Archive for Животът днес

Джани Инфантино – човекът, който ще връща футбола на хората

Тишината и спокойствието завладя Световната футболна федерация (ФИФА) от няколко дни насам. На мястото на овакантения пост на президента вече има ново име – Джани Инфантино. Спокойствие всъщност е твърде силна дума, която може би е по-удачно да сменим с “успокоение”. Че нещата на върха на футболната пирамида в света най-сетне ще се нормализират.

Къде сбъркахме?
Защо всъщност се стигна до Извънреден конгрес с основна точка за избор на нов председател? Отговорът го знае всеки разумен фен на футбола, който е видял достатъчно, за да не твърди, че най-популярната спортна игра по света е нещо съвсем различно от метросексуални елементи с тревожно развита физика и изскубани и получаващи милиони за ритане на топка. Милиони, дошли от скандално високи суми за телевизионни права, маркетинг, реклама и изобщо много неща, далеч от обикновената “А ла Пиола”, “Паненка” или “Падащ лист”.

Дълги години ФИФА беше мястото, където се разпределяха огромни суми, повечето неосветлени. Световната централа стана символ на футболната корупция и на решения, които далеч не можем да определим като “добри за футбола”.

Елементарният пример – днес, 2016 г., се готвим за световно първенство в Катар през 2022. Държава, напълно неизвестна на футболната карта с клубове, чиито имена (чисто информационно) биха затруднили 99% от феновете в света. Но държава, която може да си позволи да вдигне от нулата няколко напълно излишни супермодерни стадиони, на които е готова да сложи дори климатици. Съмненията около “принципния” избор на Катар са буквално от деня, в който държавата изобщо се кандидатира. Но едва ли има някой, който не е убеден, че милиардите са решили всичко. Включително и потресаващото безумие Мондиалът през 2022 г. да се проведе… през зимата. Само можем да гадаем какви поразии ще бъдат нанесени на играта. Със сигурност обаче някой би го преживял с лекота, особено ако е “топнал човката” в кацата с меда, овкусен от 163 млн. евро, дадени от Катар само за подкрепа на кандидатурата им.

Причината
Това обаче, което взриви ФИФА беше проучване на BBC, според което Спортната маркетингова компания ISL е платила общо 100 милиона долара на служители на ФИФА, включително бившия й президент (от 1974 до 1998 г.) Жоао Хавеланж и бившия й висш служител Рикардо Техейра. В замяна през 90-те години компанията е получила изгодни телевизионно и маркетингови права. Според справката ISL (International Sport and Leisure – Международен спорт и развлечения) е швейцарска компания, “тясно свързана с ФИФА”, която е фалирала през 2001 г., с 212 670 000 евро дългове.)

Скандалът е в това, че досегашният президент на ФИФА Сеп Блатер вероятно е знаел за всичко това (според писмо на предшественика му Жоао Хавеланж), но се е погрижил да бъде потулен. При това години след банкрура на компанията ISL.

Развръзката
Снежната топка сякаш беше пусната от най-високия и заснежен връх в швейцарските Алпи и се блъсна с огромна сила в самия Сеп Блатер, който първо бе отстранен за 3 месеца от поста си, а след това бе напълно изолиран. За да се стигне до миналия петък и избора на нов председател.

Кой си ти Джани и защо жребиите за евротурнирите осиротяха?
Новият президент на ФИФА е Джани Инфантино. Роден е на 23 март 1970 г. в швейцарския град Бриг и има италиански корени. Всеки, който се интересува от европейски футбол не може да не знае симпатичния гологлав сладкодумец, който преди всеки жребий в Шампионската лига и Лига Европа търпеливо ни обяснява регламента. Между другото, това беше важна задача и за Сеп Блатер преди да стане шеф на Централата. В кръга на шегата – гледайте внимателно кой ще го смени в тази дейност и смело заложете в перспектива от няколко години.

Още една прилика – и двамата са швейцарци. Инфантино е роден на десетина километра от къщата на Йозеф (Малкото име всъщност на Блатер).

Джани е фен на футбола, но по-голям на книгите и знанието. Учи в местен университет и съчетава четенето за изпити с работа в спалните вагони в местната железница. Понякога продавал и шоколад в павилиона на майка си. Никога обаче не се откъсва от футбола. Нещо повече – създава малък клуб, в който ритат само момчета от италиански произход. Междувременно е научил толкова езици, че да не се притеснява от кариера в която и да е точка на света.

През 2000 г. започва работа в УЕФА като адвокат, след като преди това е бил генерален секретар на Международния център за спортни изследвания (CIES Football Observatory). В европейската централа се издига бързо и през 2009 г. вече е генерален секретар, минал през шефски длъжности в Комисията по правни въпроси и Лицензионната. В края на кариерата си в УЕФА за никого не е тайна, че той е “Делфинът на Платини” (игра на думи с “дофин”, което значи престолонаследник).

Какво следва от тук нататък?
Джани Инфантино спечели със 115 на 88 гласа във втория тур на изборите, побеждавайки съперника си Салман бин Ебрахим ал Халифа. Още в първата си реч обеща нещо много важно – в света да се говори все повече за футбола като игра, отколкото за странични и нелицеприятни подробности около него.

Инфантино е човек с идеи. Негова е тази отборите на европейските финали да станат от 16 на 24. Негова е и тази Мондиалът да събира не 32, а 40. Последната засега не е приета и това е може би по-разумното решение. Повече отбори обаче означават повече мачове, а това пък – повече пари. Пробойната в порочния кръг може би (ще) става все по-малка и не са малко тези, които смятат, че скоро пак ще се затвори.

Изборът му не е посрещнат навсякъде с адмирации. Доскорошният шеф на УЕФА Мишел Платини също е в големия и дълбок “кюп”, от който измъкването е невъзможно. И именно този факт подразни футболист номер 1 за всички времена Диего Марадона, който откровено нарече Инфантино “предател, който е продължил да работи в УЕФА, след всичко което се случи с шефа му”.

ФИФА си има нов шеф и на върха на световния футбол е малко по-спокойно. Сигурно е обаче, че дейността на Джани Инфантино ще бъде гледана под лупа и всяка негова грешка ще бъде бързо посочена и вероятно жестоко наказана. Симпатягата от жребиите не е играл организиран футбол, но сега топката е в неговите крака.

Материал за в-к “Живота днес”

Футболната пролет – прогнози без никаква стойност

Обикновено по това време на годината, броени дни преди началото на пролетния полусезон в А група е време за прогнози. Правим ги, когато в елитната ни група има най-малкото наченки на интрига. Седмица преди да бъдат подновени мачовете обаче едва ли има някой, който следи български футбол и който да не е крайно озадачен или поне достатъчно объркан, за да не знае какво се случва в родния футболен шампионат.

И как да е другояче, когато с вещата намеса на напълно компрометирания футболен съюз станахме за посмешище да имаме най-бедния откъм отбори шампионат в Европа. Или поне сред държавите, които някога са участвали на голям шампионат, а ние все още по някаква странна причина се напъваме за същото. Причината довела до ситуацията – изхвърлянето от А група на Литекс заради напускането на терена на мача с Левски в края на миналата година.

След като през лятото бе направен неуспешен (поне засега) опит да бъде унищожен най-успелия футболен клуб у нас – ЦСКА и покрай неговото изхвърляне от А група изгоря и Локомотив София, БФС и подопечните му комисии направиха всичко възможно да бъде елиминирано и последното що-годе независимо “чуждо” тяло сред лидерите в елита – Литекс.

Отборът от Ловеч до последно държеше фронта в компанията на странно замогналия се в последните месеци Левски, на Лудогорец, за който беше публично признато на най-високо ниво, че се ползва с държавни протекции и на клуба, който от години по някакъв начин ползва пари на несъвсем частна компания (Берое – б.а.).

Това на практика обезсмисли съществуването на такова нещо като футболен шампионат на България. И преди е ставало дума, че крайният изход е преопределен в полза на настоящия шампион, но е подчертавано, че причината е чисто спортно-техническа. Просто Лудогорец е с поне две класи над Левски и още поне една над традиционно непостоянния Берое. Какво означава това ли? Почти гарантиран провал в европейските турнири през лятото, а най-смешното е, че някой ще го приеме за изненада и ще изгуби доста време в търсене на причините за него.

И все пак, какво ни очаква тази пролет…

Призовите места
… са резервирани по ред на номерата: Лудогорец, Левски и Берое. Първите просто са най-добри, след като след най-слабата есен в историята си в А група са с пет (макар и служебни) точки аванс пред втория. На софиянци им трябва най-малкото технологично време да се сработят след мащабната селекция през зимата и ще им е трудно изведнъж да покажат класата, която очакват от тях феновете им. Третите пък нямат нужния капацитет да се мерят с първите два съперника.

Лудогорец направиха изключителен ход като се скриха от журналистите в Турция и информацията за тях бе черпена единствено около контролите, в които шампионите се представиха наистина класно. Левски няма как да си осигурят подобен комфорт и около тях винаги ще има нещо горещо и спекулативно – неща, които няма как да им дадат спокойствие. Изключително странно изказване на и без това странния Хубчев ни кара да сме раздвоени около състоянието на Берое обаче. Най-дълго задържалият се треньор в А група обяви, че на отбора му предстои “още много работа”. Когато го казва човек, който по принцип бяга от клишетата, сме длъжни да вярваме.

Златната среда
Да, вярно е, че Славия в момента е трети, но е твърде съмнително “белите” да успеят да завършат на тази позиция. Напуснаха ги важни играчи, а новите са пълна загадка. Авансът пред Черно море е нищожен, но не и невъзможен за запазване. Във всички случаи обаче шансът на “белите” да запишат незапомнено високо класиране е голям. Четвърто-пето място звучи отлично, а фактът, че е от девет отбора едва ли ще бъде натякван особено.

Черно море са единствения български отбор, който по принцип не прибягва до безсмислицата “лагер в Анталия”. Дали защото не може да докара терена на Тича до нивото на турските или просто иска да спести пари, не е ясно. Във всички случаи обаче във Варна взеха доста нови, а резултатите в контролите не дават никаква представа колко сериозен ще е пролетният състав на Мастиката.

Безсмислената пролет
Поразията, която титаните на мисълта в БФС направиха с А група, осигури  весела и безгрижна пролет на практика и на четирите останали отбора в групата. При девет участника и един служебно изпаднал (Литекс), последният в подреждането не отива директно във Втора дивизия, а ще играе бараж. Твърде условно е кой е в златната среда и кой се бори за оставане, при положение, че безспорно най-слабият отбор – Монтана може да го раздава лежерно до края и после да елиминира без проблеми на плейаута за оставане втория от Б група. За Локомотив и Ботев най-важният мач е дербито между самите тях. Най-интересното около Пирин ще са лафовете на Наджи, а при Монтана веселбата е задължителна, когато треньор на отбора е Емил Велев-Кокала, а в състава имаме играч с име “Набил Еженави”.

Без капка задни мисли един съвет: Залагайте на мачовете на последните четири отбора единствено ако сте непоправими авантюристи и имате повече пари за губене. Не че е нещо ново за А група – този филм го гледаме вече трети сезон поред.

Нелепата ситуация с изваждането на Литекс ни вкара и в още филм. Предстоят пет мача за Купата на България, в които би трябвало да играе и отстраненият тим от Ловеч. Останалите отбори са ЦСКА, Берое и Монтана. Напълно в синхрон с чудовищната некомпетентност на върха на родния футбол, неразбориите присъстват и тук. Месеци след изиграването на 1/4 финалите, все още не знаем кой срещу кого ще се изправи на полуфиналите.

На фона на всичко това заговорихме за Супер, Висша или Мегалига. Някаква чудесия, която би трябвало да извади родния футбол от дъното, в което го вкараха същите неспособни управленци. Разбира се вниманието беше отклонено за малко, докато фенове, ръководители и журналисти не осмислиха в рамките на няколко дни за каква грандиозна глупост става дума.

Преди полусезона е време за прогнози. Обикновените, за изхода на шампионата обаче нямат никаква тежест. Все по-малка имат и тези за бъдещето на българския футбол. Защото всички сме поставени в изключително прогнозируема среда. Слаби управленци не могат да доведат до силни резултати. Затова и докато Централата се управлява от сегашните, всякакви надежди са просто загубени.

Футболната 2016 г. – очаквания и… мечти

Краят на годината е време за равносметки и обобщения на очакванията, направени 12 месеца по-рано. Началото й пък – освен дати на конкретни бъдещи събития е и момент, в който ни е разрешено и малко да помечтаем. Какво ни чака през 2016-а в областта на футбола?

Загадъчната А група
Предвидима спортно-технически, но далеч не толкова от момента, в който си спомним, че това е българското първенство – шампионатът на страната, в която броят на страничните фактори, определящи най-добрите (в случая във футбола) винаги е труден за преброяване. Имаме отбор с класи над останалите – Лудогорец. Имаме отбор, който се мъчи да стигне класата му – Левски. Чистите футболни аргументи са на страната на Разград, но равните изходни позиции и фантастичното и невероятно замогване на столичани в последните месеци обещават любопитна битка на много фронтове.

