Първото ми интервю

От доста време подозирам, че интервютата не са ми силата. Преди години съм опитвал да пробутвам диктофона, питал съм туй-онуй Стоичков, Пламен Марков, Александър Томов и един от “швеците” дето ни биха с 3:1 на Националния по времето на Камата като национален селекционер, но като цяло не ме влече…

За първи път обаче направих интервю по повод издаването на книга, която е насочена към футболните фенове и разказва за четири срещи с Габриел Батистута. Ето какво се получи:

Мариела Йоцова е доказателство, че човек е толкова голям, колкото са и мечтите му. Всеки от нас има своите, а нейната е на пръв поглед простичка – да види на живо и да се запознае с големия си футболен кумир Габриел Батистута. Нещата обаче се развиват до цели четири срещи, при това на различни места и до написване на книга, в която тя споделя за футболните фенове своите впечатление от него.

BGfootball.com се срещна с Мариела и й зададе няколко въпроса по темата, а и не само.

– Ясно е, че Батистута е най-големият в твоите очи на футболен фен, но как се запали по футбола?
– Честно казано, нямам спомен за конкретен момент, в който съм се запалила по футболa. По-скоро мисля, че това е било предварително заложено в мен. Със сигурност, голямо влияние в този аспект са имали брат ми, баща ми и дядо ми, които често пътуваха от родния ми град Видин до столицата София за мачове на любимия ЦСКА и националния отбор на България. Пътувахме и ние с майка ми, въпреки че не посещавахме стадиона. Вероятно, техният трепет преди футболните срещи е оставял всеки път следа в мен. Спомням си, че дори прабаба ми гледаше среднощните мачове на българите от Световното първенство в САЩ през незабравимото лято на 1994 г., така че страстта ми към футбола явно е семейна черта.

– Имаше ли някакъв особен случай, който ти каза – това е моят любим спорт?
– Не, не е имало такъв случай. Определено смятам, че обичта ми към играта футбол е както предопределен, така и постепенно случил се в мен процес под влиянието на останалите футболни запалянковци в моето семейство.

– Кой е първият мач, на който присъства на живо у нас? А в чужбина?
– Поради изключително интензивното ежедневие, в което живеем, изпълнено с нови и нови впечатления и редица неща за запомняне, наистина съм забравила кой беше двубоят, който за първи път гледах у нас. Със сигурност, това беше мач на българския национален отбор по футбол. Чувствах се превъзходно! А първата футболна среща, която посетих в чужбина, бе срещата между Интер и Рома на стадион “Джузепе Меаца”, няколко дни след като видях Габриел Батистута за първи път в моя живот. Уникално спортно съоръжение! Видимостта към терена от всяко едно място на стадиона е изключителна!

– Кой отбор поддържаш у нас? Изобщо следиш ли родния футбол?
– В България винаги съм поддържала ЦСКА. От няколко години обаче почти не следя българския футбол. За съжаление, не вярвам на голяма част от съвременните играчи. Това е причината вече да не ходя по стадионите и изобщо да спра да гледам български мачове. Не успяват да грабнат сърцето ми. Виждам, че голяма част от футболистите в родното ни първенство просто не се раздават на терена, не дават цялото си сърце и душа. Не милеят за играта! Нещо, което Батистута винаги е правил! А това за мен като футболен фен са принципни неща.

– Фен на всички отбори, в които е играл Батистута ли си?
– Определено може да се каже, че да. Всеки един отбор, в който е играл Батистута е останал в сърцето ми. Разбира се, тимът на Фиорентина, където той прекара 9 години от футболната си кариера, завинаги ще остане любимият ми италиански отбор. Но ще поддържам винаги и Рома, и Интер, и дори катарския Ал-Араби, където той приключи кариерата си.

– Какво мислиш за факта, че е играл и в двата аржентински гранда – Бока и Ривър. Като играят в първенството за кого “викаш”?
– Въпрос на стечение на обстоятелствата, гласуване на доверие от страна на треньор и вероятно по-добра клубна политика на Бока, поради което през 1990 г. Батистута преминава при тях след само един сезон в редиците на Ривър Плейт. Не следя толкова отблизо аржентинското футболно първенство, но като че ли винаги съм симпатизирала повече на Бока Хуниорс.

