Archive for Икономист

Евро 2016 – блясък без излишна суета

Няма как човек да седне да пише за предстоящите финали на Европейското първенство по футбол, които ще се проведат след около два месеца във Франция и някак неволно да не си спомни, че въпреки няколкото условности по споделеността между няколко държави на бъдещите подобни събития, България също е имала претенции за домакинство на мачове. Форуми като този имат една отличителна черта – просто е невъзможно да бъдат по-малко бляскави от предишния. С достижения от всякакъв тип – от инфраструктура до начин на отразяване. И днес, когато у нас спорим за това дали държавата трябва да помогне създаването на проект като Висшата лига с 10-15 млн. евро за някакви базови подобрения на футболните арени, то сумите, за които става дума около Евро 2016 са меко казано несъвместими.

Реалностите в света на футбола от десетилетия са подвластни на правилата на икономиката в световен мащаб. Организирането на събития като световни или европейски финали е инициатива, която малко държави могат да си позволят. Без съмнение все повече става дума за имидж, който пък се постига с много пари. Това личи най-много в световен мащаб, когато в последните години видяхме шампионат в ЮАР, а след няколко ни предстои такъв и в Катар.

В Европа нещата са малко по-различни. Но въпросът със забележителността отново е водещ. Франция посреща Еврото с идеята за възвръщане на традицията в национален мащаб, а сериозните инвестиции са поглед в бъдещето и на клубно ниво, което доста избледня в последните сезони.

Стадионите
Десет стадиона в девет френски града ще посрещнат 24-те финалисти на предстоящия шампионат. Поне в съвременната история на футбола две арени в едно населено място рядко намират място в такива форуми. Това обаче е само любопитно уточнение. От десетте стадиона четири са изградени специално с мисълта за първенството. Умишлено не ги назовавам като “нови”, тъй като някои от тях вече са в експлоатация няколко години.

На напълно ново съоръжение ще се радват зрителите в Лион. Арената е с капацитет 59 286 зрители и бе открита преди броени дни – на 28 февруари с възможно най-добрия за такъв повод мач – най-титулувания в последния години местен клуб Лион срещу настоящия номер 1 във Франция ПСЖ. Строежът на стадиона отне три години и глътна зашеметяващите 415 млн. евро. Инвестицията със сигурност си струва, тъй като само след три години съоръжението ще е домакин на мачове и от Световното първенство за жени – събитие, което предизвиква все по-голям интерес в международен план. В Лил похарчиха 324 млн. евро за мултифункционален комплекс, който включва струващ 282 млн. евро стадион и още 42 млн. част с хотели, ресторанти и места за забавление и отдих. На трибуните могат да се съберат 50 186 зрители. Колкото и думата “уникален” да се превръща в паразитна, особено в българските медии, няма как да не я употребя тук в описанието си за стадиона. Освен за футбол, той се използва и като… зала, в която се провеждат състезания по всички спортни игри на закрито – волейбол, баскетбол, тенис, мини футбол и др. При необходимост половината от игрището се вдига и премества върху другата, а освободената част се превръща в закрито помещение, което събира 27 000 зрители. Стадионът бе открит през август 2012 г., а работата в перспектива на французите личи от факта, че тук се проведоха и мачове от ЕвроБаскет 2015.

От май миналата година Бордо и местният едноименен клуб се радват на чисто ново съоръжение, събиращо 42 115 зрители и струващо “скромните” на фона на останалите 168 млн. евро.

Две години (от 2011 до 2013) и 245 млн. евро бяха необходими на строителите да вдигнат стадион и в Ница, на който се радват местния футболен клуб, както и ръгби отбора на Тулон, който е европейският доминант в този спорт с три континентални шампионски купи в последните три сезона.

Само за тези четири съоръжения, френските организатори са похарчили 1.15 млрд. евро от началото на второто десетилетие на века. Инвестицията се допълва от неуточнена сума за реновация и вкарване в различни изисквания на останалите стадиони, които ще приемат финалистите

Билетите
А сега малко полезна информация за феновете, които ще присъстват на шампионата. Билетите са със сериозни за държави със стандарт като този в България, но поносими за класата на събитието цени. Според информация от УЕФА, около 250 000 от пропуските за мачове от груповата фаза и първия елиминационен кръг ще се продават на цена от 25 евро. Уточнението е, че те ще представляват 85% от всички пуснати в продажба.

Горепосочените цени са за най-ниската от общо четири категории. В следващата те ще се продават срещу 55 евро, във втора струват 105 евро, а най-високият клас билети се разменят срещу 145 от европейската валута.

Любопитен факт е, че първият мач от турнира – между Франция и Румъния ще е с по-скъпи билети, отколкото полуфиналните. Най-добрите места на него ще са 595 евро.

В по-късните етапи на надпреварата, съвсем логично цената се вдига и най-евтините от четвъртфинала до финала стават съответно 45/65/85. Топ-място за финала по официалните данни е 895 евро с включен 5.5% ДДС.

Винаги става дума за пари
За каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари. Повече отбори означават повече мачове, повече реклама и съответно по-сериозни суми за телевизионни права. Отделно е традиционно високият интерес към шампионат като Евро, на който се подвизават болшинството от топ играчите в света.

Това лято във Франция за първи път ще участват 24 отбора. Те ще си поделят 301 млн. евро, което е със 105 повече отколкото на шампионата преди четири години в Полша и Украйна.

Кой и за какво се бори
Доскоро се смеехме на футбола в държави като Албания и Исландия, но с последния съдийски сигнал в квалификациите техните федерации спечелиха точно по 8 млн. евро. Колкото впрочем и всеки един от останалите финалисти. Всяка победа ще носи 1 млн. от европейската валута, а със сигурност и на точката няма да има кой знае колко сърдити, тъй като тя ще донесе 500 000 евро. Така на практика УЕФА дава точно по 1 млн. за всеки един от 36-е мача в груповата фаза на турнира.

Пари за точки от тук нататък няма да има, но те (точките) не трябват на никого. Вместо тях, всяка от 16-те продължили селекции ще вземе чисти 1.5 млн. 2.5 млн. се полагат на 1/4 финалистите, нови 4 млн. очакват последните четири отбора в турнира. Финалистите взимат по 8 млн., а утешителната награда на загубилите в подножието на върха ще бъде 5 млн.

Така сметката показва, че ако един отбор победи в три мача от групата си и стигне до финала, ще си отиде с 27 млн. евро, което е с 3.5 повече отколкото на миналия шампионат.

Блясък без излишна суета. Може би това е едно от определенията, които можем да направим за предстоящото Евро 2016 в организационната му част. Разумни инвестиции в инфраструктурата, които няма как да последват съдбата на олимпийските обекти в Гърция или стадионите в ЮАР и Бразилия. Или пък тези в Катар след 2022 г. И все пак огромни средства, които ни казват само едно – съвременният футбол става все по-скъпо удоволствие, особено за гледане. Скъпо, но все пак необходимо. Пълните стадиони във Франция през юни ще го докажат.

Богатите искат да са по-богати

economistКакво се промени, след като КЕШ стана Шампионска лига през 1992 година? Всичко. Ако спечелеше КЕШ, твоят любим тим беше най-добрият в Европа. Ако спечели Шампионската лига, вече дължи на някой 700 милиона паунда.

Такова е шеговитото мнение на английския The Times, споделено през 2009 г. в материал, озаглавен “50 най-лоши неща в съвременния футбол”, които съвсем по британски изброяват предимно проблемите на най-популярната игра на Острова. Това е сложено под почетния номер 2. Лидерът е отбелязан много простичко – Телевизията.

Чудовището, което изяде футбола
Петилетка и нещо по-късно нещата хем са същите, хем не съвсем. 700-те млн. паунда вероятно са доста по-малко, като една от причините със сигурност е именно Чудовището. Телевизията е все по-важен фактор в съвременния футбол. Източник на огромни финансови потоци, които всъщност са големия мотив за малките, които уплашено и невярващо гледат трансферните безобразия през януари и август.

Точно преди година Висшата лига на Англия продаде правата за излъчване на мачовете за 5.136 млрд. паунда за три сезона, първият от които започва това лято. Това означава по 10.2 млн. паунда на мач, при предаване на общо 168. По ориентировъчен курс за деня сумата е равна на 13.1 млн. евро.

Според таблицата за разпределяне на наградния фонд на Висшата лига за сезон 2015/2016, всеки отбор прибира минимум малко под 70 млн. евро. Средствата се калкулират със система, според която най-слабият отбор в момента Астън Вила вече е заработил 86 млн. Да уточним, новият и рекорден тв-договор е от следващия сезон. Следвайки знака за равенство, неминуемо стигаме до извода, трите новака в английския елит тази година, автоматично ще са жестока конкуренция на трансферния пазар на повече от половината световни грандове.

