Некадърност от класа или просто Ибис

Колкото и щастлив и безгрижен футболен запалянко да си, неминуемо идва ден, в който в съзнанието ти да се затормози с вечни въпроси от типа на: “Кой е най-силният отбор в света?”, “Правилно ли беше отменен автогола на Легендата?”, “Има ли по… хм “интересен” футболист от Гошко Пеев” и разбира се “Какво е психическото състояние на резервния вратар при изпълнение на дузпи?”.

“Кой е най-слабият футболен отбор на планетата?” вероятно не мъчи главите на феновете, особено на българските след великия сезон 2006/2007, когато по родните терени ни забавлява командата на Ивайло Дражев. И докато момчетата от Черноморец Бургас София все пак имаха оправдание с възрастта си, то на некадърните футболистите на Ибис Спорт Клуб (Бразилия) никой не им е виновен.

Геройствата на червено-черния клуб, днес състезаващ се с чест във втора дивизия на щата Пернамбуко описва в няколко реда последният брой на българския MAXIM, но тези агенти са толкова култови, че заслужават още по-голямо внимание.

Легендата започва през далечната 1938-ма, създадена от местен текстилен магнат. Отборът е съставен само от работници от фабриката и започват да се изявяват предимно в приятелски мачове. След смъртта на собственика, на сцената се появява тогавашният управител на фирмата Онилдо Рамос, който е известен с увлечението си по историите за древен Египет. Именно той дава името на свещената птица Ибис за официално на клуба.

През 80-те години на миналия век Ибис се “развихрят” и правят решаваща стъпка към определението Prior time do mundo, което означава “най-скапаният отбор в света”. Информациите са оскъдни и противоречиви, но е факт, че по това време симпатягите падат в девет поредни мача (1:53 голова разлика), а не побеждават в общо 54 поред. “Най-светлият” перод обхваща 3 години, 10 месеца и 26 дни. Вместо да грабнат първия трион и да отрежат гредите на 15 000-я Мунисипал Де Паулиста, феновете започват толкова да се радват на грозните поражения, че всъщност те са основата на неособено приятното прозвище. През 2001 г. президентът Пинейро Калдас вписва Ибис в Гинес като най-слабите в света.

За периода от 1958 г до 1991-та Ибис стават “клиенти” на местното страшилище Санта Круз, които ги бият два пъти с 13:0, веднъж с 11:0, както и 11:1. Наутико също газят сериозно – с 11:0 през 1958-ма и два пъти, с доста по-грозното по скоромното ми мнение 10:0. Спорт пък се отчитат с 11:0 през 70-те години.

Наутико, Спорт и Санта Круз всъщност са и клубовете, срещу които нашите герои записват някои от най-славните си победи. Местните фенове и до днес говорят с умиление за онова 5:4 срещу Спорт през далечната 1947-ма, както и за 5:3 срещу Наутико година по-късно.

Но стига лоша статистика. В гордата клубна витрина Ибис има два трофея “Начало” от 1948 и 1950 година. Купата обаче е с ранг на приятелски мачове в подготвителния период преди началото на сезона в местната дивизия и ако всичко подобни имаха някакво значение то нашият Черноморец с 11-те си поредни победи тази зима просто трябваше да чака разпределението на местата след първото.

Героите на Ибис сa няколко. Започват с Нилтон Куелю да Коща – Бодиньо, който обаче се спасява на 15 години. Приключва с 244 гола за Интернасионал и 5 мача за Селесао. На 15 си тръгва и Едвалдо Исидио Нето – Вава, който впоследствие става на два пъти световен шампион. Онофре Анаклето де Соуса – Сабара (с осем мача и един гол за Бразилия) пък е един от тези, които леко ги е срам от престоя им на Мунисипал и го е пропуснал в официалната си биография. Истинската поп икона за клуба обаче е култовият Мауро Шампоана. Бивш фризьор, който отдава десет години на клуба, оперирайки в нападение. Загубата от Феровириарио с 1:8 е паметна за Шампоана – той бележи единствения си гол, което е добра причина да бъде увековечен в документален филм (търси Mauro Shampoo в мрежата), с което по онова време придобива славата на местен Дейвид Бекъм, като изключим безумната му прическа.

В заключение трябва да се отбележи отличния маркетинг на клуба. Пример българските им колеги трябва да вземат не само от привидния “автогол” с Гинес, но и с хитрото им предложение преди няколко месеца към гонещия 1 000-ен гол Ромарио, за когото си мислехме, че в името на тази цел е готов да рита и в Скрита сила (Мъдрево). Оказа се, че отчаянието му не стига дотам да приеме офертата на безнадежно слабите Ибис.
—–
Още три бързи факта

– За първите 60 години от историята си (до 1998 г.) вкарват едва 120 гола, а допускат 3 700
– През 1978 г. в рамките на една седмица през октомври вратарят им се навежда 23 пъти
– Най-лошият вратар в историята им не се казва Олег Моргун, а Жагунсо и за девет славни сезона пуска 366 гола.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *