Колеги, запишете си! Тачо пак е шампион!

12321422_10208224714916140_7113717560873799918_nАко ей сега запитам някой от вечно появяващите се на екрана спортни журналисти с его, заради което камерата трудно хваща самите тях – кой е единственият световен шампион на България в зимните спортове до 2006 г., едва ли ще получа верен отговор.

Казва се Пепа Милушева и през 1994 г. стана шампионка в ски ориентирането. През 2006 г. се превъзнесохме по Денкова и пияндурника, който уби човек и въпреки че по същото време титлите в ориентирането пак валяха една след друга, признанието за виновника за това – Станимир Беломъжев така и не идваше.

А той буквално се подиграва на държави, в които хората се раждат със ски на краката и компас в ръцете, а за много от тях ориентирането е и национален спорт. В глобален план много повече хора се интересуват и практикуват ски бягане и ориентиране, отколкото тези които го правят с борбата, щангите, джудото, бойното самбо и други подобни.

Та Тачо пак изнесе няколко лекции тези дни и набързо прибави две световни титли при студентите. За тези, които не знаят – в ски-ориентирането голяма част от елитa участва и на подобни състезания, така че престижът е огромен.

Този път (при втората от двете титли – преследването) Беломъжев не остави шансове на двама финландци – Теро Линайна и Юри Уситало. Двамата финишираха съответно на 24 и 30 секунди зад българската звезда. Маршрутът бе с дължина 8 200 метра, 75 метра денивелация и 17 контролни точки.

В кариерата си Беломъжев има още множество титли от Световни и Европейски първенства. През 2008 г. 20-годишният тогава Тачо спечели две титли, в дългата и средната дистанция, на СП за младежи в Доспат и проби десетилетната хегемония на скандинавци и руснаци в този спорт (в Доспат увековечиха титлите на троянеца с паметна плоча пред сградата на кметството – бел. Т21). През 2013 г., навръх рождения си ден, Станимир спечели злато в спринта на ЕП в Латвия. Шампионът спечели още две европейски титли в следващите две години – в дългата дистанция на ЕП в Русия (2014 г.) и в спринта на ЕП в Швейцария (2015 г.). И наред със златото – бронз от СП в Казахстан (2013 г.), сребро и бронз от ЕП в Швейцария (2015 г.) и бронз от Световното военно първенство в Швеция (2015 г.).

За съжаление този уникален (не обичам тази дума и не я ползвам почти никога) спортист никога не попада в полезрението на журналистите, които гласуват за Спортист на годината. Не четат ли, имат проблеми с паметта ли (все пак от зимата до късната есен си е бая време), не знам, но е крайно време тази несправедливост да бъде поправена. Така че вадете елките и смятайте титли, защото тая година я видите нещо подобно, я не.

Иначе в понеделник очакваме отново медал – в средната дистанция с масов старт. А в края на годината чакаме адекватна реакция на колегите-журналисти.

Кои бяха любимите книги на Дейвид Боуи

На 10 януари, на 69-годишна възраст почина Дейвид Боуи. Музикантът се предаде след 18-месечна борба с рака. Само няколко дни по-рано, на 8 януари, Боуи отбеляза 69-я си рожден ден с издаването на новия си албум Blackstar.

В. „Гардиън“ събра любимите книги на музиканта, разкрити в неговия архив. Боуи си пада по американската класика на 50-те и 60-те години на миналия век.

Ето тези от книгите, които според Дейвид Боуи всеки трябва да прочете:

The Age of American Unreason от Сюзан Джейкъби (2008)
„Краткият чуден живот на Оскар Уао“ от Джуно Диас (2007)
The Coast of Utopia от Том Стопард (2007)
Teenage: The Creation of Youth 1875-1945 от Джон Савидж (2007)
„Крадлата“ от Сара Уотърс (2002)
The Trial of Henry Kissinger от Кристофър Китчънс (2001)
Mr Wilson’s Cabinet of Wonder от Лорънс Вешлер (1997)
„Човешка трагедия: Руската революция 1891-1924“ от Орландо Фиджис (1997)
The Insult от Рупърт Томсън (1996)
Wonder Boys от Майкъл Чабон (1995)
The Bird Artist от Хауърд Норман (1994)
Kafka Was the Rage: A Greenwich Village Memoir от АнАтол Бройард (1993)
Beyond the Brillo Box: The Visual Arts in Post-Historical Perspective от Артур Данто (1992)
Sexual Personae: Art and Decadence from Nefertiti to Emily Dickinson от Камий Пагила (1990)
David Bomberg от Ричард Корк (1988)
Sweet Soul Music: Rhythm and Blues and the Southern Dream of Freedom от Питър Гуралник (1986)
The Songlines от Брус Чатуин (1986)
Hawksmoor от Питър Акройд (1985)
Nowhere to Run: The Story of Soul Music от Гери Хърши (1984)
Nights at the Circus от Анджела Картър (1984)
„Пари’ от Мартин Еймис (1984)
„Бял шум“ от Дон ДеЛило (1984)
„Папагалът на Флобер“ от Джулиан Барнс (1984)
The Life and Times of Little Richard от Чарлс Уайт (1984)
A People’s History of the United States от Хауърд Зин (1980)
A Confederacy of Dunces от Джон Кенеди Туул (1980)
Interviews with Francis Baco от Дейвид Силвестър (1980)
Darkness at Noon от Артър Кьостлър (1980)
Earthly Powers от Антъни Бърджис (1980)
The Gnostic Gospels от Илейн Пейджълс (1979)
Metropolitan Life от Фран Лебовиц (1978)
In Between the Sheets от Иън Маюкън(1978)
Writers at Work: The Paris Review Interviews (1977)
The Origin of Consciousness in the Breakdown of the Bicameral Mind от Джулиан Джеймс (1976)
Tales of Beatnik Glory от Ед Сондърс (1975)
Mystery Train от Грейл Маркъс (1975)
Selected Poems от Франк О‘Хара (1974)
Before the Deluge: A Portrait of Berlin in the 1920s от Ото Фридрих (1972)
In Bluebeard’s Castle: Some Notes Towards the Re-definition of Culture от Джордж Стайнър (1971)
Octobriana and the Russian Underground от Питър Садецки (1971)
The Sound of the City: The Rise of Rock and Roll от Чарли Жилет (1970)
The Quest for Christa от Криста Улф (1968)
Awopbopaloobop Alopbamboom: The Golden Age of Rock от Ник Кон (1968)
„Майсторът и Маргарита“ от Михаил Булгаков (1967)
Journey into the Whirlwind от Евгения Гинзбърг (1967)
Last Exit to Brooklyn от Хюбърт Селби мл. (1966)
Хладнокръвно от Труман Капоти (1965)
City of Night от Джон Речи (1965)
Herzog от Сол Белоу (1964)
Puckoon от Спайк Милиган (1963)
The American Way of Death от Джесикв Митфорд (1963)
The Sailor Who Fell from Grace With the Sea от Юкио Мишима (1963)
The Fire Next Time от Джеймс Болдуин (1963)
Портокал с часовников механизъм от Антъни Бърджис (1962)
Inside the Whale and Other Essays от Джордж Оруел (1962)
The Prime of Miss Jean Brodie от Мюриъл Спарк (1961)
On Having No Head: Zen and the Rediscovery of the Obvious от Дъглас Хардинг (1961)
Silence: Lectures and Writing от Джон Кейдж (1961)
Strange People от Франк Едуардс (1961)
The Divided Self от РД Ланг (1960)
All the Emperor’s Horses от Дейвид Кид (1960)
Billy Liar от Кийт Уотърхаус (1959)
„Гепардът“ от Джузепе ди Лампедуза (1958)
„По пътя“ от Джак Керуак (1957)
The Hidden Persuaders от Винсен Пакард (1957)
„Път към висшето общество“ от Джон Брейн (1957)
A Grave for a Dolphin от Алберти Денти ди Пирайно (1956)
The Outsider от Колин Уилсън (1956)
„Лолита“ от Владимир Набоков (1955)
„1984“ от Джордж Оруел (1949)
The Street от Ан Петри (1946)
Black Boy от Ричард Райт (1945)

Източник: lira.bg

Футболната 2016 г. – очаквания и… мечти

Краят на годината е време за равносметки и обобщения на очакванията, направени 12 месеца по-рано. Началото й пък – освен дати на конкретни бъдещи събития е и момент, в който ни е разрешено и малко да помечтаем. Какво ни чака през 2016-а в областта на футбола?