Контра и реконтра
Защо споменаваме всичко това? Защото току що бе отхвърлена за пореден път идеята за създаване на Суперлига в Европа, която да събере каймака на футбола на Стария континент. Според членовете на Асоциацията на футболните клубове (ECA), времето на подобно начинание все още не е настъпило, въпреки че някои от грандовете яростно се застъпват за него.

И няма как да е иначе, когато разберем доводите на някои от тях, а именно че гореспоменатият договор на Висшата лига сериозно ще наруши и без това едва поддържания баланс и нещо повече – той е посочен като конкретна заплаха към останалите водещи първенства. Защото комерсиализацията във футбола стигна дотам, относително известни и популярни играчи да избират по-малки, но значително по-богати клубове, като и тук примерите са предимно островни.

Твърде съмнително е, че ECA някога ще вземе решение в полза на подобна лига, в която уайлд кард ще имат няколко “богопомазани” футболни клуба в Европа. Да, те ще пълнят стадионите, но привилегированият им статут едва ли ще се хареса на болшинството.

Иначе големите клубове, независимо дали са английски или не, искат по-големи приходи от европейските турнири, стана ясно на срещата на членовете на ECA в Париж. Вицепрезидентът й Умберто Гандини е категоричен, че “ще се вслуша в основните играчи и самата УЕФА, за да се вземе най-доброто решение”.

Иначе казано богатите искат да са още по-богати и май имат известно основание. Да поговорим още малко за пари.

Миналия сезон в същинската част Шампионската лига са се разпределили над 1 млрд. евро. Любопитното е, че финалистът Ювентус е прибрал най-много пари 89.1 млн. евро, като тук е включено всичко – бонус за участие, Market pool, събрани точки и класирането в отделните етапи. Далеч назад е вторият финалист и всъщност победител – Барселона, който прибира 61 млн. евро.

Така излиза, че на финансовата плоскост да се говори за сравнение на един Барселона и един Брайтън (в зоната на плейофите на Чемпиъншип в момента и с реален шанс за английския елит) не звучи никак еретично. Разбира се с известни условности.

Заплахата от Изток
Неразработен все още футболен пазар, милиарди потенциални зрители, при това с възможности. Загадъчният Изток досега беше просто екзотика за застарели футболни звезди. До тази зима, когато само от Китай за някакви си часове похарчиха към 150 млн. евро за играчи в разцвета на силите си. На китайските пари не устояха отбори като Челси, Атлетико Мадрид и Шахтьор, а е сигурно че ще ги последват още.

В Индия пък вероятно отдавна са забравили, че през 1950 г. искаха да играят боси на Мондиала в Бразилия и е въпрос на време да оставят на заден план манията си по крикета и хокея на трева и да извадят подобни милиони за играчи от Европа.

Мондиалът е пречка
На същата среща в Париж бе представена и идеята на кандидата за нов шеф на ФИФА Джани Инфантино да се увеличат отборите на Световно първенство от 32 на 40. Отново дискусионен въпрос, който би противопоставил малките и големите. И отново, както и преди, става дума за пари.

Клубове като Барселона, Реал Мадрид и Байерн имат своите основания да негодуват, тъй като и досега имат по 15 национала. Това значи лишаване от почивка през лятото, опасност от контузии и претоварване, сериозна заплаха от слаба игра в шампионата и турнирите. И това няма как да бъде компенсирано от средствата, които ФИФА дава на клубовете за играчите им за престоя на шампионата. При малките е обратното – увеличава се потенциалният брой на състезателите, които биха могли да участват, а освен престиж, това ще вкара и пари в касите на клубовете им.

Официалната позиция на ECA е, че увеличаване на отборите би нарушило баланса на ниво клубни и национални отбори и това като че ли е правилната позиция в този момент. Огромни суми за трансфери и заплати, неизмерими възможности за маркетинг и реклама, телевизионна зависимост, рейтинг. Спиралата, в която влизат богатите е черна дупка от която няма измъкване. Най-голямата грижа ли е това? Едва ли. Тъжното е че мястото на футбола като игра в цялата система е все по-малко.

Материал за 7 бр. на сп. Икономист