Лъжи мама, за да не играеш…

Кайзер е талантлив колкото Криско, но хитър като Остап Бендер

Кой е най-големият измамник във футбола? Не, няма да говорим за симулациите в наказателното на Илиан Илиев, нито за пък това кой е убедил ЦСКА да вземе Мансур Аянда в годината, в която изпраща син абитуриент. Става дума за един от хилядите бразилски футболни самозванци, които в живота си са виждали единствено диско топката от тавана на заведението, но не са ритали такава, която направи Пеле и Гаринча прочути от Ванкувър до Владивосток.

Името му е Карлос Енрике Кайзер – елемент, който с топка в краката се докосва до нелепостта на песните на Криско. В същото време обаче същият има визитка, на която по-некачествените спортни медии в България ще ахнат, а Греъм Сунес ще го пусне в игра още в първия възможен мач.

Кайзер е имал съвсем законни договори с клубове като Ботафого, Фламенго, Аячо, Флуминенсе, Васко Да Гама, Индепендиенте и Гуарани. Според визитката му е нападател, но така и няма записан гол, а броят на мачовете му е общо малко под 30, като не е ясно колко минути е ритал.

“Кариерата” на този съвременен Остап Бендер (все още не става ясно, защо е наречен… Форест Гъмп – б.а) е низ от повтарящи се съвпадения, достойна за екранизация. Самият той си поставя страхотната цел – “да е футболист, без да играе”.

Роден в бедно семейство и съвсем логично мечтае за комфортен живот. И тъй като осъзнава, че няма как да изпъкне в областта на систематизираното достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката (разбирай чиста проба “наука”), Карлос се ориентира към футбола. Влиза в академията (футболната) на Ботафого, с след това се прехвърля във Фламенго.

“Специалист” обаче става в мексикансия Пуебла, за където е харесан от очевидно малоумен скаут. По това време Карлос осъзнава, че животът на футболиста, по разбиранията на един Валери Божинов, е тежък и скъп и не се свени да “пуебла” на воля тъпите си началници. Все пак трудно е да се върви в дискотеката с тъмни очила, а хубавите бамбини не пият евтина бира.

Хитрецът бързо става част от приятелския кръг на титани като Ромарио (не Кортцорг, да не се объркаш), Животното (Едмундо, не онзи със славната кариера в Б група), Бранко, Ренато и Ренато Гаучо (с последните двама е на снимката – б.а), които в определен момент ходатайстват за привличането му в различни клубове.

Схемата е ясна, а липсата на Интернет и Фейсбук оказва страхотна помощ на бразилеца. Той подписва договор и иска няколко седмици за да влезе във форма. Тъкмо е готов да шие гол след гол, когато в действие влиза следващият етап от плана.

“Някой все щеше да ми подаде топката и аз да я изритам много далече. След това се хващах за подколянното ми сухожилие и започвах да се гърча от болка на земята и следващите 20 дни ги прекарвах в лазарета”.

Тогава няма ядрено-магнитен резонанс, а д-р Шойлев е в далечна България, така че номерът винаги минава. Следващите няколко месеца са “дъждовни”, а наглецът си прибира заплата, която харчи за знойни гърли в местните увеселителни заведения.

Мирисът на големите пари обаче идва от Североизток, в случая Европа. Карлос не е просто момче и е наясно, че в голям клуб няма да се вържат, но виж във френски слабак ще клъвнат на гола кука. Жертвата е Аячо, а на първата тренировка да гледат “извънземния майстор”, пристигат повече зрители отколкото няма да се съберат на всичките шест дербита между Славия и Локо София тази година. Там чакат да им бъде спрян дъхът с фамозни изпълнения. Вместо да се излага като Цецо Генков на представянето му в Москва и да се види, че не може дори да жонглира с топката, Кайзерът на лъжците почва да сипе топки към феновете, а малоумните треньори не го спират и така на терена не остава нито един футболен уред. Тренировката преминава в кросчета и упражнения – силата на Карлос.

Да уточним. Тези истории са разказани от самия него, което автоматично ги поставя в графата “съмнителни”.

Следващата също е добра. Не само, че за 20 години Карлос Енрике не изиграва и 30 мача, но си и приписва трофеи. Например във визитката му гордо стои спечелена Купа Либертадорес с Индепендиенте от 1984 г. Аржентинският клуб обаче яростно отрича и до днес.

В крайна сметка обаче Карлос е тъжен. Той не само не смята да се покае за лъжите си, но съжалява, че “не е стигнал по-далеч”.

Сега най-интересното. Никнеймът “Кайзер”, който наглецът има не е някакъв почин към гола на Николай Тодоров срещу Рейнджърс преди 20 г., а към… точно така – Франц Бекенбауер. И моля ви се, дали му го хора, според които начинът му на игра наподобявал на известния германски “нападател”.

А ти искаше да си триеш профила във Фейсбук…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *