Богатите искат да са по-богати

economistКакво се промени, след като КЕШ стана Шампионска лига през 1992 година? Всичко. Ако спечелеше КЕШ, твоят любим тим беше най-добрият в Европа. Ако спечели Шампионската лига, вече дължи на някой 700 милиона паунда.

Такова е шеговитото мнение на английския The Times, споделено през 2009 г. в материал, озаглавен “50 най-лоши неща в съвременния футбол”, които съвсем по британски изброяват предимно проблемите на най-популярната игра на Острова. Това е сложено под почетния номер 2. Лидерът е отбелязан много простичко – Телевизията.

Чудовището, което изяде футбола
Петилетка и нещо по-късно нещата хем са същите, хем не съвсем. 700-те млн. паунда вероятно са доста по-малко, като една от причините със сигурност е именно Чудовището. Телевизията е все по-важен фактор в съвременния футбол. Източник на огромни финансови потоци, които всъщност са големия мотив за малките, които уплашено и невярващо гледат трансферните безобразия през януари и август.

Точно преди година Висшата лига на Англия продаде правата за излъчване на мачовете за 5.136 млрд. паунда за три сезона, първият от които започва това лято. Това означава по 10.2 млн. паунда на мач, при предаване на общо 168. По ориентировъчен курс за деня сумата е равна на 13.1 млн. евро.

Според таблицата за разпределяне на наградния фонд на Висшата лига за сезон 2015/2016, всеки отбор прибира минимум малко под 70 млн. евро. Средствата се калкулират със система, според която най-слабият отбор в момента Астън Вила вече е заработил 86 млн. Да уточним, новият и рекорден тв-договор е от следващия сезон. Следвайки знака за равенство, неминуемо стигаме до извода, трите новака в английския елит тази година, автоматично ще са жестока конкуренция на трансферния пазар на повече от половината световни грандове.

Контра и реконтра
Защо споменаваме всичко това? Защото току що бе отхвърлена за пореден път идеята за създаване на Суперлига в Европа, която да събере каймака на футбола на Стария континент. Според членовете на Асоциацията на футболните клубове (ECA), времето на подобно начинание все още не е настъпило, въпреки че някои от грандовете яростно се застъпват за него.

И няма как да е иначе, когато разберем доводите на някои от тях, а именно че гореспоменатият договор на Висшата лига сериозно ще наруши и без това едва поддържания баланс и нещо повече – той е посочен като конкретна заплаха към останалите водещи първенства. Защото комерсиализацията във футбола стигна дотам, относително известни и популярни играчи да избират по-малки, но значително по-богати клубове, като и тук примерите са предимно островни.

Твърде съмнително е, че ECA някога ще вземе решение в полза на подобна лига, в която уайлд кард ще имат няколко “богопомазани” футболни клуба в Европа. Да, те ще пълнят стадионите, но привилегированият им статут едва ли ще се хареса на болшинството.

Иначе големите клубове, независимо дали са английски или не, искат по-големи приходи от европейските турнири, стана ясно на срещата на членовете на ECA в Париж. Вицепрезидентът й Умберто Гандини е категоричен, че “ще се вслуша в основните играчи и самата УЕФА, за да се вземе най-доброто решение”.

Иначе казано богатите искат да са още по-богати и май имат известно основание. Да поговорим още малко за пари.

Миналия сезон в същинската част Шампионската лига са се разпределили над 1 млрд. евро. Любопитното е, че финалистът Ювентус е прибрал най-много пари 89.1 млн. евро, като тук е включено всичко – бонус за участие, Market pool, събрани точки и класирането в отделните етапи. Далеч назад е вторият финалист и всъщност победител – Барселона, който прибира 61 млн. евро.

Така излиза, че на финансовата плоскост да се говори за сравнение на един Барселона и един Брайтън (в зоната на плейофите на Чемпиъншип в момента и с реален шанс за английския елит) не звучи никак еретично. Разбира се с известни условности.

Заплахата от Изток
Неразработен все още футболен пазар, милиарди потенциални зрители, при това с възможности. Загадъчният Изток досега беше просто екзотика за застарели футболни звезди. До тази зима, когато само от Китай за някакви си часове похарчиха към 150 млн. евро за играчи в разцвета на силите си. На китайските пари не устояха отбори като Челси, Атлетико Мадрид и Шахтьор, а е сигурно че ще ги последват още.

В Индия пък вероятно отдавна са забравили, че през 1950 г. искаха да играят боси на Мондиала в Бразилия и е въпрос на време да оставят на заден план манията си по крикета и хокея на трева и да извадят подобни милиони за играчи от Европа.

Мондиалът е пречка
На същата среща в Париж бе представена и идеята на кандидата за нов шеф на ФИФА Джани Инфантино да се увеличат отборите на Световно първенство от 32 на 40. Отново дискусионен въпрос, който би противопоставил малките и големите. И отново, както и преди, става дума за пари.

Клубове като Барселона, Реал Мадрид и Байерн имат своите основания да негодуват, тъй като и досега имат по 15 национала. Това значи лишаване от почивка през лятото, опасност от контузии и претоварване, сериозна заплаха от слаба игра в шампионата и турнирите. И това няма как да бъде компенсирано от средствата, които ФИФА дава на клубовете за играчите им за престоя на шампионата. При малките е обратното – увеличава се потенциалният брой на състезателите, които биха могли да участват, а освен престиж, това ще вкара и пари в касите на клубовете им.

Официалната позиция на ECA е, че увеличаване на отборите би нарушило баланса на ниво клубни и национални отбори и това като че ли е правилната позиция в този момент. Огромни суми за трансфери и заплати, неизмерими възможности за маркетинг и реклама, телевизионна зависимост, рейтинг. Спиралата, в която влизат богатите е черна дупка от която няма измъкване. Най-голямата грижа ли е това? Едва ли. Тъжното е че мястото на футбола като игра в цялата система е все по-малко.

Материал за 7 бр. на сп. Икономист

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *