Tag Archive for Футбол

Футболната есен – измамна интрига и един голям отсъстващ

В края на юли, на страниците на “Живота днес” бе публикуван материал с очакванията преди началото на сезона. В него споделих мнението си относно фаворитите в шампионата и бях категоричен, че А група има ясен шампион. Повече от четири месеца по-късно и малко след средата на първенството, почти всички прогнози се оказват актуални.

Те не са плод на някакъв чутовен нюх или кой знае какви познания, а са единственото, което можеше да се случи. Просто по един или друг начин шампионатът беше вкаран в шаблон, от който излизането е трудно днес, а ще става още по-тежко с всеки изминал сезон. И разбира се заради обстоятелството, че А група изгуби най-титулувания си отбор – ЦСКА.

Фаворитите
Преди година по това време Лудогорец не беше първи, но пък имаше далеч по-важни приоритети. Този сезон е просто трагичен, съпоставяйки го със състава, играта и резултатите преди 12 месеца. И въпреки всичко днес “орлите” са на позиция, която му дава далеч по-големи възможности от тогава. Позорно отпадане от Европа, финансова година, която даже не е нулева, а със сериозен отрицателен знак, слаби треньори и доста спорни футболисти. Всичко това беляза есента на шампиона, но в поведението на клуба дори за миг не се видя сянка на съмнение в успешния завършек. Резултатите дойдоха късно и след връщането на Георги Дерменджиев начело, но за незадоволителния старт голяма вина имаше точно неговата работа или по-скоро отзвукът от нея през сезона 2014-2015. Няма никакво съмнение, че отборът има най-голямата класа сред съперниците си и че пак ще е шампион.

Берое е солиден тим, който за съжаление няма манталитета на големите. Иначе нямаше да губи лесни точки като например тези четири срещу Монтана. Ако само те бяха в техния актив, то отборът щеше да е еднолично начело. И все пак прогнозата беше за края на сезона, а не за половината, така че старозагорци все пак може и да са втори.

Литекс бе при фаворитите с условието, че Люпко Петрович ще има ядове с наследството на Красимир Балъков. Тук обаче трябва да се признае, че именно при сърбина “оранжевите” са най-стабилни – победиха Лудогорец и Левски. Разбира се с уговорката за силата и влиянието на психологическия момент след смяната на треньора. Между двете идвания на специалиста, Литекс беше воден от румънеца Регекампф – треньор с необяснимо висок рейтинг, при който ловчанлии бяха нестабилни като самолет в турбуленция. Отборът от Ловеч е и прекалено зависим от конкретни играчи, което никога не трябва да дава спокойствие на любителите на залозите.

Левски разбра по едно и също време, че нито популизмът във футбола, нито наложителното ползване на млади играчи от школата са нещо добро, когато става дума за гранд, какъвто отборът винаги ще е. Принудата в началото на сезона умишлено беше изместена от несполучливи хвалебствия за погледа към школата, който се отказа тотален провал. С млади играчи Левски (и ЦСКА в А група) го чака продължително живуркане в златната среда. Нещата на Герена се промениха с напускането на Тодор Батков и (не)очаквания дъжд от пари и възможности, причинен от сгъстилите се като “пари”носни облаци спонсори над Герена. Сянката на трагичната работа на силните фигури обаче е прекалено тежка и Левски така и не избяга от неуспеха – изпуснати шансове в шампионата и напускане на турнира за Купата.

Положението в средата
Средняците също си бяха явни. Славия, Ботев, Черно море и Локомотив Пловдив трудно могат да изненадат някой, който от години следи българския футбол и е наясно с неговите национални особености.

Славия започна обещаващо, но финансовата криза, съчетана с почти нулевата фенска подкрепа и традиционната спортно-техническа нестабилност бетонираха “белите” на място, от което нито ще погледнат по-нагоре, нито пък ще имат проблеми с оставането.

Трима водиха Ботев през есента, но нито един не донесе усмивки на бултрасите. “Канарчетата” се радват на прилична подкрепа, но качеството в състава е доста спорно. Съседите им от Лаута за първи път от години не говорят за физическо оцеляване, но това не ги направи по-добър отбор. Там трябва да обърнат внимание на действията на ръководството си, а също и да помислят дали немотивираният (напусна, но не му приеха оставката – б.р.) и нелицензиран треньор не е една от причините за застоя. Черно море пък е странен отбор, който има възможности, но успехите в турнирните надпревари създават малко нереални очаквания на “дългата нива” на шампионата.

Дъното е за новаците… условно
Монтана и Пирин са новаци в групата, а това означава пасив по дефиниция. Показва го историята от последните години, когато като изключим Лудогорец и Ботев, почти всички новаци не просто изпадат веднага, но и в много случаи А група се отказва край на съществуването им!

Всеки от двата клуба по свой начин остави следа през полусезона. Първите започнаха отлично с прилична игра и гръмки победи. Приказката за тях обаче свърши и те са почти сигурни изпадащи.

Пирин е олицетворението за това какво значи добрият треньор във футбола. Наистина не мога да си обясня по каква логика отбор от А група е решил да ангажира наставник, който в рамките на една година е стъргал дъното на елита и след това с друг клуб е изпаднал във В група. Явно в Благоевград са имали нещо предвид. Нещо, понятно само на тях, защото логичното се случи и Неделчо Матушев бе освободен.

Това, което се случи след това не е изненада, нито чудо. Наджи Шенсой има пиперлив език, но във футбола е толкова добър, колкото беше и Стийв Джобс в търговията със скъпи технологични играчки. За броени дни изкара Пирин от летаргията и само края на сезона сложи край на полета на “орлетата”. Засега…

Футбол в застой
А група през есента на 2015-та е измамно интересен шампионат. На върха цели четири отбора се боричкат за титлата, последният бие първия, шампионът се дъни през седмица. Като изключим това, стадионите пак са полупразни, а качеството на играта се измерва в мерни единици като “диаби” и “лукоки”, които са почти без стойност. Скандалите със съдиите са си същите, а микрофоните са редовния афродизиак за някои футболни босове. Момчетата продължават да плачат в съблекалнята, защото срещу тях и клубът им е вдигната цялата Тъмна страна. И така до безкрайност.

Тази есен у нас футболът е в две измерения. Едното, което го дават по телевизията в HD-формат и другото, което счупи всички рекорди по интерес, въпреки че е с марката “аматьорско”. И въпреки “уникалната футболна драма” в отсъствието на ЦСКА, именно въпросният низвергнат клуб е един от факторите, които все още държат някакъв интерес към родния футбол. Отново – изненади в А група няма да има, но ако най-важната съставка за мастършефското ястие  е във В група и догодина по това време, тогава най-популярната игра у нас просто си отива.

Илюзията ”отбор от собствени юноши”

Какви са мечтите на средностатистическия футболен фен? Победи, титли, хубава игра от отбора и особено модерната напоследък – отбор от собствени юноши. Ние, българите, никога не сме по средата. Вляво, вдясно, горе, долу, но винаги в едната крайност. Така стигнахме и до мита – Детско юношеска школа.

От много време насам упорито ни е налагано, че сме в тройката на най-умните нации, че имаме най-вкусната храна, най-хубавите жени, най-добрата музика и т.н. Искаме да сме първи във всичко. Ако питаме двете най-големи агитки в странта – тези на ЦСКА и Левски, те ще ни отговорят, че искаме да сме първи в света и в това, двата гранда на България да играят със селекции, изцяло съставени от собствени кадри. Е, няма да се получи.

Тежката присъда да си в академията на голям клуб обаче не е свързана с необходимостта, да се подготвяш в сносни условия, на добри терени и при прилично възстановяване. Това е просто задължително за всяко едно от стотиците деца, които тренират в различните възрастови групи на големите в Англия, Испания или Италия.