Имаме поне три отбора, които са се насочили към медалите. Единият може служебно да го пренасочат, което нека си признаем е някакъв уродлив начин да си правим живота (футболния, да не забравяме) непоносимо интересен. Литекс е на изчакване, а Берое се готви за сезона на сезоните – медал и може би национална Купа. Преди няколко дни разбрахме, че на хоризонта има и друг отбор с амбиции – Славия, който гони дори медал и евроизлаз.

Доста интересно ще е в дъното, където единият отбор изглежда обречен. И докато Монтана извървяха много бързо пътя от потенциален хит до класически удавник, при Пирин нещата са по-различни. Отборът се е устремил уверено към оставане в групата, което ще направи независимо дали ще мине през плейоф или ще изпрати друг на допълнителния мач.

Всъщност всичко може да се преобърне с главата надолу, ако Литекс бъде изваден от групата. Тогава отборите в средата, колкото и условно да се наричат местата от шесто до осмо място, ще се успокоят дотолкова, че идеята да имаме елит от десет отбора, защото ще има по-голяма конкуренция и по-малко уговорени мачове ще потъне като съвременна реплика на Титаник. Говорим за отборите на Черно море, Ботев и Локомотив, които при определени обстоятелства ще изкарат спокойна пролет.

Купа на България
По ирония на съдбата ЦСКА са във В група, но не помнят кога за последно играха полуфинал в този турнир. Е сега са тук – незагубили нито една точка от лятото насам и очакващи да изтеглят приемлив съперник. Да разбираме Монтана, в краен случай Литекс (пак с много “ако”). Тогава може би ще се класират на финал, където никога нищо не се знае. Но трябва да почакаме. Футболната управа у нас все още не може да намери свободна зала, в която за 10 минути да разбърка четири топки и да изтегли жребия за този етап.

Нека не подценяваме и другите кандидати за трофея. Купата е особен турнир дори у нас и виждаме, че отбор от В група, изпадащ в А и друг, който не знае къде и какво ще играе през пролетта, имат шансове за наградата. За четвъртия ще говорим най-малко. Берое е абсолютният фаворит, освен ако не се омаца както само в Стара Загора си умеят.

Европейско първенство по футбол
Програмата в европейските клубни шампионати е сгъстена тази пролет, защото почти целият континент ще се вълнува в ролята на пряк или косвен участник на историческото Евро във Франция. В него ще вземат участие 24 отбора – колкото до преди няколко години играха на Световно. Ние разбира се, ще гледаме отстрани – нещо, което няма да да се промени, докато на върха на родния футбол са настоящите началници.

Няколко държави ще направят дебют, но това беше неизбежно, заради раздутия формат. Една единствена изненада – няма я Холандия. Ниската земя обаче ще се върне съвсем скоро на сцената, защото има и материал и условия. Сърдечните поздравления са за Албания и Исландия, които направиха истински фурор. И двете държави дълго търпяха бой (на терена) и подигравки (извън него) дори и от нас, при това съвсем доскоро. Но взеха че разбраха как да постигнат целите си, докато нашите футболни лидери имат по-важни задачи. Другите дебютанти във Франция ще са Словакия, Уелс и Северна Ирландия.

Европейски клубни турнири
Астрономическото лято обикновено е в разгара си, когато за българските отбори идва моментът за рестарт на надеждите за добро представяне в Европа. След тоталният провал преди година, като че ли няма как да стане по-лошо, въпреки че у нас често се опитваме, и по-неприятното – успяваме, да докажем че това не е невъзможно. И тази година Лудогорец ще тръгне с пълната кошница с надежди и определено трябва да се постарае да не потъне както през 2015-а, защото това може сложи още един, още по-голям прът в колелата на амбициозния разградски проект.

Левски се завръща в Европа след три сухи години, но с оглед на амбициите на клуба, “достойно отпадане” ще е поредният звучен провал. На фона на размаха, с който в момента се работи на Герена, всичко друго освен групи в Лига Европа ще е неуспех.

Берое е почти сигурен участник в Европа и тази есен, като таванът на възможностите му е не по-далеч от плейоф.

