Archive for Ориентиране

Колеги, запишете си! Тачо пак е шампион!

12321422_10208224714916140_7113717560873799918_nАко ей сега запитам някой от вечно появяващите се на екрана спортни журналисти с его, заради което камерата трудно хваща самите тях – кой е единственият световен шампион на България в зимните спортове до 2006 г., едва ли ще получа верен отговор.

Казва се Пепа Милушева и през 1994 г. стана шампионка в ски ориентирането. През 2006 г. се превъзнесохме по Денкова и пияндурника, който уби човек и въпреки че по същото време титлите в ориентирането пак валяха една след друга, признанието за виновника за това – Станимир Беломъжев така и не идваше.

А той буквално се подиграва на държави, в които хората се раждат със ски на краката и компас в ръцете, а за много от тях ориентирането е и национален спорт. В глобален план много повече хора се интересуват и практикуват ски бягане и ориентиране, отколкото тези които го правят с борбата, щангите, джудото, бойното самбо и други подобни.

Та Тачо пак изнесе няколко лекции тези дни и набързо прибави две световни титли при студентите. За тези, които не знаят – в ски-ориентирането голяма част от елитa участва и на подобни състезания, така че престижът е огромен.

Този път (при втората от двете титли – преследването) Беломъжев не остави шансове на двама финландци – Теро Линайна и Юри Уситало. Двамата финишираха съответно на 24 и 30 секунди зад българската звезда. Маршрутът бе с дължина 8 200 метра, 75 метра денивелация и 17 контролни точки.

В кариерата си Беломъжев има още множество титли от Световни и Европейски първенства. През 2008 г. 20-годишният тогава Тачо спечели две титли, в дългата и средната дистанция, на СП за младежи в Доспат и проби десетилетната хегемония на скандинавци и руснаци в този спорт (в Доспат увековечиха титлите на троянеца с паметна плоча пред сградата на кметството – бел. Т21). През 2013 г., навръх рождения си ден, Станимир спечели злато в спринта на ЕП в Латвия. Шампионът спечели още две европейски титли в следващите две години – в дългата дистанция на ЕП в Русия (2014 г.) и в спринта на ЕП в Швейцария (2015 г.). И наред със златото – бронз от СП в Казахстан (2013 г.), сребро и бронз от ЕП в Швейцария (2015 г.) и бронз от Световното военно първенство в Швеция (2015 г.).

За съжаление този уникален (не обичам тази дума и не я ползвам почти никога) спортист никога не попада в полезрението на журналистите, които гласуват за Спортист на годината. Не четат ли, имат проблеми с паметта ли (все пак от зимата до късната есен си е бая време), не знам, но е крайно време тази несправедливост да бъде поправена. Така че вадете елките и смятайте титли, защото тая година я видите нещо подобно, я не.

Иначе в понеделник очакваме отново медал – в средната дистанция с масов старт. А в края на годината чакаме адекватна реакция на колегите-журналисти.

За ролята на концентрацията в ориентирането

Автор Ойстейн Кристиансен

Какво представлява техниката на ориентиране? Петер Торесен ми каза преди няколко години следното определение – “техниката на ориентиране е всичко това, което се случва в главата на състезателя от старта до финала на състезанието, но на първо място най-важна е способността за концентрация.”

Очевидно е, че причината за подобряването на способността за ориентиране е натрупването на опит през дългата състезателна кариера. Опитът, който се натрупва на различни типове терени, климатични условия, стресови ситуации, време на деня и карти е много важен за успешна състезателна кариера. Така че ориентировачът трябва да излезе навън и да трупа опит (особено като юноша). Oбърнете внимание обаче как тренирате. Твърде много ориентировачи отиват на тренировка просто за да “пробягат един маршрут”. Аз мисля, че по този начин няма да напреднете много. Много по-добре за вас ще бъде, ако отидете на тренировка с ясната цел да тренирате една част от техниката (подход към точка, концентрация, бягане по компас и т. н). След тренировката ще подобрите точно това, което тренирате, което едва ли ще стане, ако тренирате просто така, без ясна цел какво точно тренирате.