Загадъчната А група
Предвидима спортно-технически, но далеч не толкова от момента, в който си спомним, че това е българското първенство – шампионатът на страната, в която броят на страничните фактори, определящи най-добрите (в случая във футбола) винаги е труден за преброяване. Имаме отбор с класи над останалите – Лудогорец. Имаме отбор, който се мъчи да стигне класата му – Левски. Чистите футболни аргументи са на страната на Разград, но равните изходни позиции и фантастичното и невероятно замогване на столичани в последните месеци обещават любопитна битка на много фронтове.

Имаме поне три отбора, които са се насочили към медалите. Единият може служебно да го пренасочат, което нека си признаем е някакъв уродлив начин да си правим живота (футболния, да не забравяме) непоносимо интересен. Литекс е на изчакване, а Берое се готви за сезона на сезоните – медал и може би национална Купа. Преди няколко дни разбрахме, че на хоризонта има и друг отбор с амбиции – Славия, който гони дори медал и евроизлаз.

Доста интересно ще е в дъното, където единият отбор изглежда обречен. И докато Монтана извървяха много бързо пътя от потенциален хит до класически удавник, при Пирин нещата са по-различни. Отборът се е устремил уверено към оставане в групата, което ще направи независимо дали ще мине през плейоф или ще изпрати друг на допълнителния мач.

Всъщност всичко може да се преобърне с главата надолу, ако Литекс бъде изваден от групата. Тогава отборите в средата, колкото и условно да се наричат местата от шесто до осмо място, ще се успокоят дотолкова, че идеята да имаме елит от десет отбора, защото ще има по-голяма конкуренция и по-малко уговорени мачове ще потъне като съвременна реплика на Титаник. Говорим за отборите на Черно море, Ботев и Локомотив, които при определени обстоятелства ще изкарат спокойна пролет.

Купа на България
По ирония на съдбата ЦСКА са във В група, но не помнят кога за последно играха полуфинал в този турнир. Е сега са тук – незагубили нито една точка от лятото насам и очакващи да изтеглят приемлив съперник. Да разбираме Монтана, в краен случай Литекс (пак с много „ако“). Тогава може би ще се класират на финал, където никога нищо не се знае. Но трябва да почакаме. Футболната управа у нас все още не може да намери свободна зала, в която за 10 минути да разбърка четири топки и да изтегли жребия за този етап.

Нека не подценяваме и другите кандидати за трофея. Купата е особен турнир дори у нас и виждаме, че отбор от В група, изпадащ в А и друг, който не знае къде и какво ще играе през пролетта, имат шансове за наградата. За четвъртия ще говорим най-малко. Берое е абсолютният фаворит, освен ако не се омаца както само в Стара Загора си умеят.

Европейско първенство по футбол
Програмата в европейските клубни шампионати е сгъстена тази пролет, защото почти целият континент ще се вълнува в ролята на пряк или косвен участник на историческото Евро във Франция. В него ще вземат участие 24 отбора – колкото до преди няколко години играха на Световно. Ние разбира се, ще гледаме отстрани – нещо, което няма да да се промени, докато на върха на родния футбол са настоящите началници.

Няколко държави ще направят дебют, но това беше неизбежно, заради раздутия формат. Една единствена изненада – няма я Холандия. Ниската земя обаче ще се върне съвсем скоро на сцената, защото има и материал и условия. Сърдечните поздравления са за Албания и Исландия, които направиха истински фурор. И двете държави дълго търпяха бой (на терена) и подигравки (извън него) дори и от нас, при това съвсем доскоро. Но взеха че разбраха как да постигнат целите си, докато нашите футболни лидери имат по-важни задачи. Другите дебютанти във Франция ще са Словакия, Уелс и Северна Ирландия.

Европейски клубни турнири
Астрономическото лято обикновено е в разгара си, когато за българските отбори идва моментът за рестарт на надеждите за добро представяне в Европа. След тоталният провал преди година, като че ли няма как да стане по-лошо, въпреки че у нас често се опитваме, и по-неприятното – успяваме, да докажем че това не е невъзможно. И тази година Лудогорец ще тръгне с пълната кошница с надежди и определено трябва да се постарае да не потъне както през 2015-а, защото това може сложи още един, още по-голям прът в колелата на амбициозния разградски проект.

Левски се завръща в Европа след три сухи години, но с оглед на амбициите на клуба, „достойно отпадане“ ще е поредният звучен провал. На фона на размаха, с който в момента се работи на Герена, всичко друго освен групи в Лига Европа ще е неуспех.

Берое е почти сигурен участник в Европа и тази есен, като таванът на възможностите му е не по-далеч от плейоф.

Световни квалификации
Какво нещо е упоритата и целенасочена работа… Тази която в последните десет години в ущърб на българския футбол неуморно върши БФС. Най-сетне успя. Преди няколко месеца три поколения футболни запалянковци, помнили победи над Франция, Италия, Германия и др., чуха заветното „Нямаме никакъв шанс“. Друг път обикновено го осъзнавахме не по-рано от изминаване на 1/3 от кампанията, но днес реалностите са такива – българският национален отбор е вид „пълнеж“ в картината на европейския и световен футбол.

И все пак – чакат ни мачове с Люксембург, когото все още можем да бием, невъзможни срещи с Франция и Швеция и мач на кантар с Беларус, в който единственото ни предимство донякъде е домакинството ни. Оправдаят ли се мрачните прогнози обаче, на Националния стадион на 13 ноември едва ли ще има много публика.

Това са основните събития, около които тази година ще съсредоточим интереса си. Останалото, което ще споменем е в сферата на мечтите, прост защото е твърде смело пожелание на фона на сивото футболно настояще.

Най-напред се надяваме на добра развръзка по казуса „Литекс“. Футболните началници още не могат да решат да спазват сляпо закона или да спасят бъдещето на играта в България. Докато се кумят, дано да намерят десетина минути, в които да определят противниците на полуфиналите за Купата.

И ЦСКА и българският футбол имат нужда от добри новини с адрес „Българска армия“. Защото се видя, че без гранда в А група не е същото. Мечтите на червените фенове са за спасение на клуба, а на останалите – на всичко останало, което бързо се руши в отсъствието на важни фактори. Тук като такъв добавяме и Локомотив София разбира се.

Около Евро надеждите в България ни са за студена бира и HD на телевизора. И естествено безпроблемното провеждане на шампионата в условията на крайно нестабилната геополитическа обстановка на Стария континент.

Ако мислим в перспектива и за доброто бъдеще на родния футбол, ще пожелаем късмет на евробойците ни, които и да са те. Защото още една нулева година в турнирите ще е още една стъпка към трайното зачисляване към пълните аутсайдери в Европа.

Ако пък мачовете в Европа по някакъв начин съвпаднат с квалификациите за Мондиала ще е най-добре. Това ще значи, че не сме казали чао на надпреварата още през юли-август. Реалистите ще очакват шест точки за националния отбор в края на 2016-та. Оптимистите – пълни стадиони и амбицирани национали.

В по-общ план. Нека видим добри мачове на добри стадиони, качествено съдийство, по-малко скандали и повече красота на терена. Много публика на трибуните и най-важното – честна игра във всеки аспект.

Интегриране на бележника на класа на OneNote със СУО

Съвременните технологии правят живота ни у дома, на работа или в училище далеч по-лесен, удобен и не на последно място – приятен, в сравнение с това, което помним от не чак толкова далечното минало. Специално в областта на образованието възможностите са необятни.

В мрежата на учителите новатори teacher.bg неведнъж сме показвали и демонстрирали предимствата на един от най-добрите инструменти за образование – платформата OneNote, която е удобна за ползване от учители и ученици.

Бележникът на класа на OneNote може да работи с вашата система за управление на обучението (СУО). Товае така, тък като използва популярен стандарт, наречен Learning Tools Interoperability (работна съвместимост на инструментите за обучение) (LTI). Използвайте бележника на класа на OneNote със своята СУО, за да създадете споделен бележник и да го свържете с курса си.

Тази интеграция със СУО в момента е в процес на публичен предварителен преглед.

За да започнете, трябва да регистрирате своята СУО с OneNote. Влезте със своя акаунт за Office 365 от училището си, за да започнете.

Или отделен учител, или ИТ администратор може да добави приложението „Бележник на класа на OneNote“ по стандарта LTI към своята СУО.

Във всяка СУО има незначителни разлики, така че по-долу са изброени прости инструкции за много популярни СУО. За да конфигурирате своята СУО, ще трябва първо да я регистрирате с OneNote.

Пълната информация за интеграцията можете да намерите тук

Да научим учителите да създават магия! (видео)

Какво е общото между рап концерт, разговор в бръснарницата и неделната служба? Според Кристофър Емдин, те всички имат тайна магическа сила, която очарова и учи едновременно – и това е умението, на което педагозите обикновено не се учат.

Основателят на B.A.T.T.L.E.S. има идея как да оживим класната стая.

Презентация на TED от април 2015 г.

Футболната есен – измамна интрига и един голям отсъстващ

В края на юли, на страниците на „Живота днес“ бе публикуван материал с очакванията преди началото на сезона. В него споделих мнението си относно фаворитите в шампионата и бях категоричен, че А група има ясен шампион. Повече от четири месеца по-късно и малко след средата на първенството, почти всички прогнози се оказват актуални.

Те не са плод на някакъв чутовен нюх или кой знае какви познания, а са единственото, което можеше да се случи. Просто по един или друг начин шампионатът беше вкаран в шаблон, от който излизането е трудно днес, а ще става още по-тежко с всеки изминал сезон. И разбира се заради обстоятелството, че А група изгуби най-титулувания си отбор – ЦСКА.

Фаворитите
Преди година по това време Лудогорец не беше първи, но пък имаше далеч по-важни приоритети. Този сезон е просто трагичен, съпоставяйки го със състава, играта и резултатите преди 12 месеца. И въпреки всичко днес „орлите“ са на позиция, която му дава далеч по-големи възможности от тогава. Позорно отпадане от Европа, финансова година, която даже не е нулева, а със сериозен отрицателен знак, слаби треньори и доста спорни футболисти. Всичко това беляза есента на шампиона, но в поведението на клуба дори за миг не се видя сянка на съмнение в успешния завършек. Резултатите дойдоха късно и след връщането на Георги Дерменджиев начело, но за незадоволителния старт голяма вина имаше точно неговата работа или по-скоро отзвукът от нея през сезона 2014-2015. Няма никакво съмнение, че отборът има най-голямата класа сред съперниците си и че пак ще е шампион.

Берое е солиден тим, който за съжаление няма манталитета на големите. Иначе нямаше да губи лесни точки като например тези четири срещу Монтана. Ако само те бяха в техния актив, то отборът щеше да е еднолично начело. И все пак прогнозата беше за края на сезона, а не за половината, така че старозагорци все пак може и да са втори.

Литекс бе при фаворитите с условието, че Люпко Петрович ще има ядове с наследството на Красимир Балъков. Тук обаче трябва да се признае, че именно при сърбина „оранжевите“ са най-стабилни – победиха Лудогорец и Левски. Разбира се с уговорката за силата и влиянието на психологическия момент след смяната на треньора. Между двете идвания на специалиста, Литекс беше воден от румънеца Регекампф – треньор с необяснимо висок рейтинг, при който ловчанлии бяха нестабилни като самолет в турбуленция. Отборът от Ловеч е и прекалено зависим от конкретни играчи, което никога не трябва да дава спокойствие на любителите на залозите.

Левски разбра по едно и също време, че нито популизмът във футбола, нито наложителното ползване на млади играчи от школата са нещо добро, когато става дума за гранд, какъвто отборът винаги ще е. Принудата в началото на сезона умишлено беше изместена от несполучливи хвалебствия за погледа към школата, който се отказа тотален провал. С млади играчи Левски (и ЦСКА в А група) го чака продължително живуркане в златната среда. Нещата на Герена се промениха с напускането на Тодор Батков и (не)очаквания дъжд от пари и възможности, причинен от сгъстилите се като „пари“носни облаци спонсори над Герена. Сянката на трагичната работа на силните фигури обаче е прекалено тежка и Левски така и не избяга от неуспеха – изпуснати шансове в шампионата и напускане на турнира за Купата.

Положението в средата
Средняците също си бяха явни. Славия, Ботев, Черно море и Локомотив Пловдив трудно могат да изненадат някой, който от години следи българския футбол и е наясно с неговите национални особености.

Славия започна обещаващо, но финансовата криза, съчетана с почти нулевата фенска подкрепа и традиционната спортно-техническа нестабилност бетонираха „белите“ на място, от което нито ще погледнат по-нагоре, нито пък ще имат проблеми с оставането.