Но… Къде е моментът, който убягва на българските фенове? Отбори от ранга на Милан, Юнайтед или Реал Мадрид имат сериозни школи, които обаче изпълняват по-скоро функции, свързани със социалните ангажименти на тези клубове. Социална политика, зад която стоят страхотни инвестиции и дългогодишно изграждане на авторитет и доверие. Спортните площадки в целия свят са мястото, където безжалостно биват убивани бичовете на съвремието ни – престъпления, наркотична зависимост, затлъстяване и др. Отговорността, която се поема, изключва автоматически думи като “рушвети” и в много случаи действия като “изгонване поради некадърност”.

Там упорити специалисти неуморно обясняват на възпълнички дечица тайните на зоновата защита с ясното съзнание, че въпросните състезатели ще направят по-скоро успешна кариера на друго място, но не и на зеления терен.

Да уточним, че става дума за големите отбори, каквито в България се водят “червените” и “сините”. Изключения разбира се има и един Аякс например е доказателство за това с отличната си школа. В повечето от останалите случаи обаче няма да намерим по-различна бройка от двама, преминали през школата.

“Тежката артилерия” се подчинява на съвсем различни закони. За там трябват звезди, които да пълнят стадионите с имената и таланта си, изграден обаче някъде другаде. Натам накъдето сме се запътили се печели основно от това. А нали икономическия принцип е с главно “И” навсякъде.

И отново кацаме у нас. Тук всеки недотам разбиращ от футбол, но поназнайващ нещичко за психиката на фена започва да свири на тънката струна и по тази музика заиграват и “червени” и “сини”. Отбор от 11 юноши е невъзможен не само защото няма такъв филм по света (В света на грандовете), но и защото на практика няма как да да се обясни от спортно-техническа гледна точка.

Феновете всъщност не искат юноши. Искат победи, колкото и грозни да са те. Искат раздаване и тичане. Затова ограничен откъм футболен талант играч като Карлос Тевес е харесван в Юнайтед повече от Джони Евънс например. А идва от далечна Аржентина. Искат и утвърдени имена, които най-вече играта си да ги правят горди.

Тезата си подкрепям с примерите от последните няколко години. В Левски заложиха и успяха с Живко Миланов и Христо Йовов. Противоречиво е положението с Божидар Митрев, Николай Димитров и Владимир Гаджев. “Не” има Лъчезар Балтанов, а бъдещето е във Виктор Генев и вероятно Иван Цачев. И отново – не повече от двама-трима и то в определени ситуации ще са на терена.

В ЦСКА едва в последните месеци погледнаха към школата. След много ЗА и ПРОТИВ, твърд титуляр обаче е единствено Иван Иванов. Напоследък се залага много и на Виданов, но всички останали са в графата “Противоречиви”. Като се започне от Александър Тонев, мине се през Мартин Тошев, Николай Чипев и Александър Бранеков и се завърши с Атанас Зехиров. Експериментът определено е неуспешен, а последният мач с Литекс беше явното доказателство за това. Изваденият от Пенев списък с желани играчи също хвърля смело в боклука тезата “отбор от собствени кадри”. И това е правилният път ако иска един отбор, наричащ себе си гранд, да се развива.

Между старшата и първия отбор нерядко застават откровени бездарници като Фелипе Да Коща, Маркиньос, Тиберканин, Машадо. Има и вечно контузени хитреци като Бензукан, които с изявите си на терена провокират желанията на феновете, които в отчаянието си желаят да видят собствените момчета на терена. Именно тука се крие разковничето и моментът на избор. И вероятно заблуждението, че младежът и неговата още детска наивност ще обърне нещата в правилната посока.

Мечтата за добра или по-скоро добре уредена ДЮШ въпреки всичко не трябва да напуска фена. Освен всичко друго, тя трябва да е сред главните приоритети на родните ни грандове. Остава само да им пожелаем един ден да имат нужните средства и най-важното социална инициатива и отговорност.