Едно е обаче да тренираш нещо, съвсем друго е да го направиш в стресова ситуация. Именно тук се вижда разликата между добрите и не толкова добрите ориентировачи. Точно психиката определя способността да се побеждава именно тогава, когато е най-важно. Всеки, който е бягал на важен пост на щафета като ТИОМИЛА или ЮКОЛА, или пък на световно знае, че никакви технически и физически тренировки нямат да ти помогнат, ако не си тренирал работа в стресова ситуация. Това също е “техника на ориентирането». Аз казвам на моите ученици в О-училището в Амал следното – «Вие трябва да сте толкова съсредоточени да следите връзката между картата и терена, че да не загубите концентрация дори ако забележите принцеса Виктория да стои гола на някоя от точките.» Вие трябва да справяте добре при възникването на неочаквани ситуации, защото при ориентирането вие се сблъсквате с такива още от старта.

Разбира се, не е възможно да бъдете 100% концентриран при ориентирането. Дори и при едно 10-минутно спринтово състезание отвреме навреме ще се разсейвате. Трябва обаче да тренирате възможността бързо да възвръщате концентрацията си. Ако тренирате мозъка си за това, вие бързо ще се хващате в моменти, когато губите концентрация и бързо ще я връщате, като по този начин ще избегнете грешките.

Лесно е да се тренира концентрацията, защото това всъщност правите всеки ден. Въпросът е в това, да тренирате запазване на концетрацията съзнателно по време на тренировка. Трябва да тренирате именно концентрацията в стресова ситуация. Това може да става например като правите нещо необичайно за вас, при което евентуална загуба на концентрация ще доведе до видим резултат. Това например може да става по време на стрелба, гимнастика, каране на ски (алпийски) или спускане с маунтин байк. Разбира се, най-доброто е да се поставите в критична ситуация, свързана с ориентиране, например водиш на щафета, като от тебе зависи класирането на целия отбор. Най-лошото, което можете да си представите е да провалите отбора.

Може да се каже още много за това, как да се тренира техниката на ориентиране, но пак повтарям – всичко е свързано с умението да се концентрираш, това е фундаментално важна способност. Много по-важно например от умението да пробягаш 3 км под 9 минути. Много малко хора са родени с тази способност, ние oстаналите трябва да я тренираме.

—–
Ключови думи: Ориентиране

50 години във вярната посока

В Аула “Максима” на НСА тържествено бе отбелязан 50 годишния юбилей на българското ориентиране. Бивши и настоящи състезатели, деятели и приятели на туризма и ориентирането си дадоха вълнуваща среща, след която бяха убедени, че времената прекарани в горите и планините на България са си за заслужавали.

Събитието уважи министърът на младежта и спорта Васил Иванов – Лучано, Петър Берон, президентът на федерацията на Сърбия и Черна гора Лазар Станоевич, представители на от Гърция и Швейцария, участници в първото състезание през 1954, както и настоящите български елитни състезатели.

На стената се прожектираха моменти от историята на този спорт у нас а думата в началото взе председателят на Българската федерация по Ориентиране доц. Атанас Георгиев, който представи на аудиторията почетния гост на тържеството – министърът на Младежта и спорта Васил Иванов – Лучано.“Ще увеличим бюджета на федерацията на 150 000 лв за следващата година, а в знак на нашето уважение и по повод юбилея ММС връчва ключовете от следващия автомобил, който се дава от спортния тотализатор. И разбира се аз се надявам доц. Георгиев да научи мен и съпругата ми на правилата на ориентирането”, заяви Лучано.

От името на IOF приветствие прочете Йорданка Мелнилкийска. Тя наблегна на по-важните проблеми пред ориентирането в перспектива, като на първо място отчете усилията на световната федерация да приобщи ориентирането към олимпийските спортове, и най-вече на ски ориентирането във връзка с предстоящата кандидатура на София за зимните Олимпийските игри през 2014 г.

Главната фигура в следващите почти два часа беше доц. Атанас Георгиев, който започна с думите: “Вълнувам се много, трудно ми е да говоря пред Вас, но от уважение към всичко което е сътворено в българското ориентиране ми се налага да се съсредоточа, да превъзмогна смущението си и да обърна внимание на най-важните моменти в половин вековната ни история като спорт в България. За много хора ориентирането е било в сърцата им през всичките тези 50 г…”

С жар и непринудена артистичност и красноречие доц. Георгиев се спря подробно на важни моменти от историята на българското ориентиране. Бяха разказани интересни истории от живота на българските туристи и ориентировачи, а сълзите в очите на ветераните в залата не криеха тяхното вълнение. Не бяха подминати и въпросите за проблемите пред федерацията и клубовете през всичките години, идеите за развитие на ориентирането в бъдеще, както и напомняне на големите успехи на наши състезатели на световни и европейски първенства.

След това дойде моментът на приветствията на официалните гости:

Лазар Каменов /зам. ректор на НСА/: Искам да предам от името на ректора нашите най-сърдечни поздрави. Академията е съпричастна към спорта ориентиране и ние имаме планове за развитието на ориентирането в НСА. Пожелаваме и успехи в борбата с трудните условия на пазарното стопанство и неговите сурови принципи по отношение на такива малко по-непопулярни спортове. Благодарим Ви за въздействието върху младите хора и за Вашите усилия за формирането им като хора – здрави и мислещи.

Пламен Дочевски /Национална спортна асоциация на МО/: Приветстваме Ви и обещаваме да продължаваме нашата подкрепа за да продължи развитието на този военно приложен спорт.

Лазар Станоевич /президент на федерацията на Сърбия и Черна гора/: Имам добри приятели сред българските ориентировачи. Всички се радваме за вашите успехи и за съвместните ни контакти. Ние сме се учили много от вас. Радваме се за и успехите на българските състезатели преди месец на купа “Белград”. Щастлив съм още повече, защото това е и мой юбилей (роден съм през 1954 г)и се надявам да ме поканите на честването на 100 години българско ориентиране.

Константинос Кукурис /Клуб по ориентиране – Солун, Гърция/:Благодаря за поканата от името на федерацията която представлявам. Свършихме добра работа за заздравяване на връзките между нас и се надяваме с ваша помощ да развиваме спорта в нашата страна. В Гърция това е един млад спорт, но аз вярвам, че ориентирането ще помогне за по-доброто бъдеще на Балканите. Пожелавам ви успехи в бъдеще!

Д-р Петър Берон: Драги приятели и ти Атанасе (доц. Атанас Георгиев), да ти имам красноречито и свежата памет. Аз самия се ориентирам трудно. Но ориентирането е “голяма работа”. Важно е и за нас да научим някои работи за ориентирането, за да си вършим работата по-добре. Избягах от политическо събитие днес, но това е, защото знам, че една партия трудно просъществува 50 г, за разлика от спортните федерации. Подарявам този плакет с надпис: 50 г във вярната посока!

Антон Хиджов /Български алпийски клубове/: Поздрави и успехи, Нека всички ваши успехи са високи като този приз, изобразяващ връх, който Ви подаряваме.

Френи Дюр /Швейцария/: Честит юбилей. Семейството ми е щастливо да участва в състезания в България и поздравления от Швейцария и Франк Летау и от името на ШФО. Желая Ви всичко хубаво в бъдеще.

Венцислав Удев /гл серетар на БТС/ Прочете поздравителен адрес от името на УС на БТС. Той награди с най-високите отличия много ветерани, деятели и състезатели в областта на туризма и ориентирането. По-късно тържеството прие строго неформален вид, на по питие, по време на импровизирания коктейл, където всички продължиха със спомените за славните години прекарани в горите на Родината.

Специално за Спорт НетИнфо едни от най-добрите български състезатели Кирил Николов и Николай Димитров казаха, че ще са щастливи да продължат да представят България по най-добрия начин пред света, а от един водещите български клубове “Вариант 5” поканиха автора на материала да вземе участие в някой от стартовете от новия състезателен сезон.