Archive for Начало

С мръсни обувки върху историята

IMG_20160303_120041Самарското знаме не се вижда всеки ден. Всеки знае, че е от голяма важност в българската история, но малко могат да разкажат историята му. Включително и аз разбира се. Като изключим, че за разлика от психясъл и необразован протестър ще успея да го разпозная и ще направя разлика с руското. Не обичам псевдопатриотичните напъни във Фейсбук, не мразя турците и се мъча да опазя детето си от негативността, която ни залива по този повод отвсякъде. Реликва като знамето ми се стори, че добре да се види, да се разкаже повече за нея, а освен това е добра активност в деня на националния празник.

Не очаквах да се доберем лесно до него. Минавал съм в други подобни дни покрай Военноисторическия музей и съм виждал навалицата. Опашката от около 250 метра, на която се наредихме около 11:30 не ме смути особено. Друго беше.

Няма как човек да не бъде ударен челно от странното разбиране на българина за празник. Шарени балони и захарен памук са универсални похвати за отбелязване на определено събитие. Понякога виждаме и скара, за щастие на входа на музея нямаше. Имаше обаче прекалена концентрация на селяндурщина и всичко най-лошо от манталитета и характера на българина.

Простете, но нямаше как да се почувствам горд с историята на страната си и героизма на предшествениците си, докато около мен се разхождаха екземпляри, гордо навлекли официалните си, празнични, анцузи, помъкнали родата на кяра от безплатното посещение. Повечето засмукали и фас в ръка, който изтръскват небрежно на земята. Дечурлигата пък налазили с кални обувки по музейни експонати, кръстосвали земята и небето на България, грижили се за това, същите тези “неандерталци” да се бият в гърдите и днес да се наричат европейци.

“Къде ще ходиме сега, тука ще се наиграете”, чува се гласа на горд българин, благо поучаващ наследниците си. Не видях, но вероятно им е помогнал да се качат на крилата на самолетите-ветерани или пък да се провесят и полюлеят на някоя друга тяхна част.

Тревата се гази по най-безобразния начин под безизразния поглед на представители на военната полиция. Какво ли могат и да направят? “Патриотите за един ден”, които със сигурност пишат често KLETA MAJKA BALGARIQ на стените си във Фейсбук, шерват глупави колкото тях сайтове с имена на дърводелски сечива и аплодират всеки хейт по депутатите, с нескрита гордост снимат дечурлигата. И може би се надяват да станат същите като тях. И те ще станат всъщност.

Опашката се гърчи по алеите, за които по-късно разбрах, че няколко дни старателно са чистени за безплатното посещение на “варварите”. Иначе върви с очаквана скорост.

“Баа, ша са реда, найш ли кога”, скастри детето си повлекана, която преди това е отметнала патриотичния си ангажимент, купувайки знаменце на детето си.

Моето пък търси кошче за отпадъци. Няма такова наоколо. Нещо, което изобщо не притеснява около 95% от присъстващите, които на днешния 3 март вероятно са минали бройката 20 000 за целия ден. Удряме на камък и след опита да попитаме полицаите. Докато вниманието ни е ангажирано с такива дребни проблеми, хората около мен правят отчаяни опити да отблъснат селски тарикати, които явно са доста заети, за да чакат реда си както се полага. Разбира се, всеки “се е объркал” и не разбрал, че опашката е с около 50 метра “по-натам”.

Колкото повече се приближаваме към входа, толкова по-нагли стават. От поведението им се разбира, че е под достойнството им да се редят. Типичният българин – чака всичко наготово. Да го “оправят” политиците, да му вдигнат заплатата, нищо че е тъп като галош, кух като лейка и мързелив като… българин. Дори най-малкото усилие като това да стоиш и просто да чакаш, го приема като обида.

Малко преди да влезем при Знамето, от сградата излезе ядосана дама, която започна да вика на хората да свалят децата си от експонатите. Стана ми мъчно за нея, но се разсмях неволно. “А, сетихте се”, викам си. Малко след това се появи господин на средна възраст, облечен така както се обличат възпитаните хора, когато чакат гости или пък отиват на гости – с костюм и вече поразпуснал вратовръзката. Покатери се на един камион и с жълто чукче започна да оправя един отворен люк. Хлапетиите го бяха повредили. После разбрах, че това е единствен по рода си камион, останал последен след този тип разоръжаване на страните от Източния блок.

Вътре хората търсят идеалното селфи. Няколко снимки. Едните излизат, другите като нас се качват по етажите. Стигаме до последния. Единственото платено място в музея днес. Влизаме и усещането за самота ни грабва от входа. Една от залите дори е затворена – няма желаещи. В нея са военните ордени на Батенберг, Фердинанд, Борис и Тодор Живков. Наистина интересни експонати. За 8 лв си помислих да “изкяря” поне от екскурзовод и подробно поразпитах за някои неща служителката в залата.

Отново показателно – няколкото хиляди се наредили основно за безплатния “гювеч”.

На излизане минаваме покрай същата жена, която се скара на малките вандалчета. Питам я защо има само едно кошче за боклук в целия район. Тя е готова да се отбранява, но я убедих, че съм на нейна страна. Жената е искрено отчаяна и излива болката си. Говорим за “седемте години”, с което аз не съм много съгласен, тъй като нечовешката тъпота и малоумие на 80% от съвременните българи са в състояние да претопят и най-възпитания човек. От нея научих, че пушенето е забранено за целия комплекс, но и тя не успя да ми каже каква точно е функцията на полицаите отвън. Набързо промотира музея и възможностите, които днес за щастие бяха неразкрити. Излизаме.

Четири часа след като застанахме на опашката, тя е по-дълга с повече от 50% от тази, на която се наредихме. Признавам, не съм сигурен, дали щях да го направя в късния следобед и при положение, че се задава дъжд. Вероятно тези, последните, ще оценят и най-добре значението на Самарското знаме.

Не обичам големите приказки онлайн. То няма и особено смисъл, тъй като работата отдавна е изтървана. Години на яростна битка за Свободата, после Съединение и Независимост, половин век укрепване, 45 години градеж на всичко – от инфраструктура до морал. И след всичко това да получим подобна картинка за някакви си 26 г.

Тъжно е и далеч не е празнично.

Лаборатория в джоба


Знаете ли любопитния факт, че населението в света през 2009 година е било над 7 млрд. души, а по не толкова стари данни, мобилните телефони са… почти толкова – вероятно с между 200 и 300 млн. по-малко. Разбира се говорим за изключително динамични области, в които точната статистика е трудно постижение. Популацията в света се увеличава, но се увеличава и броят на устройствата, които от години са неотменна част от живота ни.

Всъщност точно това е нещото, на което искаме да акцентираме. Огромното влияние на “енциклопедията”, която държим в джоба си и нерядко дори не подозираме.

За огромните възможности на “Лабораторията в джоба” разказват в своята презентация на провелата се в края на февруари конференция “Нови технологии в образованието” в Белград двама от най-известните и популярни образователни лидери – Марина Дороцки от гимназия “Исидора Секулич” в Нови Сад и Владан Младенович от основно училище “Иван Вушович” в Алексинац.

Съвременният смартфон има 19 сензора. Те са за светлина, видео, звук, докосване, позиция, температура и т.н. Всеки един от тях е изключителна възможност за образование в ерата на високите технологии. Тези сензори дават огромно предимство посредством различни образователни приложения, като в своята презентация, двамата лектори дават подробни и конкретни примери за това кой и по какъв начин може да се използва в ежедневната училищна програма.

Химия, физика, астрономия – само малка част от предметите, които могат да получат така необходимото предимство – интерес от страна на учениците, в области които традиционно са в приоритетите на ограничен брой деца. Начинът, по който образователните специалисти ще съчетаят полезната и важна информация със забавното ползване на смартфона е вече въпрос на иновативност и креативност.

Разбира се последното е малко по-трудно приложимо у нас, въпреки че според споменатото по-горе изследване, процентът на граждани на Р. България (около 7.6 млн. по данни на последното преброяване от 2008 г.) към мобилни телефони е внушителният 140,3, което значи, че броят на мобилните устройства е много по-голям от потенциалните потребители. Не е тайна обаче, че у нас трудно осъзнаваме истинското предимство да имаме “Лаборатория” в джоба, а доказателство за това е твърде крайната мярка телефоните на учениците да бъдат събирани по време на часа. Това разбира се е по-лесния вариант – да ги накараме да не ги използват изобщо, отколкото да ги ползват за нещо наистина полезно, докато са в клас.

Какви изводи се извеждат от презентацията
Мобилните телефони не са само Фейсбук, Вайбър и Инстаграм (т.е. комуникация). Представените примери в областта на физиката, химията и астрономията доказват, че в много случаи устройствата заместват лабораторното оборудване. И основното – тест за креативност за всеки съвременен преподавател.

Пълната и оригинална презентация на Марина Дороцки и Владан Младенович можете да видите тук

 

Новите технологии са възможност за създаване на качествено образование

beogradВ сръбската столица Белград в рамките на два поредни дни, 26 и 27 февруари, се проведе традиционната регионална конференция “Нови технологии в образованието”, която начерта главните насоки в развитието на сферата не само в регионален, но и в световен мащаб.

Чистите технологии не трябва да се възприемат като инструмент, а като възможност да се създаде среда, която ще ни позволи да създадем качествено образование. Това бе есенцията в изказването на ресорния министър Срджан Вербич, който откри конференцията пред няколкостотин души в Експо центъра в Белград.

Участниците обаче бяха в пъти повече, разпределени в различни модули, в които се коментираха конкретни теми и казуси в областта на началното, средното и висшето образование, а също така бяха засегнати въпроси в областта на обучението на деца със специални образователни потребности. Бяха разисквани тенденциите в развитието на сферата, новите начини за лидерство и демонстрирани добри практики в училищата в страната.

На събитието беше споделен опит и от чужбина, с помощта на серия от лекции и презентации на доказали се образователни експерти.

Форумът показа и на практика достиженията на съвременните технологии. Близо 20 компании от Великобритания (събитието е организирано със съдействието на British Council – б.а.) показаха най-новите си образователни решения с помощта на технологиите. Панаирната част включваше презентация на различни проекти, мобилни приложения, възможности за електронно обучение и д.р.

Съвременните технически средства, които са навлезли толкова навътре в живота ни имат и невероятно предимство – да дадат нов облик на старите и изпитани методи на обучение. Нещо, което също бе презентирано на форума.

В следващите дни Мрежата на учителите новатори Teacher.bg ще представи някои от презентациите, отнасящи се за средното образование, чиито опит би бил напълно приложим и у нас.

Богатите искат да са по-богати

economistКакво се промени, след като КЕШ стана Шампионска лига през 1992 година? Всичко. Ако спечелеше КЕШ, твоят любим тим беше най-добрият в Европа. Ако спечели Шампионската лига, вече дължи на някой 700 милиона паунда.

Такова е шеговитото мнение на английския The Times, споделено през 2009 г. в материал, озаглавен “50 най-лоши неща в съвременния футбол”, които съвсем по британски изброяват предимно проблемите на най-популярната игра на Острова. Това е сложено под почетния номер 2. Лидерът е отбелязан много простичко – Телевизията.

Чудовището, което изяде футбола
Петилетка и нещо по-късно нещата хем са същите, хем не съвсем. 700-те млн. паунда вероятно са доста по-малко, като една от причините със сигурност е именно Чудовището. Телевизията е все по-важен фактор в съвременния футбол. Източник на огромни финансови потоци, които всъщност са големия мотив за малките, които уплашено и невярващо гледат трансферните безобразия през януари и август.

Точно преди година Висшата лига на Англия продаде правата за излъчване на мачовете за 5.136 млрд. паунда за три сезона, първият от които започва това лято. Това означава по 10.2 млн. паунда на мач, при предаване на общо 168. По ориентировъчен курс за деня сумата е равна на 13.1 млн. евро.

Според таблицата за разпределяне на наградния фонд на Висшата лига за сезон 2015/2016, всеки отбор прибира минимум малко под 70 млн. евро. Средствата се калкулират със система, според която най-слабият отбор в момента Астън Вила вече е заработил 86 млн. Да уточним, новият и рекорден тв-договор е от следващия сезон. Следвайки знака за равенство, неминуемо стигаме до извода, трите новака в английския елит тази година, автоматично ще са жестока конкуренция на трансферния пазар на повече от половината световни грандове.

Контра и реконтра
Защо споменаваме всичко това? Защото току що бе отхвърлена за пореден път идеята за създаване на Суперлига в Европа, която да събере каймака на футбола на Стария континент. Според членовете на Асоциацията на футболните клубове (ECA), времето на подобно начинание все още не е настъпило, въпреки че някои от грандовете яростно се застъпват за него.

И няма как да е иначе, когато разберем доводите на някои от тях, а именно че гореспоменатият договор на Висшата лига сериозно ще наруши и без това едва поддържания баланс и нещо повече – той е посочен като конкретна заплаха към останалите водещи първенства. Защото комерсиализацията във футбола стигна дотам, относително известни и популярни играчи да избират по-малки, но значително по-богати клубове, като и тук примерите са предимно островни.

Твърде съмнително е, че ECA някога ще вземе решение в полза на подобна лига, в която уайлд кард ще имат няколко “богопомазани” футболни клуба в Европа. Да, те ще пълнят стадионите, но привилегированият им статут едва ли ще се хареса на болшинството.

Иначе големите клубове, независимо дали са английски или не, искат по-големи приходи от европейските турнири, стана ясно на срещата на членовете на ECA в Париж. Вицепрезидентът й Умберто Гандини е категоричен, че “ще се вслуша в основните играчи и самата УЕФА, за да се вземе най-доброто решение”.

Иначе казано богатите искат да са още по-богати и май имат известно основание. Да поговорим още малко за пари.

Миналия сезон в същинската част Шампионската лига са се разпределили над 1 млрд. евро. Любопитното е, че финалистът Ювентус е прибрал най-много пари 89.1 млн. евро, като тук е включено всичко – бонус за участие, Market pool, събрани точки и класирането в отделните етапи. Далеч назад е вторият финалист и всъщност победител – Барселона, който прибира 61 млн. евро.

Така излиза, че на финансовата плоскост да се говори за сравнение на един Барселона и един Брайтън (в зоната на плейофите на Чемпиъншип в момента и с реален шанс за английския елит) не звучи никак еретично. Разбира се с известни условности.

Заплахата от Изток
Неразработен все още футболен пазар, милиарди потенциални зрители, при това с възможности. Загадъчният Изток досега беше просто екзотика за застарели футболни звезди. До тази зима, когато само от Китай за някакви си часове похарчиха към 150 млн. евро за играчи в разцвета на силите си. На китайските пари не устояха отбори като Челси, Атлетико Мадрид и Шахтьор, а е сигурно че ще ги последват още.

В Индия пък вероятно отдавна са забравили, че през 1950 г. искаха да играят боси на Мондиала в Бразилия и е въпрос на време да оставят на заден план манията си по крикета и хокея на трева и да извадят подобни милиони за играчи от Европа.

Мондиалът е пречка
На същата среща в Париж бе представена и идеята на кандидата за нов шеф на ФИФА Джани Инфантино да се увеличат отборите на Световно първенство от 32 на 40. Отново дискусионен въпрос, който би противопоставил малките и големите. И отново, както и преди, става дума за пари.

Клубове като Барселона, Реал Мадрид и Байерн имат своите основания да негодуват, тъй като и досега имат по 15 национала. Това значи лишаване от почивка през лятото, опасност от контузии и претоварване, сериозна заплаха от слаба игра в шампионата и турнирите. И това няма как да бъде компенсирано от средствата, които ФИФА дава на клубовете за играчите им за престоя на шампионата. При малките е обратното – увеличава се потенциалният брой на състезателите, които биха могли да участват, а освен престиж, това ще вкара и пари в касите на клубовете им.

Официалната позиция на ECA е, че увеличаване на отборите би нарушило баланса на ниво клубни и национални отбори и това като че ли е правилната позиция в този момент. Огромни суми за трансфери и заплати, неизмерими възможности за маркетинг и реклама, телевизионна зависимост, рейтинг. Спиралата, в която влизат богатите е черна дупка от която няма измъкване. Най-голямата грижа ли е това? Едва ли. Тъжното е че мястото на футбола като игра в цялата система е все по-малко.

Материал за 7 бр. на сп. Икономист

Колеги, запишете си! Тачо пак е шампион!

12321422_10208224714916140_7113717560873799918_nАко ей сега запитам някой от вечно появяващите се на екрана спортни журналисти с его, заради което камерата трудно хваща самите тях – кой е единственият световен шампион на България в зимните спортове до 2006 г., едва ли ще получа верен отговор.

Казва се Пепа Милушева и през 1994 г. стана шампионка в ски ориентирането. През 2006 г. се превъзнесохме по Денкова и пияндурника, който уби човек и въпреки че по същото време титлите в ориентирането пак валяха една след друга, признанието за виновника за това – Станимир Беломъжев така и не идваше.

А той буквално се подиграва на държави, в които хората се раждат със ски на краката и компас в ръцете, а за много от тях ориентирането е и национален спорт. В глобален план много повече хора се интересуват и практикуват ски бягане и ориентиране, отколкото тези които го правят с борбата, щангите, джудото, бойното самбо и други подобни.

Та Тачо пак изнесе няколко лекции тези дни и набързо прибави две световни титли при студентите. За тези, които не знаят – в ски-ориентирането голяма част от елитa участва и на подобни състезания, така че престижът е огромен.

Този път (при втората от двете титли – преследването) Беломъжев не остави шансове на двама финландци – Теро Линайна и Юри Уситало. Двамата финишираха съответно на 24 и 30 секунди зад българската звезда. Маршрутът бе с дължина 8 200 метра, 75 метра денивелация и 17 контролни точки.

