Денят на победата! (видео от парада)


Помня денят, в който в казармата ни раздаваха автоматите. Имахме един малко префърцунен капитан, командир на ротата, който обаче имаше за всеки подходяща дума при връчване на оръжието. Тогава, който иска да вярва, но бях готов на 18 г. да зарежа всичко и да се хвърля в първата битка, която ми попадне, щом е в името на Родината.

Днес същият плам го имаше в очите на всичките над 16 000, които дефилираха на Червения площад. Най-безценни обаче са кадрите с ветераните, които са живи и до днес. С униформи, които накичени с медалите, тежат сигурно колкото самите тях, шапките, с които са влизали в боя и с този неугасим плам, който ги държи в готовност да тръгнат още утре отново.

Затова намирам за жалки всички, които омаловажават постигнатото от СССР преди 70 г. Защото днес между другото е и денят на Европа. Тази, която нямаше да е такава, ако ги нямаше същите руснаци. Но на прости хора е трудно и излишно да се обяснява.

Comments are closed.