– Успяла си да говориш и с Каниджа. Не се смей, но поддържам Аталанта от 1987 г. и съм любопитен да науча повече за него извън терена. На него знам, че беше велик. Какво не знаем за него, неговите почитатели?
– Имах възможността да разговарям с Каниджа сякаш сме приятели с него от поне 10 години. Категорично мога да кажа, че Клаудио Каниджа е един от най-хубавите и положителни хора, които съм срещала в живота си. Изключителен човек! Толкова ведър, добронамерен, толкова усмихнат и приветлив. От него струи добрина и дълбока душа. Един истински и земен човек! Зарежда хората около себе си с много енергия. Наистина силно харизматична личност!

– Знаеш ли защо Аржентина се мъчи неимоверно на Световни първенства от 20 години насам?
– Според мен, Аржентина се мъчи на световни първенства в последните години, защото няма сплотен колектив. Има силни индивидуални единици, но като че ли нещо все куца в сплотяването на отбора.

– Не позна, защото нямат вратар като Серхио Гойкоечея. Почти се разтреперах, когато разбрах, че си била в близост до него и дори сте разговаряли, защото ако ти си мечтала за Батистута, аз винаги съм искал да видя Царя на дузпите. Сподели нещо по-задкулисно за него, ако обичаш.
– Ще ти покажа снимката ми с него някой ден. Изискан мъж. Суетен. Иска да изглежда добре и обръща внимание на тези неща. Галантен с жените. Много внимателен и възпитан. Спокоен. Няма нищо против да разговаря с хората, които имат желание да се докоснат до неговата личност.

– Как гледат в Катар на жена футболен фен и как се справи със сериозното мъжко внимание там?
– Катар е доста богата и развита държава. Заема водещо място сред демократичните арабски страни. Те ме възприемаха като спортен журналист. Гледаха на мен като професионалист, не като на футболен фен. В определени моменти наистина имаше засилено мъжко внимание към мен от страна на местните арабски управители на някои от футболните клубове, но спортният журналист и мой приятел Станимир Бакалов, който ме придружаваше, успя да ме опази.

– А как съпругът ти се справи със сериозното мъжко внимание към теб там?
– Това трябва да попитате него. Как се е справил, не мога да кажа. Аз съм му изключително благодарна за доверието и за подкрепата, които винаги ми е давал в преследването на моите мечти, свързани с аржентинския голмайстор Габриел Омар Батистута. Оценявам високо това и му благодаря, защото знам, че са много малко мъжете, които биха направили това, а той го направи със сърцето си!

– Как така се убеждава милионер, при това напълно непознат, да отдели пари за самолетни билети и кеш на напълно непозната, макар и доста симпатична дама. Имам се за съвременен мъж, но ако това се случи с жена ми, най-малкото ще понадигна вежда… дясната може би.
– Виждаш ли, трябва много да си пазите жените. Защото могат да имат неподозирани възможности. Да ти кажа честно, като че ли не ми бе много трудно. Просто вложих цялото си сърце и душа, бях искрена докрай, демонстрирах непоколебимата си решителност да замина и да осъществя това, което толкова много исках. Мисля, че той изключително добре усети моята мотивация и желание и затова реши да ми помогне. Определено това е едно от най-невероятните неща, които са ми се случвали!

– Кога дойде идеята за книгата ти?
– Идеята ми дойде през лятото на 2014 година. Бях в Италия. Пътувах с влак от Флоренция към Сиена. Предния ден гледах мач на Фиорентина на емблематичния стадион “Артемио Франки”, където се оказа, че Съдбата ми бе приготвила страхотен подарък – да видя Габриел Батистута за 4-ти път в моя живот! Бях изключително въодушевена от случилото се и спонтанно ми хрумна тази идея. И успях! Реализирах я и на 9 април 2015 г. представих своята книга “Мечтата да видиш БАТИСТУТА”!

– От книгата научих, че мечтите ти не остават много дълго такива и с лекота ги сбъдваш. Батистута вече не играе, а да го видиш за пети път няма да е точно нова мечта. Вече сподели и за издаването на книгата на испански, което за човек с твоя размах е шега работа. Какво е следващото в твоя списък?
– За момента издаването на книгата на испански език е все още далеч от своята реализация. Но съм категорична, че ще го направя и ще дам всичко от себе си да успея лично да я предам на Батистута в Аржентина. Следваща мечта? Да се върна отново в Италия, а защо не и да заживея за постоянно там. Обожавам тази страна!

– Виждаш ли сред съвременните играчи някой следващ Батистута?
– Категорично не. Поне за мен – не.

– И на финал – в какво вярваш?
– Вярвам в доброто у всеки човек. И вярвам, че няма невъзможни мечти!

Comments are closed.