В кариерата си Беломъжев има още множество титли от Световни и Европейски първенства. През 2008 г. 20-годишният тогава Тачо спечели две титли, в дългата и средната дистанция, на СП за младежи в Доспат и проби десетилетната хегемония на скандинавци и руснаци в този спорт (в Доспат увековечиха титлите на троянеца с паметна плоча пред сградата на кметството – бел. Т21). През 2013 г., навръх рождения си ден, Станимир спечели злато в спринта на ЕП в Латвия. Шампионът спечели още две европейски титли в следващите две години – в дългата дистанция на ЕП в Русия (2014 г.) и в спринта на ЕП в Швейцария (2015 г.). И наред със златото – бронз от СП в Казахстан (2013 г.), сребро и бронз от ЕП в Швейцария (2015 г.) и бронз от Световното военно първенство в Швеция (2015 г.).

За съжаление този уникален (не обичам тази дума и не я ползвам почти никога) спортист никога не попада в полезрението на журналистите, които гласуват за Спортист на годината. Не четат ли, имат проблеми с паметта ли (все пак от зимата до късната есен си е бая време), не знам, но е крайно време тази несправедливост да бъде поправена. Така че вадете елките и смятайте титли, защото тая година я видите нещо подобно, я не.

Иначе в понеделник очакваме отново медал – в средната дистанция с масов старт. А в края на годината чакаме адекватна реакция на колегите-журналисти.

Малко креативност и сериозна ефективност (видео)


Вече съм споделял, че креативността на родните създатели на рекламни клипове и изобщо реклами е някаква комбинация от талантите на Джорджано като певец и Валери Божинов като футболист – едно голямо нищо. Поредната гениална идея “отвън” затвърди още повече това твърдение.

Няколко красиви стюардеси, толкова шалове на Бенфика, пълен стадион и… социална мрежа. И разбира се нещо между ушите. Разходът на фона на размерите на въпросната компания е на практика нулев, ефектът – поразителен. За по-малко от ден въпросният рекламен клип се е завъртял близо 2 млн. пъти по старата и изпитана вирусна схема, каквато е била и идеята разбира се.

Картина, която трябва да се чуе (видео)

Несъмнено любим момент на медиите зад Океана. А напоследък и за нашите, които пропускат мисленето между COPY-то и PASTE-то. Бездомник свири на пиано, при това добре. История вероятно и лека напудрена, но все пак е хубава.

Защо нашият коефициент на интелигентност е по-висок от този на бабите и дядовците ни?

Нарича се ефектът на Флин – фактът, че всяко поколение получава по-добри резултати на тестовете за интелигентност от предходното.

Дали действително ставаме по-умни или просто мислим различно? В тази динамична разходка през когнитивната история на ХХ в., моралният философ Джеймс Флин предполага, че промените в начина ни на мислене водят до изненадващи (и невинаги положителни) последствия.

Денят на победата! (видео от парада)


Помня денят, в който в казармата ни раздаваха автоматите. Имахме един малко префърцунен капитан, командир на ротата, който обаче имаше за всеки подходяща дума при връчване на оръжието. Тогава, който иска да вярва, но бях готов на 18 г. да зарежа всичко и да се хвърля в първата битка, която ми попадне, щом е в името на Родината.

Днес същият плам го имаше в очите на всичките над 16 000, които дефилираха на Червения площад. Най-безценни обаче са кадрите с ветераните, които са живи и до днес. С униформи, които накичени с медалите, тежат сигурно колкото самите тях, шапките, с които са влизали в боя и с този неугасим плам, който ги държи в готовност да тръгнат още утре отново.

Затова намирам за жалки всички, които омаловажават постигнатото от СССР преди 70 г. Защото днес между другото е и денят на Европа. Тази, която нямаше да е такава, ако ги нямаше същите руснаци. Но на прости хора е трудно и излишно да се обяснява.

Радикална мъдрост за компания, училище, живот

Какво става ако работата ви не контролира вашия живот? Бразилският главен изпълнителен директор Рикардо Семлер практикува една радикална форма на корпоративна демокрация, преосмисляйки всичко от бордови срещи до това как работниците отчитат своите почивни дни (не се изисква да го правят).

Това е визия, която награждава мъдростта на работниците, насърчава баланс между работа и личен живот, и води до един по-задълбочен възглед върху смисъла на работата и живота. Бонусен въпрос: Ами ако и училищата също бяха така?