Кой ще играе на Евро 2016 във Франция

Емоциите утихнаха. За да изригнат отново след половин година, когато в Париж ще бъде даден стартът на Евро 2016. Оптимизмът и вярата в доброто на утрешния ден са част от човешката природа, затова без всякакви условности казваме, че на 10 юни ще започне един месец на щастие и незабравими емоции.

На практика пътят към финалите се простира в малко повече от една календарна година, въпреки че времевата разлика между Световните и Европейски шампионати е двойно повече. Последната кампания се чакаше с огромен интерес, тъй като промененият формат даваше шанс да 23 отбора да се преборят за участие, заедно с домакина Франция. Това бе и шансът на доста компрометираното ръководство на родния футболен съюз да позачисти имидж, като спомогне за класирането на финалите на А отбора, но… това не успя да се случи

Логичен въпрос е коя е основната новина след приключването на квалификациите? Дали това, че Холандия не успя да се класира или фактът, че немислимото до преди броени години – Исландия и Албания да ритат на финалите, все пак се случи? Достойнствата в последното са далеч по-сериозни, защото в поредица от десет мача има както изненади, така и логични завършеци и в крайна сметка случайностите са компенсирани от постоянството и класата. А когато пет дебютанта са събрали общо 97 точки (средно по 19.4) и всеки един от тях се е класирал директно, а не след плейофи, значи по всяка вероятност говорим за начало на трайно преразпределение на силите в европейския футбол.

И тъй като вече са ясни урните преди жребия за финалите, нека да хвърлим по един поглед върху 24-те участници.

Фаворитите
Първа е урната на фаворитите. В нея са Франция, Испания, Германия, Англия, Португалия и Белгия. Това ще са и отборите, за които коефициентите за крайна победа ще са доста занижени, тъй като нито един от тях не постави под съмнение класирането си. Отличникът разбира се е Англия с десет победи от десет мача, но това, че Германия регистрира две загуби, равен и девет допуснати гола, за познавачите на футболната история не значи абсолютно нищо.

Франция е тоталния фаворит не само защото разполага с добри играчи, но и защото безпристрастната статистика ни говори твърде любопитно. В рамките на 32 години това ще е трето домакинство на голям шампионат на “петлите” и в предишните два случая – Евро 1984 и Мондиал 1998 те вдигнаха трофеите. Догодина стават точно десет години от последното им изригване – среброто от световното в Германия, така че всички предпоставки за сериозно участие са налице.

Испания няма толкова лесно да се върне при средняците, където беше дълги години преди тоталната си хегемония в последното десетилетие, а в този шампионат гони исторически хеттрик от поредни титли. Цел, достатъчно сериозна, за да очакваме силни изяви. Португалия е непредсказуем отбор, в който всичко все още е подчинено на настроението на Кристияно Роналдо. Твърде слаб аргумент за сериозни амбиции. Белгия е най-непретенциозната селекция в тази компания, но настоящото поколение не само че не е казало последната си дума, но ще я взима поне още в два-три цикъла.

Очакващите в засада
Подгласниците на лидерите са във втора урна, в която компания си правят Италия, Русия, Швейцария, Украйна, Австрия и Хърватия. Италия изпъква, но последните години показаха, че въпреки вечната класа, тя може би няма да е достатъчна за първото място точно на шампионата във Франция.

Впечатление прави равностойността на останалите, както и пълната им непредсказуемост. Русия е отбор, който не може да бъде подценяван, особено след силния си финал на квалификациите. Хърватия винаги носи в сака си голямата изненада, а Швейцария като че ли не успя да реализира напълно огромния потенциал на поколението, което изригна преди няколко години в юношеските и младежки надпревари. Украйна след Шевченко в твърде непознат отбор на широкия зрител, а Австрия също разполага с малкопознаваеми състезатели.

На практика всички в групата са на едно ниво, при което победа над лидер с отлична игра може да бъде последвана от безлична загуба на точки, която да провали целия шампионат. Не вярвате ли? Ами вижте кой се води “по-слаб” от тях в трета урна.

Поддържаща или главна роля?
А там са Чехия, Швеция, Полша, Румъния, Словакия и Унгария. Чехия спечели своята група, а Полша спори за първата позиция с Германия до последния момент. Бегъл поглед над цялата компания ще ни покаже, че с изключение на Румъния всички други са представители на хладната преценка и на изчистената емоция във футбола, който каквото и да се случва, винаги ще е емоционален спорт. За Чехия и Словакия пък шампионатът ще е специален, защото двете части на бивша Чехословакия се събират отново на едно първенство след 1990 г. Словакия дебютира на Еврофинали с психологическо предимство през Украйна след като двете държави бяха в една квалификационна група, а разликата между двата тима в края бе три точки.

Румъния никога не са били страшилище на Евро или Мондиал, ако по един четвъртфинал между 1994 и 2000 г., но тази година правят амбициозно завръщане като една от четирите селекции без допусната загуба в тези квалификации. Със северната ни съседка е свързана надеждата ни да видим играчи от А група на еврофиналите, въпреки че Козмин Моци, Андрей Препелица и Клаудиу Кешерю не са точно първа опция за титулярния състав.

През 2016 г. стават 30 години откакто Унгария за последно бе на голям шампионат. Кризата при тях беше убийствена, а как я преодоляха може би трябва да се превърне в основен въпрос не са обикновения фен или читател, а за отговорните фактори в родния ни футбол. Това е друга тема, а днешната е свързана със сърдечните поздрави за унгарците, които със сигурност ще спечелят много от феновете, които нямат ясно изявен фаворит.

Готови за изненада
Четвърта урна, където са Турция, Ейре, Исландия, Уелс, Албания и Северна Ирландия, без съмнение е най-интересна по няколко причини. Първата е, че Турция съвсем не е точно “аутсайдер” и е почти сигурно, че групата, в която ще попадне ще бъде наречена с едни банални определения. Ейре също са корав отбор, който няма да е лесна хапка за никого.

Не е нужно да си привърженик на определени отбори, за да съжалиш искрено, че изключителни играчи като Райън Гигс, Марк Хюз и Йън Ръж, счупили безброй рекорди и настанили се трайно в сърцата на много фенове, никога не успяха да играят на голям шампионат, а единственото срамежливо участие на такъв на Уелс е през 1958 г. Днес тави несправедливост е поправена от Гарет Бейл и компания, които в последните години направиха чутовен прогрес.

Северна Ирландия спечели своята група за първото си участие. Отново невероятен скок за място на голям шампионат 30 години по-късно. Няма да го увъртаме, не знаем кой знае колко за тези момчета с изключение може би на Джони Евънс, който беше в Манчестър Юнайтед. Съперниците им определено ще трябва да ги разузнаят доста.

Съвсем доскоро се подигравахме на Албания за какво ли не, като особено популярен беше реотанът, който със сигурност никой от използващите “лафа” не е виждал на живо. Само че този реотан загря до такава степен и на такова място, че националите на тази държава днес са на еврофиналите, а такива с многогодишни традиции ще гледат по телевизора. И дано да гледат, защото има какво да научат.

Исландия е десертът, черешката върху тортата! Или удивителната в края на изречението, а защо не и въпросителната? Вън от всякаква разумна логика е дебютното им участие. Или поне от това, което виждаме на повърхността. Защото под нея очевидно реалностите са други. Без съмнение заслугата е основно на селекционера Ларс Лагербак, който е събрал дружина от отбори като Санднес Улф, Брейдаблик и Сундсавал, но пък ги в споил в здрав отбор. Любопитното е, че от момента, в който се класираха и на теория – 3 септември, исландците нямат победа, а освен всичко друго наредиха серия от резултати, доста приличащи на тези преди квалификациите. Именно това ги прави от една страна желан, но от друга непредвидим съперник за всеки от останалите участници.

Албания, Уелс, Исландия. Щипката пикантна подправка на финалите във Франция. Тази подправка, която пази лидерските позиции на футбола като спорт номер 1 през годините и ще я запази докато съществува живот на това кътче от Вселената. Тази разядка, която ни прави все по-гладни за качествен футбол и незабравими емоции. Хубавото на футбола обаче е точно това – че последните две неща никога не зависят едно от друго. А вторите догодина на Европейското ще ги има, повярвайте ми!

Comments are closed.