Световни квалификации
Какво нещо е упоритата и целенасочена работа… Тази която в последните десет години в ущърб на българския футбол неуморно върши БФС. Най-сетне успя. Преди няколко месеца три поколения футболни запалянковци, помнили победи над Франция, Италия, Германия и др., чуха заветното “Нямаме никакъв шанс”. Друг път обикновено го осъзнавахме не по-рано от изминаване на 1/3 от кампанията, но днес реалностите са такива – българският национален отбор е вид “пълнеж” в картината на европейския и световен футбол.

И все пак – чакат ни мачове с Люксембург, когото все още можем да бием, невъзможни срещи с Франция и Швеция и мач на кантар с Беларус, в който единственото ни предимство донякъде е домакинството ни. Оправдаят ли се мрачните прогнози обаче, на Националния стадион на 13 ноември едва ли ще има много публика.

Това са основните събития, около които тази година ще съсредоточим интереса си. Останалото, което ще споменем е в сферата на мечтите, прост защото е твърде смело пожелание на фона на сивото футболно настояще.

Най-напред се надяваме на добра развръзка по казуса “Литекс”. Футболните началници още не могат да решат да спазват сляпо закона или да спасят бъдещето на играта в България. Докато се кумят, дано да намерят десетина минути, в които да определят противниците на полуфиналите за Купата.

И ЦСКА и българският футбол имат нужда от добри новини с адрес “Българска армия”. Защото се видя, че без гранда в А група не е същото. Мечтите на червените фенове са за спасение на клуба, а на останалите – на всичко останало, което бързо се руши в отсъствието на важни фактори. Тук като такъв добавяме и Локомотив София разбира се.

Около Евро надеждите в България ни са за студена бира и HD на телевизора. И естествено безпроблемното провеждане на шампионата в условията на крайно нестабилната геополитическа обстановка на Стария континент.

Ако мислим в перспектива и за доброто бъдеще на родния футбол, ще пожелаем късмет на евробойците ни, които и да са те. Защото още една нулева година в турнирите ще е още една стъпка към трайното зачисляване към пълните аутсайдери в Европа.

Ако пък мачовете в Европа по някакъв начин съвпаднат с квалификациите за Мондиала ще е най-добре. Това ще значи, че не сме казали чао на надпреварата още през юли-август. Реалистите ще очакват шест точки за националния отбор в края на 2016-та. Оптимистите – пълни стадиони и амбицирани национали.

В по-общ план. Нека видим добри мачове на добри стадиони, качествено съдийство, по-малко скандали и повече красота на терена. Много публика на трибуните и най-важното – честна игра във всеки аспект.

Футболната есен – измамна интрига и един голям отсъстващ

В края на юли, на страниците на “Живота днес” бе публикуван материал с очакванията преди началото на сезона. В него споделих мнението си относно фаворитите в шампионата и бях категоричен, че А група има ясен шампион. Повече от четири месеца по-късно и малко след средата на първенството, почти всички прогнози се оказват актуални.

Те не са плод на някакъв чутовен нюх или кой знае какви познания, а са единственото, което можеше да се случи. Просто по един или друг начин шампионатът беше вкаран в шаблон, от който излизането е трудно днес, а ще става още по-тежко с всеки изминал сезон. И разбира се заради обстоятелството, че А група изгуби най-титулувания си отбор – ЦСКА.

Фаворитите
Преди година по това време Лудогорец не беше първи, но пък имаше далеч по-важни приоритети. Този сезон е просто трагичен, съпоставяйки го със състава, играта и резултатите преди 12 месеца. И въпреки всичко днес “орлите” са на позиция, която му дава далеч по-големи възможности от тогава. Позорно отпадане от Европа, финансова година, която даже не е нулева, а със сериозен отрицателен знак, слаби треньори и доста спорни футболисти. Всичко това беляза есента на шампиона, но в поведението на клуба дори за миг не се видя сянка на съмнение в успешния завършек. Резултатите дойдоха късно и след връщането на Георги Дерменджиев начело, но за незадоволителния старт голяма вина имаше точно неговата работа или по-скоро отзвукът от нея през сезона 2014-2015. Няма никакво съмнение, че отборът има най-голямата класа сред съперниците си и че пак ще е шампион.

Берое е солиден тим, който за съжаление няма манталитета на големите. Иначе нямаше да губи лесни точки като например тези четири срещу Монтана. Ако само те бяха в техния актив, то отборът щеше да е еднолично начело. И все пак прогнозата беше за края на сезона, а не за половината, така че старозагорци все пак може и да са втори.

Литекс бе при фаворитите с условието, че Люпко Петрович ще има ядове с наследството на Красимир Балъков. Тук обаче трябва да се признае, че именно при сърбина “оранжевите” са най-стабилни – победиха Лудогорец и Левски. Разбира се с уговорката за силата и влиянието на психологическия момент след смяната на треньора. Между двете идвания на специалиста, Литекс беше воден от румънеца Регекампф – треньор с необяснимо висок рейтинг, при който ловчанлии бяха нестабилни като самолет в турбуленция. Отборът от Ловеч е и прекалено зависим от конкретни играчи, което никога не трябва да дава спокойствие на любителите на залозите.

Левски разбра по едно и също време, че нито популизмът във футбола, нито наложителното ползване на млади играчи от школата са нещо добро, когато става дума за гранд, какъвто отборът винаги ще е. Принудата в началото на сезона умишлено беше изместена от несполучливи хвалебствия за погледа към школата, който се отказа тотален провал. С млади играчи Левски (и ЦСКА в А група) го чака продължително живуркане в златната среда. Нещата на Герена се промениха с напускането на Тодор Батков и (не)очаквания дъжд от пари и възможности, причинен от сгъстилите се като “пари”носни облаци спонсори над Герена. Сянката на трагичната работа на силните фигури обаче е прекалено тежка и Левски така и не избяга от неуспеха – изпуснати шансове в шампионата и напускане на турнира за Купата.

Положението в средата
Средняците също си бяха явни. Славия, Ботев, Черно море и Локомотив Пловдив трудно могат да изненадат някой, който от години следи българския футбол и е наясно с неговите национални особености.

Славия започна обещаващо, но финансовата криза, съчетана с почти нулевата фенска подкрепа и традиционната спортно-техническа нестабилност бетонираха “белите” на място, от което нито ще погледнат по-нагоре, нито пък ще имат проблеми с оставането.

Трима водиха Ботев през есента, но нито един не донесе усмивки на бултрасите. “Канарчетата” се радват на прилична подкрепа, но качеството в състава е доста спорно. Съседите им от Лаута за първи път от години не говорят за физическо оцеляване, но това не ги направи по-добър отбор. Там трябва да обърнат внимание на действията на ръководството си, а също и да помислят дали немотивираният (напусна, но не му приеха оставката – б.р.) и нелицензиран треньор не е една от причините за застоя. Черно море пък е странен отбор, който има възможности, но успехите в турнирните надпревари създават малко нереални очаквания на “дългата нива” на шампионата.

Дъното е за новаците… условно
Монтана и Пирин са новаци в групата, а това означава пасив по дефиниция. Показва го историята от последните години, когато като изключим Лудогорец и Ботев, почти всички новаци не просто изпадат веднага, но и в много случаи А група се отказва край на съществуването им!

Всеки от двата клуба по свой начин остави следа през полусезона. Първите започнаха отлично с прилична игра и гръмки победи. Приказката за тях обаче свърши и те са почти сигурни изпадащи.

Пирин е олицетворението за това какво значи добрият треньор във футбола. Наистина не мога да си обясня по каква логика отбор от А група е решил да ангажира наставник, който в рамките на една година е стъргал дъното на елита и след това с друг клуб е изпаднал във В група. Явно в Благоевград са имали нещо предвид. Нещо, понятно само на тях, защото логичното се случи и Неделчо Матушев бе освободен.

Това, което се случи след това не е изненада, нито чудо. Наджи Шенсой има пиперлив език, но във футбола е толкова добър, колкото беше и Стийв Джобс в търговията със скъпи технологични играчки. За броени дни изкара Пирин от летаргията и само края на сезона сложи край на полета на “орлетата”. Засега…

Футбол в застой
А група през есента на 2015-та е измамно интересен шампионат. На върха цели четири отбора се боричкат за титлата, последният бие първия, шампионът се дъни през седмица. Като изключим това, стадионите пак са полупразни, а качеството на играта се измерва в мерни единици като “диаби” и “лукоки”, които са почти без стойност. Скандалите със съдиите са си същите, а микрофоните са редовния афродизиак за някои футболни босове. Момчетата продължават да плачат в съблекалнята, защото срещу тях и клубът им е вдигната цялата Тъмна страна. И така до безкрайност.