Трима водиха Ботев през есента, но нито един не донесе усмивки на бултрасите. „Канарчетата“ се радват на прилична подкрепа, но качеството в състава е доста спорно. Съседите им от Лаута за първи път от години не говорят за физическо оцеляване, но това не ги направи по-добър отбор. Там трябва да обърнат внимание на действията на ръководството си, а също и да помислят дали немотивираният (напусна, но не му приеха оставката – б.р.) и нелицензиран треньор не е една от причините за застоя. Черно море пък е странен отбор, който има възможности, но успехите в турнирните надпревари създават малко нереални очаквания на „дългата нива“ на шампионата.

Дъното е за новаците… условно
Монтана и Пирин са новаци в групата, а това означава пасив по дефиниция. Показва го историята от последните години, когато като изключим Лудогорец и Ботев, почти всички новаци не просто изпадат веднага, но и в много случаи А група се отказва край на съществуването им!

Всеки от двата клуба по свой начин остави следа през полусезона. Първите започнаха отлично с прилична игра и гръмки победи. Приказката за тях обаче свърши и те са почти сигурни изпадащи.

Пирин е олицетворението за това какво значи добрият треньор във футбола. Наистина не мога да си обясня по каква логика отбор от А група е решил да ангажира наставник, който в рамките на една година е стъргал дъното на елита и след това с друг клуб е изпаднал във В група. Явно в Благоевград са имали нещо предвид. Нещо, понятно само на тях, защото логичното се случи и Неделчо Матушев бе освободен.

Това, което се случи след това не е изненада, нито чудо. Наджи Шенсой има пиперлив език, но във футбола е толкова добър, колкото беше и Стийв Джобс в търговията със скъпи технологични играчки. За броени дни изкара Пирин от летаргията и само края на сезона сложи край на полета на „орлетата“. Засега…

Футбол в застой
А група през есента на 2015-та е измамно интересен шампионат. На върха цели четири отбора се боричкат за титлата, последният бие първия, шампионът се дъни през седмица. Като изключим това, стадионите пак са полупразни, а качеството на играта се измерва в мерни единици като „диаби“ и „лукоки“, които са почти без стойност. Скандалите със съдиите са си същите, а микрофоните са редовния афродизиак за някои футболни босове. Момчетата продължават да плачат в съблекалнята, защото срещу тях и клубът им е вдигната цялата Тъмна страна. И така до безкрайност.

Тази есен у нас футболът е в две измерения. Едното, което го дават по телевизията в HD-формат и другото, което счупи всички рекорди по интерес, въпреки че е с марката „аматьорско“. И въпреки „уникалната футболна драма“ в отсъствието на ЦСКА, именно въпросният низвергнат клуб е един от факторите, които все още държат някакъв интерес към родния футбол. Отново – изненади в А група няма да има, но ако най-важната съставка за мастършефското ястие  е във В група и догодина по това време, тогава най-популярната игра у нас просто си отива.

Силата да повярваме, че можем да се усъвършенстваме (видео)

Карол Дуек изследва "прогресивното мислене" – идеята че може да увеличим капацитета на мозъка си да учим и решаваме задачи. В този разговор, тя описва два начина за решаване на задача, която е малко по-трудна за решаване.

Не сте достаъчно умен да я решите… или не сте я решили "засега". Чудесно въведение в тази значима област.

Презентация на TED от ноември 2014 г.

Кой ще играе на Евро 2016 във Франция

Емоциите утихнаха. За да изригнат отново след половин година, когато в Париж ще бъде даден стартът на Евро 2016. Оптимизмът и вярата в доброто на утрешния ден са част от човешката природа, затова без всякакви условности казваме, че на 10 юни ще започне един месец на щастие и незабравими емоции.

На практика пътят към финалите се простира в малко повече от една календарна година, въпреки че времевата разлика между Световните и Европейски шампионати е двойно повече. Последната кампания се чакаше с огромен интерес, тъй като промененият формат даваше шанс да 23 отбора да се преборят за участие, заедно с домакина Франция. Това бе и шансът на доста компрометираното ръководство на родния футболен съюз да позачисти имидж, като спомогне за класирането на финалите на А отбора, но… това не успя да се случи

Логичен въпрос е коя е основната новина след приключването на квалификациите? Дали това, че Холандия не успя да се класира или фактът, че немислимото до преди броени години – Исландия и Албания да ритат на финалите, все пак се случи? Достойнствата в последното са далеч по-сериозни, защото в поредица от десет мача има както изненади, така и логични завършеци и в крайна сметка случайностите са компенсирани от постоянството и класата. А когато пет дебютанта са събрали общо 97 точки (средно по 19.4) и всеки един от тях се е класирал директно, а не след плейофи, значи по всяка вероятност говорим за начало на трайно преразпределение на силите в европейския футбол.

И тъй като вече са ясни урните преди жребия за финалите, нека да хвърлим по един поглед върху 24-те участници.

Фаворитите
Първа е урната на фаворитите. В нея са Франция, Испания, Германия, Англия, Португалия и Белгия. Това ще са и отборите, за които коефициентите за крайна победа ще са доста занижени, тъй като нито един от тях не постави под съмнение класирането си. Отличникът разбира се е Англия с десет победи от десет мача, но това, че Германия регистрира две загуби, равен и девет допуснати гола, за познавачите на футболната история не значи абсолютно нищо.

Франция е тоталния фаворит не само защото разполага с добри играчи, но и защото безпристрастната статистика ни говори твърде любопитно. В рамките на 32 години това ще е трето домакинство на голям шампионат на „петлите“ и в предишните два случая – Евро 1984 и Мондиал 1998 те вдигнаха трофеите. Догодина стават точно десет години от последното им изригване – среброто от световното в Германия, така че всички предпоставки за сериозно участие са налице.

Испания няма толкова лесно да се върне при средняците, където беше дълги години преди тоталната си хегемония в последното десетилетие, а в този шампионат гони исторически хеттрик от поредни титли. Цел, достатъчно сериозна, за да очакваме силни изяви. Португалия е непредсказуем отбор, в който всичко все още е подчинено на настроението на Кристияно Роналдо. Твърде слаб аргумент за сериозни амбиции. Белгия е най-непретенциозната селекция в тази компания, но настоящото поколение не само че не е казало последната си дума, но ще я взима поне още в два-три цикъла.

Очакващите в засада
Подгласниците на лидерите са във втора урна, в която компания си правят Италия, Русия, Швейцария, Украйна, Австрия и Хърватия. Италия изпъква, но последните години показаха, че въпреки вечната класа, тя може би няма да е достатъчна за първото място точно на шампионата във Франция.

Впечатление прави равностойността на останалите, както и пълната им непредсказуемост. Русия е отбор, който не може да бъде подценяван, особено след силния си финал на квалификациите. Хърватия винаги носи в сака си голямата изненада, а Швейцария като че ли не успя да реализира напълно огромния потенциал на поколението, което изригна преди няколко години в юношеските и младежки надпревари. Украйна след Шевченко в твърде непознат отбор на широкия зрител, а Австрия също разполага с малкопознаваеми състезатели.

На практика всички в групата са на едно ниво, при което победа над лидер с отлична игра може да бъде последвана от безлична загуба на точки, която да провали целия шампионат. Не вярвате ли? Ами вижте кой се води „по-слаб“ от тях в трета урна.

Поддържаща или главна роля?
А там са Чехия, Швеция, Полша, Румъния, Словакия и Унгария. Чехия спечели своята група, а Полша спори за първата позиция с Германия до последния момент. Бегъл поглед над цялата компания ще ни покаже, че с изключение на Румъния всички други са представители на хладната преценка и на изчистената емоция във футбола, който каквото и да се случва, винаги ще е емоционален спорт. За Чехия и Словакия пък шампионатът ще е специален, защото двете части на бивша Чехословакия се събират отново на едно първенство след 1990 г. Словакия дебютира на Еврофинали с психологическо предимство през Украйна след като двете държави бяха в една квалификационна група, а разликата между двата тима в края бе три точки.

Румъния никога не са били страшилище на Евро или Мондиал, ако по един четвъртфинал между 1994 и 2000 г., но тази година правят амбициозно завръщане като една от четирите селекции без допусната загуба в тези квалификации. Със северната ни съседка е свързана надеждата ни да видим играчи от А група на еврофиналите, въпреки че Козмин Моци, Андрей Препелица и Клаудиу Кешерю не са точно първа опция за титулярния състав.

През 2016 г. стават 30 години откакто Унгария за последно бе на голям шампионат. Кризата при тях беше убийствена, а как я преодоляха може би трябва да се превърне в основен въпрос не са обикновения фен или читател, а за отговорните фактори в родния ни футбол. Това е друга тема, а днешната е свързана със сърдечните поздрави за унгарците, които със сигурност ще спечелят много от феновете, които нямат ясно изявен фаворит.

Готови за изненада
Четвърта урна, където са Турция, Ейре, Исландия, Уелс, Албания и Северна Ирландия, без съмнение е най-интересна по няколко причини. Първата е, че Турция съвсем не е точно „аутсайдер“ и е почти сигурно, че групата, в която ще попадне ще бъде наречена с едни банални определения. Ейре също са корав отбор, който няма да е лесна хапка за никого.

Не е нужно да си привърженик на определени отбори, за да съжалиш искрено, че изключителни играчи като Райън Гигс, Марк Хюз и Йън Ръж, счупили безброй рекорди и настанили се трайно в сърцата на много фенове, никога не успяха да играят на голям шампионат, а единственото срамежливо участие на такъв на Уелс е през 1958 г. Днес тави несправедливост е поправена от Гарет Бейл и компания, които в последните години направиха чутовен прогрес.

Северна Ирландия спечели своята група за първото си участие. Отново невероятен скок за място на голям шампионат 30 години по-късно. Няма да го увъртаме, не знаем кой знае колко за тези момчета с изключение може би на Джони Евънс, който беше в Манчестър Юнайтед. Съперниците им определено ще трябва да ги разузнаят доста.

Съвсем доскоро се подигравахме на Албания за какво ли не, като особено популярен беше реотанът, който със сигурност никой от използващите „лафа“ не е виждал на живо. Само че този реотан загря до такава степен и на такова място, че националите на тази държава днес са на еврофиналите, а такива с многогодишни традиции ще гледат по телевизора. И дано да гледат, защото има какво да научат.

Исландия е десертът, черешката върху тортата! Или удивителната в края на изречението, а защо не и въпросителната? Вън от всякаква разумна логика е дебютното им участие. Или поне от това, което виждаме на повърхността. Защото под нея очевидно реалностите са други. Без съмнение заслугата е основно на селекционера Ларс Лагербак, който е събрал дружина от отбори като Санднес Улф, Брейдаблик и Сундсавал, но пък ги в споил в здрав отбор. Любопитното е, че от момента, в който се класираха и на теория – 3 септември, исландците нямат победа, а освен всичко друго наредиха серия от резултати, доста приличащи на тези преди квалификациите. Именно това ги прави от една страна желан, но от друга непредвидим съперник за всеки от останалите участници.

Албания, Уелс, Исландия. Щипката пикантна подправка на финалите във Франция. Тази подправка, която пази лидерските позиции на футбола като спорт номер 1 през годините и ще я запази докато съществува живот на това кътче от Вселената. Тази разядка, която ни прави все по-гладни за качествен футбол и незабравими емоции. Хубавото на футбола обаче е точно това – че последните две неща никога не зависят едно от друго. А вторите догодина на Европейското ще ги има, повярвайте ми!

Windows 10 за образованието (видео)

Презентация на Дениз Тургут, Аccount Technology Strategist в Майкрософт България на тема „Windows 10 за образованието“ от образователния модул на технологичната конференция на Microsoft INDEED WE CAN.

Тук можете да видите и втора част на презентацията

Очаквайте в teacher.bg и останалите презентации от модула.

Образователни приоритети на Майкрософт в България за учебната 2015/2016 г. (видео)

Презентация на Теодора Върбанова, ръководител Образователен сектор, Майкрософт България на тема „Образователни приоритети на Майкрософт в България за учебнатата 2015/2016 г.“ от образователния модул на технологичната конференция на Microsoft INDEED WE CAN.

Очаквайте в teacher.bg и останалите презентации от модула.

Николай Нетов: Office 365 OneNote Class Notebook (видео)

Презентация на Николай Нетов, Стопански факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на тема „Office 365 OneNote Class Notebook“ от образователния модул на технологичната конференция на Microsoft INDEED WE CAN.

Втората част на презентацията можете да видите тук

Очаквайте в teacher.bg и останалите презентации от модула.

Димитрина Тодорова: Презентация на Office SWAY (видео)

Презентация на Димитрина Тодорова, учител в Английска езикова гимназия „Гео Милев“, гр. Бургас на тема „Office SWAY“ от образователния модул на технологичната конференция на Microsoft INDEED WE CAN.

Очаквайте в teacher.bg и останалите презентации от модула.