Левски – от ”правилния” футбол, до ”на всяка цена”

Това, че Левски загуби за пореден път в европейските клубни турнири отдавна не е новина. Докато някои смятат, че това е проблем само на отбора и феновете му, лично аз си мисля, че от това не от днес губи целия български футбол.

От лоши периоди страдат всички отбори, били те големи или малки, но разликата между тях изпъква в желанието да работят за решаването на проблемите с адекватни и резултатни методи. Нещо, което по моето мнение в случая Левски не прави.

Генералните пропуски на Левски са няколко и ще се опитам да очертая някои от тях.

Тежкото наследство, оставено от Станимир Стоилов
Да започнем отдалеч. Прословутият “правилен” футбол е в основата на днешните нещастия на шампионите. Защото за всичките години на Герена въпросният наставник не разбра, че дали един футбол е правилен или не, става ясно след края на мача и за предпочитане е да си победил грозно с 1:0, вместо да си държал топката 50 на 50 срещу Челси и да си паднал 1:3. Доказателствата за несъдържателността на понятието е положението в Литекс, на който при ресурса (финансов и кадрови) е просто е необходим приличен треньор, за да постигнат успехи.

Вчера пък ясно се видяха последствията. 55-60% самоцелно владеене на топката, което обаче е с цената на несъдържателна и слаба игра, на неточни пасове и липса на всякаква идея по-различна от безцелно ритане напред, а там – “каквото стане”.

Атаката е най-слабото звено
Атаката е най-слабото звено във формацията на Левски, най-вече заради магарешкия инат, с който се опитва налагане на играч като Георги Христов. Само в полза на шампионите е да се отърват колкото се може по-бързо от този състезател, защото неговото игрово поведене само и единствено пречи на останалите. Бившият футболист на Ботев има проблеми като цяло с пласирането си в наказателното поле, със спирането на топката, с подаването и изобщо с всички компоненти в играта на завършения централен нападател, какъвто трябва да си, за да играеш на този пост в Левски. Мачът с Дебрецен за пореден път доказа това. Не беше случайно, че Христов напусна терена с освирквания.

В нападение Левски трябва да се освободи и от услугите на двете си крила Йовов и Соарес. Докато при първия натежават годините и присъствието на терена е като ръчна спирачка за развитието млади играчи като Димитров и Огнянов например, но проблемът на втория е тоталното отсъствие на тактическа грамотност. Няма как и да е иначе, когато се пристига от втора дивизия на Бразилия, а в България бързо се свиква с лошите навици и стихийното и еднообразно впускане по крилото. Да, точно еднообразие е правилната дума. Липсата на идеи за нещастие се замазва с измамната му бързина и донякъде нелош демараж. Толкова.

Христо Йовов за съжаление е изчерпан за Левски и изобщо за отбор с амбиции. Идеалното място за него в момента е например Спортист от родния му Своге (или всеки по-малък и най-вече спокоен клуб), където би могъл да предаде безценния си опит и увереност на младите момчета. Големите очаквания на Герена му натежават, а по-лошото е, че участието му, спира развитието на младите играчи.

За човек, който се отказа да ходи в Литекс, защото няма да успее да се наложи, няма какво да се коментира толкова. Който не си спомня този светъл лъч от кариерата на Еньо Кръстовчев – ето опресняването.

Трудности в халфовата линия
Друг проблем на Левски е играта на Сърмов. Да, точно така. Какъв е постът му всъщност? Дефанзивен халф или плеймейкър? Защото срещу Дебрецен си личеше желанието му да връзва “синята” игра и това беше големия проблем на отбора. Просто защото той не го може това. От тактическа гледна точка функциите му в офанзивен план се припокриват до голяма степен с тези на Тасевски и дори Бардон. А силата на Сърмов е в рушенето на играта на съперника и точно там трябва да се съсредоточи.

Все ми се струва, че дефанзивния халф в един тим трябва да прилича на гологлавия играч на Дебрецен Варга, който беше великолепен. А какво казваше Христо Стоичков за цървула и трандафора…?

За каква постройка на игра говорим, когато един от най-възрастните играчи на терена – Бардон е натоварен със задачата да оперира от крайната защита до подстъпите към атаката. Защото поне на три-четири пъти той се нагърбваше с изнасянето на топката! Това аз лично не съм го виждал в големите отбори. Или хайде не големите, а тези, на които Левски, ЦСКА и Литекс искат да приличат. Тази функция навсякъде се поема от играчите в защита. От това, което видях снощи, все ми се струва, че французинът е и получил правото да прави каквото иска на терена, което ако го дадеш на Марадона през 80-те години е гениален ход, но на прага на второто десетилетие на 21-век е върховна глупост. Освен това не е и по физическите сили на французина.

За класата на един отбор говори и подходът към конкретни ситуации в различните зони на терена. На безцелното млатене/кюскане/ритане на топката каквото видяхме в изобилие срещу Дебрецен не се гледа с добро око дори и в долните дивизии на Англия. Левски имат проблем и с обръщането на фронта на атаката, което най-често завършва с… тъч за противника. В атака нещата пък са подчинени на хаоса, който за съжаление не е организиран като в доброто старо време. За проблемите при изнасянето на кълбото също се спомена.

Треньорът
Лека полека минаваме и към треньора. Не спирам да се смея на журналистически клишета от рода на “той направи много приятно впечатление, като непрестанно даваше указания на тъчлинията”. Постоянните циркове в треньорската зона значат само едно – някой не си е свършил работата на тренировките. Някой да забеляза унгарският наставник да мръдне от мястото си? Отборът му обаче знаеше в 85% от времето какво точно трябва да направи. За сметка на това Ратко Достанич не спря да вика на тъча. Сякаш някой го чува.

Задача номер едно на всеки един треньор, независимо в кой отбор отиде е да обясни културно, че това, което иска в тактически план е закон номер 1. Ако разбира се има идея от това. Каква беше тактиката на Левски? Атаки по крилата, при които освен че трябва да имаш необходимата бързина и импровизация, трябва да разполагаш и с необходимите изпълнители пред вратата. Плюс това, всеки един средноинтелигентен специалист, разполагащ с тактически грамотни състезатели, много лесно ще започне да неутрализира набезите някъде след 15-20 минута, както и на практика се получи. Това с ударите отдалеч път не показва нищо повече от безсилие. Историята с разиграващ халф и половина (Тасевски + Сърмов) и раздаващ го плеймейкър в 70% от времето Бардон означава фатално забавяне на скоростта на игра. И докато това може да мине при Миньор с цялото ми уважение към този отбор, срещу отличните унгарци – няма как. Интересен бе и ходът с Минев (един отличен според мен защитник) отдясно, за който обаче не знаем причините. Знаем резултата – чудо, че Дебрецен не вкара при едно от седем-осем положения през бившото “канарче” през първата и поне наполовина толкова през втората част.

Да, Левски имаше кадрови проблеми в този мач, но за да избегна досадното голословие ще дам пример с гениалните ходове на Димитър Пенев в близкото минало, когато от голмайстора на А група Ивайло Йорданов направи дефанзивен халф а от фин и елегантен полузащитник като Георги Йорданов – Ламята – ляв бек. Значи начини има…

“На всяка цена”
Огромен, фундаментален проблем за Левски. Принципът “на всяка цена” е очеваден и колкото и да се анонсират планове за градене на такъв и онакъв отбор, желанието с цената на всичко да се пробваш за тия прословути 8 000 000 евро, прецаква всичко. Левски заслужава само адмирации за големите обрати в шампионата в последните години, при положение че са постигнати на зеления терен. Колко обаче са убедени в това и дали това пак не е резултат от грешния принцип?

По същата логика се работеше и при истериите с лиценза на ЦСКА преди година. При това тук няма място за спорове, защото Тодор Батков отдавна е признал, че има пръст в цялата работа.

А дали идването на Йовов, Бардон и Топузаков не е от желанието “на всяка цена” да вържем нещата за тая година, за тия пари, пък после ще му мислим. Отговорът е повече от ясен. Резултатът обаче е противоречив. Топузаков е отличен, Йовов трагичен, а несъстоятелността на Бардон се прикрива зад голове като този срещу Дебрецен.

Лош позив от журналистическата ложа
Че хората, които пишат за футбол са или от Левски или от ЦСКА е ясно отдавна. Но нищо не им пречи да са обективни. Или поне на по-голямата част. Очевидно е, че нито ЦСКА, нито Левски ще станат супер отбори, ако за тях нонстоп се леят суперлативи след колосални битки срещу отбори като Дери Сити и Баку. А дали от Герена не повярваха, че са невероятен отбор, след като трудно отстраниха азербайджанците? Превъзходството на “сините” беше очевидно в по-важния в ситуацията втори мач, но ей богу – Баку трябва да бъдат елиминирани и от всеки уважаващ себе си отбор от средата на таблицата в България. Възторжените анализи обаче се лееха и аха да повярваме, че Левски е готов за атака на четвъртфиналите в Шампионската лига. И това основно заради свежия Ратко и мотиватора Гонзо.

Изводите се оказаха прибързани.

И хубавото
Добрата новина е, че Топузаков играе стабилно (Мъри, кой го изгони?), Петков е отличен както винаги, а в редиците на “сините” е лично за мен най-големият български талант в момента – Виктор Генев. Талант с условието, че до година напусне Герена, за да се развие правилно (но не по Стоиловски) в някой отбор от Европа. Както видяхме снощи – и Дебрецен става.

Comments are closed.