Тази есен у нас футболът е в две измерения. Едното, което го дават по телевизията в HD-формат и другото, което счупи всички рекорди по интерес, въпреки че е с марката “аматьорско”. И въпреки “уникалната футболна драма” в отсъствието на ЦСКА, именно въпросният низвергнат клуб е един от факторите, които все още държат някакъв интерес към родния футбол. Отново – изненади в А група няма да има, но ако най-важната съставка за мастършефското ястие  е във В група и догодина по това време, тогава най-популярната игра у нас просто си отива.

Кой ще играе на Евро 2016 във Франция

Емоциите утихнаха. За да изригнат отново след половин година, когато в Париж ще бъде даден стартът на Евро 2016. Оптимизмът и вярата в доброто на утрешния ден са част от човешката природа, затова без всякакви условности казваме, че на 10 юни ще започне един месец на щастие и незабравими емоции.

На практика пътят към финалите се простира в малко повече от една календарна година, въпреки че времевата разлика между Световните и Европейски шампионати е двойно повече. Последната кампания се чакаше с огромен интерес, тъй като промененият формат даваше шанс да 23 отбора да се преборят за участие, заедно с домакина Франция. Това бе и шансът на доста компрометираното ръководство на родния футболен съюз да позачисти имидж, като спомогне за класирането на финалите на А отбора, но… това не успя да се случи

Логичен въпрос е коя е основната новина след приключването на квалификациите? Дали това, че Холандия не успя да се класира или фактът, че немислимото до преди броени години – Исландия и Албания да ритат на финалите, все пак се случи? Достойнствата в последното са далеч по-сериозни, защото в поредица от десет мача има както изненади, така и логични завършеци и в крайна сметка случайностите са компенсирани от постоянството и класата. А когато пет дебютанта са събрали общо 97 точки (средно по 19.4) и всеки един от тях се е класирал директно, а не след плейофи, значи по всяка вероятност говорим за начало на трайно преразпределение на силите в европейския футбол.

И тъй като вече са ясни урните преди жребия за финалите, нека да хвърлим по един поглед върху 24-те участници.

Фаворитите
Първа е урната на фаворитите. В нея са Франция, Испания, Германия, Англия, Португалия и Белгия. Това ще са и отборите, за които коефициентите за крайна победа ще са доста занижени, тъй като нито един от тях не постави под съмнение класирането си. Отличникът разбира се е Англия с десет победи от десет мача, но това, че Германия регистрира две загуби, равен и девет допуснати гола, за познавачите на футболната история не значи абсолютно нищо.

Франция е тоталния фаворит не само защото разполага с добри играчи, но и защото безпристрастната статистика ни говори твърде любопитно. В рамките на 32 години това ще е трето домакинство на голям шампионат на “петлите” и в предишните два случая – Евро 1984 и Мондиал 1998 те вдигнаха трофеите. Догодина стават точно десет години от последното им изригване – среброто от световното в Германия, така че всички предпоставки за сериозно участие са налице.

Испания няма толкова лесно да се върне при средняците, където беше дълги години преди тоталната си хегемония в последното десетилетие, а в този шампионат гони исторически хеттрик от поредни титли. Цел, достатъчно сериозна, за да очакваме силни изяви. Португалия е непредсказуем отбор, в който всичко все още е подчинено на настроението на Кристияно Роналдо. Твърде слаб аргумент за сериозни амбиции. Белгия е най-непретенциозната селекция в тази компания, но настоящото поколение не само че не е казало последната си дума, но ще я взима поне още в два-три цикъла.

Очакващите в засада
Подгласниците на лидерите са във втора урна, в която компания си правят Италия, Русия, Швейцария, Украйна, Австрия и Хърватия. Италия изпъква, но последните години показаха, че въпреки вечната класа, тя може би няма да е достатъчна за първото място точно на шампионата във Франция.

Впечатление прави равностойността на останалите, както и пълната им непредсказуемост. Русия е отбор, който не може да бъде подценяван, особено след силния си финал на квалификациите. Хърватия винаги носи в сака си голямата изненада, а Швейцария като че ли не успя да реализира напълно огромния потенциал на поколението, което изригна преди няколко години в юношеските и младежки надпревари. Украйна след Шевченко в твърде непознат отбор на широкия зрител, а Австрия също разполага с малкопознаваеми състезатели.

На практика всички в групата са на едно ниво, при което победа над лидер с отлична игра може да бъде последвана от безлична загуба на точки, която да провали целия шампионат. Не вярвате ли? Ами вижте кой се води “по-слаб” от тях в трета урна.

Поддържаща или главна роля?
А там са Чехия, Швеция, Полша, Румъния, Словакия и Унгария. Чехия спечели своята група, а Полша спори за първата позиция с Германия до последния момент. Бегъл поглед над цялата компания ще ни покаже, че с изключение на Румъния всички други са представители на хладната преценка и на изчистената емоция във футбола, който каквото и да се случва, винаги ще е емоционален спорт. За Чехия и Словакия пък шампионатът ще е специален, защото двете части на бивша Чехословакия се събират отново на едно първенство след 1990 г. Словакия дебютира на Еврофинали с психологическо предимство през Украйна след като двете държави бяха в една квалификационна група, а разликата между двата тима в края бе три точки.

Румъния никога не са били страшилище на Евро или Мондиал, ако по един четвъртфинал между 1994 и 2000 г., но тази година правят амбициозно завръщане като една от четирите селекции без допусната загуба в тези квалификации. Със северната ни съседка е свързана надеждата ни да видим играчи от А група на еврофиналите, въпреки че Козмин Моци, Андрей Препелица и Клаудиу Кешерю не са точно първа опция за титулярния състав.

През 2016 г. стават 30 години откакто Унгария за последно бе на голям шампионат. Кризата при тях беше убийствена, а как я преодоляха може би трябва да се превърне в основен въпрос не са обикновения фен или читател, а за отговорните фактори в родния ни футбол. Това е друга тема, а днешната е свързана със сърдечните поздрави за унгарците, които със сигурност ще спечелят много от феновете, които нямат ясно изявен фаворит.

Готови за изненада
Четвърта урна, където са Турция, Ейре, Исландия, Уелс, Албания и Северна Ирландия, без съмнение е най-интересна по няколко причини. Първата е, че Турция съвсем не е точно “аутсайдер” и е почти сигурно, че групата, в която ще попадне ще бъде наречена с едни банални определения. Ейре също са корав отбор, който няма да е лесна хапка за никого.

Не е нужно да си привърженик на определени отбори, за да съжалиш искрено, че изключителни играчи като Райън Гигс, Марк Хюз и Йън Ръж, счупили безброй рекорди и настанили се трайно в сърцата на много фенове, никога не успяха да играят на голям шампионат, а единственото срамежливо участие на такъв на Уелс е през 1958 г. Днес тави несправедливост е поправена от Гарет Бейл и компания, които в последните години направиха чутовен прогрес.

Северна Ирландия спечели своята група за първото си участие. Отново невероятен скок за място на голям шампионат 30 години по-късно. Няма да го увъртаме, не знаем кой знае колко за тези момчета с изключение може би на Джони Евънс, който беше в Манчестър Юнайтед. Съперниците им определено ще трябва да ги разузнаят доста.

Съвсем доскоро се подигравахме на Албания за какво ли не, като особено популярен беше реотанът, който със сигурност никой от използващите “лафа” не е виждал на живо. Само че този реотан загря до такава степен и на такова място, че националите на тази държава днес са на еврофиналите, а такива с многогодишни традиции ще гледат по телевизора. И дано да гледат, защото има какво да научат.

Исландия е десертът, черешката върху тортата! Или удивителната в края на изречението, а защо не и въпросителната? Вън от всякаква разумна логика е дебютното им участие. Или поне от това, което виждаме на повърхността. Защото под нея очевидно реалностите са други. Без съмнение заслугата е основно на селекционера Ларс Лагербак, който е събрал дружина от отбори като Санднес Улф, Брейдаблик и Сундсавал, но пък ги в споил в здрав отбор. Любопитното е, че от момента, в който се класираха и на теория – 3 септември, исландците нямат победа, а освен всичко друго наредиха серия от резултати, доста приличащи на тези преди квалификациите. Именно това ги прави от една страна желан, но от друга непредвидим съперник за всеки от останалите участници.

Албания, Уелс, Исландия. Щипката пикантна подправка на финалите във Франция. Тази подправка, която пази лидерските позиции на футбола като спорт номер 1 през годините и ще я запази докато съществува живот на това кътче от Вселената. Тази разядка, която ни прави все по-гладни за качествен футбол и незабравими емоции. Хубавото на футбола обаче е точно това – че последните две неща никога не зависят едно от друго. А вторите догодина на Европейското ще ги има, повярвайте ми!