Колеги, запишете си! Тачо пак е шампион!

12321422_10208224714916140_7113717560873799918_nАко ей сега запитам някой от вечно появяващите се на екрана спортни журналисти с его, заради което камерата трудно хваща самите тях – кой е единственият световен шампион на България в зимните спортове до 2006 г., едва ли ще получа верен отговор.

Казва се Пепа Милушева и през 1994 г. стана шампионка в ски ориентирането. През 2006 г. се превъзнесохме по Денкова и пияндурника, който уби човек и въпреки че по същото време титлите в ориентирането пак валяха една след друга, признанието за виновника за това – Станимир Беломъжев така и не идваше.

А той буквално се подиграва на държави, в които хората се раждат със ски на краката и компас в ръцете, а за много от тях ориентирането е и национален спорт. В глобален план много повече хора се интересуват и практикуват ски бягане и ориентиране, отколкото тези които го правят с борбата, щангите, джудото, бойното самбо и други подобни.

Та Тачо пак изнесе няколко лекции тези дни и набързо прибави две световни титли при студентите. За тези, които не знаят – в ски-ориентирането голяма част от елитa участва и на подобни състезания, така че престижът е огромен.

Този път (при втората от двете титли – преследването) Беломъжев не остави шансове на двама финландци – Теро Линайна и Юри Уситало. Двамата финишираха съответно на 24 и 30 секунди зад българската звезда. Маршрутът бе с дължина 8 200 метра, 75 метра денивелация и 17 контролни точки.

В кариерата си Беломъжев има още множество титли от Световни и Европейски първенства. През 2008 г. 20-годишният тогава Тачо спечели две титли, в дългата и средната дистанция, на СП за младежи в Доспат и проби десетилетната хегемония на скандинавци и руснаци в този спорт (в Доспат увековечиха титлите на троянеца с паметна плоча пред сградата на кметството – бел. Т21). През 2013 г., навръх рождения си ден, Станимир спечели злато в спринта на ЕП в Латвия. Шампионът спечели още две европейски титли в следващите две години – в дългата дистанция на ЕП в Русия (2014 г.) и в спринта на ЕП в Швейцария (2015 г.). И наред със златото – бронз от СП в Казахстан (2013 г.), сребро и бронз от ЕП в Швейцария (2015 г.) и бронз от Световното военно първенство в Швеция (2015 г.).

За съжаление този уникален (не обичам тази дума и не я ползвам почти никога) спортист никога не попада в полезрението на журналистите, които гласуват за Спортист на годината. Не четат ли, имат проблеми с паметта ли (все пак от зимата до късната есен си е бая време), не знам, но е крайно време тази несправедливост да бъде поправена. Така че вадете елките и смятайте титли, защото тая година я видите нещо подобно, я не.

Иначе в понеделник очакваме отново медал – в средната дистанция с масов старт. А в края на годината чакаме адекватна реакция на колегите-журналисти.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *