непрекъсната “комуникация” между двата крайни сектора, песни и скандирания. Разбира се, обидите към съперника бяха доста, но това е част от играта.

“Този мач е ясен, 0:0”, споделям на германеца някъде в петата минута на мача и той се съгласява. На терена се играе малко по-слаба продукция от тази, която ни представят Марек и Хасково, значи нещо като българската Б група. Отвратително безинтересен футбол, спасен само от многохилядното присъствие на трибуните.

Съдията не е кой да е, а Милорад Мажич. Водил е този мач вече осем пъти и е куче. Освен, че успокои нещата с отлагането на мача, бързо вдигна и по един картон в началото, с което взе страха на играчите. Едните разбраха, че някак “не е удобно” да се рита, другите пък “че трябва да си затварят устите”.

Партизан са по-добри, очевидно е, че ще станат заслужено шампиони (а след това вероятно заслужено пак ще ядат бой от Лудогорец). Звезда пък имат стабилен вратар и някакъв странен играч от Антигуа и Барбуда, който освен че скачаше и печелеше всяка първа топка, не показа нищо повече. Ден след мача виждам и оценката му – най-слаб от всички и според сръбските колеги. Иван Бандаловски – стабилен. Никакъв шанс за съперника отзад, а за предни позиции явно нямаше зелена светлина. И той няма висока оценка, но се признава, че е свършил работата си.

Вратарите – на ниво, защитите – определено внимаващи за фрапантни грешки. Халфове почти не се видяха – топката рядко оставаше в средата, а 3-4 поредни паса си бяха събитие.

Както и да окачествяваме най-големия мач на Сърбия обаче, някой от тези на терена до месец -два като нищо ще премине за 10-15 млн. в европейски гранд. Въпрос за домашно на нашите, местни разбирачи.

Народът около мен започва леко да се изтегля 5-10 минути преди края. Явно за да избяга от “гужвата” (навалицата) в края. Руса красавица събира очите на останалите по местата си. Повечето се съгласяваме, че минаването й покрай нас е едно от събитията на вечерта. Да ме извинява Анита Мейзер, но и жените им на сърбите по-ги бива.

Поемам към хотела, обграден от фенове на Партизан. Звучна псувня на развеселен запалянко по телефона взривява положително настроението. Суматохата вече я няма, емоциите утихват.

На следващата сутрин тръгвам обратно. Чудесен път, приятно време. Разбирам, че наближавам България по малоумните изпреварвания срещу мен, дело на наши “състезатели”. Стават все повече, особено преди Пирот.

Сещам се, че благодарение на “умните глави” в БФС, България близо година няма да има вечно дерби. Да, то също е рисково, но пък е нещо, което винаги е интересно. BGfootball.com бе първата медия и една от малкото изобщо, предупреждаващи, за това което се случи. Не ни трябват шест, нито четири, две на година за шампионата са достатъчни.

Звезда – Партизан обаче е друга работа. Изживяване, което вероятно може да се съпостави само с… Партизан – Звезда. Ще го видим и него следващия сезон.

Лъжи мама, за да не играеш…

Кайзер е талантлив колкото Криско, но хитър като Остап Бендер

Кой е най-големият измамник във футбола? Не, няма да говорим за симулациите в наказателното на Илиан Илиев, нито за пък това кой е убедил ЦСКА да вземе Мансур Аянда в годината, в която изпраща син абитуриент. Става дума за един от хилядите бразилски футболни самозванци, които в живота си са виждали единствено диско топката от тавана на заведението, но не са ритали такава, която направи Пеле и Гаринча прочути от Ванкувър до Владивосток.

Името му е Карлос Енрике Кайзер – елемент, който с топка в краката се докосва до нелепостта на песните на Криско. В същото време обаче същият има визитка, на която по-некачествените спортни медии в България ще ахнат, а Греъм Сунес ще го пусне в игра още в първия възможен мач.

Кайзер е имал съвсем законни договори с клубове като Ботафого, Фламенго, Аячо, Флуминенсе, Васко Да Гама, Индепендиенте и Гуарани. Според визитката му е нападател, но така и няма записан гол, а броят на мачовете му е общо малко под 30, като не е ясно колко минути е ритал.

“Кариерата” на този съвременен Остап Бендер (все още не става ясно, защо е наречен… Форест Гъмп – б.а) е низ от повтарящи се съвпадения, достойна за екранизация. Самият той си поставя страхотната цел – “да е футболист, без да играе”.

Роден в бедно семейство и съвсем логично мечтае за комфортен живот. И тъй като осъзнава, че няма как да изпъкне в областта на систематизираното достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката (разбирай чиста проба “наука”), Карлос се ориентира към футбола. Влиза в академията (футболната) на Ботафого, с след това се прехвърля във Фламенго.

“Специалист” обаче става в мексикансия Пуебла, за където е харесан от очевидно малоумен скаут. По това време Карлос осъзнава, че животът на футболиста, по разбиранията на един Валери Божинов, е тежък и скъп и не се свени да “пуебла” на воля тъпите си началници. Все пак трудно е да се върви в дискотеката с тъмни очила, а хубавите бамбини не пият евтина бира.

Хитрецът бързо става част от приятелския кръг на титани като Ромарио (не Кортцорг, да не се объркаш), Животното (Едмундо, не онзи със славната кариера в Б група), Бранко, Ренато и Ренато Гаучо (с последните двама е на снимката – б.а), които в определен момент ходатайстват за привличането му в различни клубове.

Схемата е ясна, а липсата на Интернет и Фейсбук оказва страхотна помощ на бразилеца. Той подписва договор и иска няколко седмици за да влезе във форма. Тъкмо е готов да шие гол след гол, когато в действие влиза следващият етап от плана.

“Някой все щеше да ми подаде топката и аз да я изритам много далече. След това се хващах за подколянното ми сухожилие и започвах да се гърча от болка на земята и следващите 20 дни ги прекарвах в лазарета”.

Тогава няма ядрено-магнитен резонанс, а д-р Шойлев е в далечна България, така че номерът винаги минава. Следващите няколко месеца са “дъждовни”, а наглецът си прибира заплата, която харчи за знойни гърли в местните увеселителни заведения.

Мирисът на големите пари обаче идва от Североизток, в случая Европа. Карлос не е просто момче и е наясно, че в голям клуб няма да се вържат, но виж във френски слабак ще клъвнат на гола кука. Жертвата е Аячо, а на първата тренировка да гледат “извънземния майстор”, пристигат повече зрители отколкото няма да се съберат на всичките шест дербита между Славия и Локо София тази година. Там чакат да им бъде спрян дъхът с фамозни изпълнения. Вместо да се излага като Цецо Генков на представянето му в Москва и да се види, че не може дори да жонглира с топката, Кайзерът на лъжците почва да сипе топки към феновете, а малоумните треньори не го спират и така на терена не остава нито един футболен уред. Тренировката преминава в кросчета и упражнения – силата на Карлос.

Да уточним. Тези истории са разказани от самия него, което автоматично ги поставя в графата “съмнителни”.

Следващата също е добра. Не само, че за 20 години Карлос Енрике не изиграва и 30 мача, но си и приписва трофеи. Например във визитката му гордо стои спечелена Купа Либертадорес с Индепендиенте от 1984 г. Аржентинският клуб обаче яростно отрича и до днес.

В крайна сметка обаче Карлос е тъжен. Той не само не смята да се покае за лъжите си, но съжалява, че “не е стигнал по-далеч”.

Сега най-интересното. Никнеймът “Кайзер”, който наглецът има не е някакъв почин към гола на Николай Тодоров срещу Рейнджърс преди 20 г., а към… точно така – Франц Бекенбауер. И моля ви се, дали му го хора, според които начинът му на игра наподобявал на известния германски “нападател”.

А ти искаше да си триеш профила във Фейсбук…